Лобито на Доган се опитва да провали СДС
СДС за пореден път е подложен на недостоен натиск и вътрешен блокаж: месеци преди изборите и тъкмо в момента, в който бе пречупена тенденцията на електорално смаляване, продължила години наред. Новият и необременен с минало лидер се оказа с вързани ръце – като бе използвана изпитаната апаратна хватка за вътрешнопартиен саботаж: жалба до съда за мними процедурни неродности при провеждането на избора.
Или гласуването на устава, или каквото и да е – казусът не е от значение. От значение е фактът, че благодарение на бавното съдопроизводство се блокират механизмите за вземане на политически решения, легитимността на новото ръководство е поставена под съмнение, а новоизбрания лидер е поставен в унизителна зависимост от своя предшественик, който подписва вместо него всички партийни документи, докато не бъде решен съдебния спор.
Обичайна практика в подобни случаи и жалбата да бъде подадена от лицето Х: някой никому неизвестен “недоволен” седесар, който служи като подставено лице на някое от партийните лобита. Първоначално така беше и в този случай: още преди вътрешните избори бе внесена жалбата на Николай Гацев, атакуваща отказа на съда да впише два от членовете в устава на партията.
Тази жалба обаче беше разгледана от съда и се чакаше само решението на втора инстинция: и вероятно след броени дни СДС щеше да се измъкне от унизителното си висящо положение с поставена под съмнение легитимност. Това обаче не стана – изглежда предвид важността на предстоящите политически решения вътрешнопартийните саботьори са решили да поставят двойна примка около врата на Мартин Димитров: оказа се, че освен жалбата на никому неизвестния Гацев има и още една такава – на Дора Христова, член на НИС, върховния изпълнителен орган на партията.
Поводът за жалбата е смехотворен: атакува се избирането на самите членове на избирателната комисия, тъй като между тях имало такива, които били заемали ръководни постове. Подтекстът обаче не е – на практика съдебното протакане по този казус предотвратява възможността да бъде подписано коалиционно предизборно споразумение с когото и да било. Бившият лидер на сините Пламен Юруков формално може да подписва катадневните партийни документи – но би изглеждало странно и нелепо той да подпише политически договор, обвързващ партията за години напред. Подобен акт би бил лищен от легитимност; да не говорим за това, че абсурдния юридически капан, в който е натикана синята партия, бламира нейния лидер и подкопава позициите му при преговори, които едва ли биха могли да бъдат определени като леки и безпроблемни.
Именно провал на тези преговори целят апаратните юридически хватки, прилагани от Дора Христове и компания. Може да се спори относно ползата и вредата от една евентуална коалиция с ДСБ – тъй като тя е не съюзяване между автентични политически субекти, а реставрация на самото СДС във формата му от преди разцеплението – което на практика доведе до резултат, даващ зелена светлина за управляващата днес тройна коалиция.
Най-малкото хората, които тогава разцепиха синята партия, трябва да обяснят защо го направиха, след като сега се налага да бъдат спасявани от електорална смърт чрез коалиционен договор със същата тази партия, която определяха като политически труп. Дали пък г-н Костов не си спомня собствените си думи за седесарския дух, който бил напуснал мъртвото тяло и се бил преродил в нова партийна структура? Те бяха следните:
“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”
Пита се – ако това е било истина, как така сега този дух се връща обратно в мъртвото тяло?
При подобен политически окултизъм някой все пак би трябвало да понесе отговорността за тогавашните си действия: и този някой е добре известен. Не за това обаче става дума тук. Не съм фен на Иван Костов и едва ли друг е реагирал по-остро от мен на тогавашното разцепление – ала не това е мотивът на компанията, която днес блокира СДС и бламира нейния лидер. Тези хора не искат тази коалиция не защото липсва покаяние за някогашното фатално за българската десница разцепление, а защото искат да поставят партията в друга коалиционна конфигурация – и в услуга на други политически сили.
Не друг, а тъкмо Дора Христова лансира идеята за коалиция между СДС и ДПС по време на местните избори в Кърджали през 2007 г. Преди това бяха направени и някои скандални смени на ръководствата на партийните структури в региона, като бяха лансирани близки до Христо Бисеров хора: шетането на Дора Христова из този регион предизвика не само възражения, но и направо физически сблъсъци. Скандалите бяха отразени от в. “Демокрация” – и това своеволие на журналистите, както и откритите възражения на главния редактор станаха причина за закриването на вестника. Лично аз прекратих участието си в СДС след едно публично изказване на Пламен Юруков, според което нямало доказателства за злоупотреба с власт от страна на Ахмед Доган и ДПС. Впрочем контактите на тъй нареченото “търновско лоби” с Христо Бисеров и Йордан Цонев бяха публична тайна.
Точно това лоби се опитва да провали преговорите с ДСБ днес – като освен поставяне в услуга на ДПС има и други екзотични идеи. Неотдавна например Пламен Радонов, основната действаща фигура в търновското лоби, лансира екзотичната идея за коалиционен съюз с “Атака” – понеже хората на Волен Сидеров били претърпяли положително развитие! Една публично изразена теза, която при по-нормални обстоятелства би трябвало да предизвика искане незабавна оставка – най-малкото защото редовите седесари, които пряко избраха Мартин Димитров, са гласували не за превръщане на СДС в присъдружна организация на ДПС и не за мисията да бъдат патерица за националистите.
Дали СДС и ДСБ ще оформят предизборна коалиция или не – това е проблем, който би трябвало да се реши след вътрешнопартийна дискусия и може би след вътрешнопартиен референдум: има много доводи и за, и против. Вече многократно съм посочвал, че такава коалииция е уязвима в нравствено отношение – и че за да бъде тя ефективна, трябва и ДСБ да последва примера на СДС и да се освободи от обременените с тежко политическо минало фигури. Сега обаче ще посоча и обратния довод – поне основния такъв. Истината е, че нито СДС, нито ДСБ имат потенциала за какъвто и да е успех на изборите за евродепутати, ако се явят самостоятелно. Нека припомня: и двете партии опитаха въднъж такова явяване: и не спечелиха нито едно място в европарламента.
В резултат Петър Стоянов подаде оставка и се оттегли от политиката; целият ръководен екип на ДСБ също – само че за разлика от Петър Стоянов, Иван Костов не тръгна да спасява партията си, поемайки цялата политическа отговорност за изборния провал. Вместо това реши, че е по-достойно да бъде преизбран – и оттогава рейтингът на ДСБ започна своята продължаваща и до днес низходяща тенденция.
Ако и този път се повтори подобен гаф, последствията няма да бъдат свързани само с позора точно политическите партии, които започнаха преговорите за присъединяване на България към ЕС, да нямат свой представител в европейския парламент. Вероятно само двайсетина дни след тези избори следват парламентарните – и един изборен провал в изборите за евродепутати ще се отрази неизбежно и върху техния резултат. В същото време не е възможно СДС и ДСБ да се явят като коалиция за първите избори и отделно за вторите: листите за парламентарните избори трябва да бъдат регистрирани месец преди провеждането им. И затова – ако трябва да бъде решавана някаква коалиционна формула, то времето за това е сега. Защото при евентуален неуспех на изборите за европарламент, след парламентарните избори в Народното събрание може да няма традиционни десни партии, които да направят следизборна коалиция.
Това ли искат Дора Христова и компания? Вероятно не – най-вероятно искат чрез блокиране на СДС да си гарантират светло бъдеще – подобно на това, с което се уредиха Христо Бисеров и Данчо Ментата срещу подобни услуги. В скоби казано, самата Дора Христова се обяви срещу тезата за провеждането на избори по схемата “2 в 1”, предложена от НДСВ – със следния аргумент: “Обяснимо е защо НДСВ искат да бъдат в един ден, тъй като може би се страхуват, ако не успеят на първите избори ще им е много трудно на вторите.” Проблемът е, че абсолютно същия аргумент важи и за СДС, и за ДСБ.
И Дора Христова много добре знае това.
Едвин Сугарев