Лични нападки увенчали лявото шаманство
Преди три дни обявих в профила си във Фейсбук, че ще коментирам изчерпателно в блога си т.н. открито писмо, с което 11 български преподаватели и един журналист ме обвиняват в плагиатство за мой коментар в личния ми блог www.karolev.com. А именно, изредените статистики в поста със заглавие «Шокиращи факти за американския неолиберализъм», който може да бъде видян на адрес: http://karolev.com/bac/karolev.nsf/pages/bg/NT00001AC6?OpenDocument
След като прочетох коментарите във форумите и след като много уважавани от мен икономисти ми се обадиха с подкрепа и със съвет да не си губя време да коментирам в детайли голословните и политически обременени обвинения на професори с дипломи от ВИИ Карл Маркс и АОНСУ и с награди за „научни постижения“ от другаря Тодор Живков и ЦК на БКП, реших да не влизам в прекалено обширни обяснения относно “колективното” писмо, написано всъщност от един човек. В крайна сметка, живеем в демократична държава и всеки има свобода да говори, каквото желае.
В личния ми блог мога да си пиша, каквото искам. На когото не му харесва какво пиша, да не чете. А който иска да вярва на и да слуша образованите по Бай-Тошово време от съветски учебници, си е негово право и може да чете техните блогове (където, между другото, също няма надлежно реферирани източници).
Благодаря на 12-те за добрата реклама, както и за няколко признания.
Първо, те признават, че всички цитирани от мен статистики са верни. Което автоматично означава, че тяхното твърдение, че либерализмът е виновен за финансовата и икономическа криза в САЩ през 2008-2009 г., е грешно и манипулативно. Защото след президента Рейгън, в САЩ има намаляване на либерализма – спасяване на банки с пари на данъкоплатеца, превръщане на жилищното кредитиране в социална програма и инструмент за купуване на гласове, прехвърляне на риск от частни институции към данъкоплатеца, всичко това са учебникарски примери за анти-либерални и про-социалистически политики.
Второ, те признават, че либералната идея в България е не само жива, но и набира сила. Поради което, тези 12 соц-матросовци се хвърлят на амбразурата в опит да попречат на все повече българи да осъзнаят, че между свободни хора и свободен пазар има равенство. Колкото и да не им се иска, либералната идея в България е разпознаваема критична заплаха, не само за левите политици и икономисти, но и за такива политици и икономисти, които желаят да провеждат т.н. държавен или приятелски капитализъм. А именно, като изход от кризата да изтеглим държавни заеми за милиарди и да ги налеем в близки до властта фирми. Опасното за тях е, че либералите твърдим, че доходите на всеки в частния сектор могат да бъдат вдигнати трайно и устойчиво единствено от него самия, а ролята на държавните чиновници не е да се месят в нашите кариери и бизнеси, а просто да не пречат, осигурявайки ни предвидима и сигурна среда да реализираме идеите си.
Трето, те признават, че идеите за държавен/приятелски капитализъм или социализъм са незащитими с икономически аргументи. 12-те използват единствено политически и нормативни и нито един позитивен и икономически аргумент. И в същото време желаят дебати и обсъждания. Ама просто няма как грамотен икономист да седне да говори с тях за икономика, тъй като те говорят единствено за политика. Както и един мой колега от City University of Seattle е посочил вчера на стената на Валери Найденов, когато т.н. «професор от Лондон» е казал на пресконференция пред български медии, че “правителството трябва да вдигне всички доходи в България на европейско ниво, пари има откъде да се вземат”, той е използвал нормативен „аргумент”. Ако „професорът от Лондон” е искал икономически дебат, той е щял да каже откъде ще дойдат парите, ако са чрез заем, какви са икономическите последствия в дългосрочен и краткосрочен план от този заем, ако е чрез излизане от валутен борд и печатане на левове, какви ще са икономическите последствия в дългосрочен и краткосрочен план от тази про-инфлационна политика на печатене на пари, и т.н.. Никакъв икономически дебат не може да се основава на твърдения като „пари има откъде да се вземат“. А това са единствените „аргументи” в полза на приятелския капитализъм и социализъм. А парите винаги се взимат от един и същи източник – данъкоплатците, които после изплащат десетилетия заемите, които политиците са похарчили за безмислени проекти или са раздали на близки до властта фирми.
Четвърто, те признават, че икономическите им познания са ограничени и избягват от дебат по същество, с научни и позитивни аргументи, а използват т.н. ad hominem атака(атака срещу личността), за да постигнат своята цел за насаждане на публична ненавист срещу либералната икономическа и обществена идея В своето писмо, те атакуват лично не само мен, но и Парламентарния Секретар на Канадския Министър на Транспорта, Инфраструктурата и Регионите, Пиер Полиев, когото наричат “ултрадесен пропагандист” за изричането на следната реч, която аз смятам за едно от най-силните политически изказвания през 2012: http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=wWkUaJId7pM Пиер Полиев е 4-ти мандат народен представител от управляващата дясна партия в Канада и три пъти смазва на изборите кандидата на левицата с двойно по-голям резултат. Това е един от най-популярните политици в Канада, в момента.
Но, всъщност, въпросното „открито писмо“ си е и партийна история, както и таен опит на автора му, т.н. „професор от Лондон“ Димитър Иванов, да си отмъсти за неуспеха му да открадне мои клиенти и партньори в Лондонското Сити, злословейки пред тях по мой адрес. Четирима от подписалите го (Кръстю Петков, Боян Дуранкев, Димитър Стефанов и Духомир Минев) са партийни другари в нео-соц партията ОБТ (http://www.partiaobt.org/aktualno.php?id=84&c=38), а още един – Митко Хитов – е студент на Боян Дуранкев (Хитов е станал доктор на науките в УНСС през 2012 г с безсмислената тема „Държавното програмиране и планиране – инструмент за превенция на кризи“). Други трима са колеги от „световно известен“ университет от Варна, а двама от подобен университет в Благоевград. А общото между всичките е, че нямат никакви значими публикации в световно известни научни списания. Няма и да имат.
Както е написал във форума на афера.бг Вихрен Харайчев, соц. учените ме обвиняват че съм „преписал” статистически данни /които са обществено достояние и всеки може да ползва, както и да ги коментира/. Използуваните цифри и факти в моя коментар в собствения ми блог са публично достъпни. А всъщност, много от цитираните от групата на 12-те източници, от които би трябвало да съм плагиатствал, не са тези, от които реално съм видял статистиките.
В заключение, препоръчвам на въпросните доктори на науките и професори с икономическо образование да напишат нещо значимо и смислено, което да бъде публикувано в световно-известно научно списание. Та като проверя в Publish or Perish (www.harzing.com/pop.htm) какъв е приносът им към науката, да не излиза една кръгла нула.
Владимир Каролев