ЛИКУЙТЕ, ВРАЗИ! РАЙОННА СЪДИЙКА ОСЪДИ „АФЕРА”, ЗАЩОТО ПРЕПЕЧАТАЛА ПОЗИЦИЯТА НА МИШО ШАМАРА ЗА ЯНЕ ЯНЕВ. АЛШКОЛСУН, МНОГОСТРАДАЛЕН /ГЕНОВЕВА/ ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД!
Както при започването на делото на Яне Янев, заведено заради препечатването от сайта АФЕРА на статус на Мишо Шамара, касаещ Яне Янев – Варненският районен съд разпространи тогава твърде странно прессъобщение, фриволно за магистраските среди – така и сега, след излизането на решението на първа инстанция, същият ВРС си потроши краката да съобщи как Яне Янев осъдил „АФЕРА”. И „АФЕРА“ научи решението от медиите.
Изключително се притеснихме и получихме ужасни „болки и страдания” от тая бързина по отношение на АФЕРА, за разлика от медийната политика на съда по други далеч по-значими дела.
Та, от ВРС съд разпространяват следното съобщение и така АФЕРА, и Веселина Томова, научиха впрочем решението на съдийката Геновева Илиева:
„На първа инстанция в Районен съд – Варна приключи гражданско дело, заведено от председателя на партия „Ред, законност, справедливост“ Яне Янев срещу сайта afera.bg. Това съобщиха от пресслужбата на съда.
По делото са предявени 3 иска с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Размерът на предявените искове е за общо 9000 лева. Първоинстанционният съд ги уважи частично и осъди ответника да заплати общо сумата от 4500 лева. Същата е обезщетение за причинени неимуществени вреди, чрез препубликуване в раздел „Скандално“ на електронния сайт на изявление от социалната мрежа на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази.
Част от присъденото обезщетение (1500 лв.) е за неимуществени вреди от разпространяване и разгласяване в afera.bg на изявление, чийто автор не е Янев.
Решението на Варненския районен съд подлежи на обжалване пред Окръжния съд в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.”
ЕСТЕСТВЕНО, „АФЕРА” ЩЕ ОБЖАЛВА РЕШЕНИЕТО НА СЪДИЯ ГЕНОВЕВА ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, А И ПРЕД ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН, КАКТО СЕ ОЧЕРТАВА, ПРЕДВИД ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТОПЛИТЕ НЕЗЛОНАМЕРЕНИ ЧУВСТВА И ТЕРЗАНИЯ НА МАГИСТРАТИТЕ КЪМ „АФЕРА“, И ПОРАДИ ЛИПСАТА НА ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ В СЪДА ОТКЪМ „АФЕРА” И ВЕСЕЛИНА ТОМОВА.
СЪДИЙКАТА ГЕНОВЕВА РЕШИ НА ПРАКТИКА, ЧЕ АКО МЕДИЯ ЦИТИРА СТАТУС НА КОГОТО И ДА Е ВЪВ ФЕЙСБУК, ТО ТЯ НЕМЕДЛЕННО ЩЕ БЪДЕ ОСЪДЕНА, ВЪПРЕКИ ЧЕ МИШО ШАМАРА, КАКТО И НЕГОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ – БАЩА МУ, ПОРАДИ ПРЕБИВАВАНЕТО НА МИШО ШАМАРА В ЧУЖБИНА, КАТЕГОРИЧНО ЗАЯВИ, ЧЕ НАПИСАНОТО ВЪВ ФЕЙСБУК Е НЕГОВА ПОЗИЦИЯ, И В СЪДЕБНАТА ЗАЛА СТАНА КАТЕГОРИЧНО ЯСНО, ЧЕ „АФЕРА” НЕ СИ Е ИЗСМУКАЛА ОТ ПРЪСТИТЕ НАПИСАНОТО.
„АФЕРА” поздравява Варненския районен съд, /в частност съдийката Геновева/ и заявява, че по никакъв начин няма да спре да пише истината, включително и тази за магистратските среди, която старателно се укрива от обществеността.
ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ, ЕТО И ФУНДАМЕНТАЛНОТО РЕШЕНИЕ НА СЪДИЯ ГЕНОВЕВА:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, .10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 535/ 2014 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Я.Я. срещу А. ЕООД, ***, издател на интернет – медията „Афера”, функционираща като електронен сайт с домейн afera.bg, представлявано и управлявано от Веселина Томова, в условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, както следва: 1./ за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 08.51 часа в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално”, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на 06.01.2014г. в 19,21 часа, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението; 3./ за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване и разгласяване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на изявление, което не принадлежи на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът Я.Я. излага, че ответното дружество А. ЕООД е собственик и издател на интернет медия, функционираща като електронен сайт с наименование afera. bg.
Исковете по чл. 49 ЗЗД се основават на твърдения, че на 06.01.2014г. в 8.51 ч. в интернет – сайта afera. bg, раздел „Скандално”, служител на ответното дружество, е разпространил препубликувайки изявление, на което е придал вид, че изхожда от трето за спора лице М.М., публикувано от последния на личната си интернет страница в социалната мрежа „Фейсбук” съдържащо множество обидни и клеветнически изрази, засегнали честта и достойнството на Я.Я..
Поддържа се още, че в 19.21 ч. на 06.01.2014г. ответното дружество, чрез свой представител е разпространил изявление, препубликувайки изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., също придавайки му вид, че принадлежи на трето лице – М.М., публикувано в отново в социалната мрежа „Фейсбук”.
В същата публикация от 06.01.2014г., е отразено изявление на Я.Я. в отговор на направения от М.М. коментар, чието авторство се оспорва от ищеца. Твърди се още, че същият не е потърсен от електронното издание за потвърждение изявлението от втората публикация.
Поддържа се още че, в резултат на разпространяване на изявленията, изхождащи от трето лице, чрез публикуването им на интернет страницата на сайта afera. bg, ищецът е претърпял неимуществени вреди от уронване на доброто му име в обществото, за което следва да бъде ангажирана гаранционно – обезпечителната отговорност на ответното дружество.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът А. ЕООД, счита предявените искове за недопустими, поради липса на пасивна процесуално – правна легитимация, тъй като М.М., като автор на изявленията, представляващо лично мнение на трето лице, публикувани за първи път във фейсбук профил със статус „публичен” не се намира нито в служебни, нито в трудово – правни отношения с ответното дружество. В условията на евентуалност, предявените искове се оспорват по основание и размер.
Твърди се, че на 06.01.2014г. в сайта afera.bg са препубликувани статуси на фейсбук потребителя М.М., с изрично посочване на автора и източника на изявленията, с които последният е изразил свое лично мнение и поставил в социалната мрежа. Изявленията на автора са препубликувани без никаква редакторска намеса, така както за първи път те са публикувани в интернет страницата на М.М..
Счита се, че препубликуването на публични статуси на трето лице е извършено коректно, чрез посочване на автора и източника на първоначалната публикация и доколкото коментарите са били общодостъпни за всички потребители на интернет услуги, не би могла да се ангажира отговорността на ответника.
Сочи, че втората публикация от 06.01.2014г. в 19.21 ч. е свалена на 08.01.2014г. от електронното издание и не фигурира в общодостъпното съдържание на интернет – сайта afera.bg по настояване на ищцовата страна, след като в редакцията на електронното издание е постъпило изявление, че втората част от препубликувания статус не принадлежи на Я.Я..
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Я.Г.Я. е председател на политическа партия „Ред, законност и справедливост” и народен представител в четиридесет и четиридесет и първото Народно събрание.
Ответникът А. ЕООД, ЕИК 200739000 е дружество, регистрирано в Търговския регистър, воден при Агенция по вписвания на 03.06.2009г. с управител и едноличен собственик на капитала Веселина Томова Захариева /л. 14/.
Страните не спорят, че домейн с наименование afera. bg е собственост на А. ЕООД със заявена регистрация на 08.08.2011г. с дата на активация – 29.11.2007г. и дата на изтичане на валидност 28.11.2014г., както и че законният представител на търговеца Веселина Томова е и администратор на интернет сайта. Този факт, освен, че не е оспорен, се потвърждава и от представената разпечатка от регистрацията на посочения домейн /л. 69/.
Не е спорно още, че на 06.01.2014г. в 8.51 ч. в интернет – сайта afera. bg, раздел „Скандално”, на фона на снимка на лицето М.М., показващ среден пръст, е публикуван материал под заглавие: „МИШО ШАМАРА СМАЗА Я.: ПЕНДЕЛ, В МИРИЗЛИВИЯ ТИ ПОКВАРЕН ПОЛИТИКО – ПЕДЕРАСКИ МОЗЪК ДУМАТА КУЧЕ Е ОБИДНА? ВИНАГИ СЪМ БИЛ КУЧЕ И СЪМ СЕ ДЪРЖАЛ МЪЖКИ”. Материалът съдържа изрази, чиито адресат е ищеца Я.Я. като „пендел, спермогълтащ, миризлив покварен политико – педерастки мозък, малка страхлива путка, мижитурка” /л. 17 от делото/.
На същата дата, но в 19.21 ч. в същия интернет сайт раздел „Скандално” е публикуван материал под заглавие „Я. ПИШЕ НА МИШО ШАМАРА: ПИТАЙ КАПКА ДАЛИ СЪМ ГЕЙ! ОБИЖДАШ МЕН, КОЙТО СПРЯХ КОРУПЦИЯТА И ДУХОВНИЯ НИ УЧИТЕЛ И ВОЖДА НА БЪЛГАРИЯ БОЙКО БОРИСОВ”. В публикацията са употребени изрази отправени към Я.Я. като „дебил”, „най – продажния и жалък политик”, „лиже топки на най – долния”. /л. 19/.
Публикацията съдържа и изявление, за чиито автор се сочи Я.Я., представляващо отговор на материала, публикуван на 06.01.2014г. в 8.51 ч. в интернет – сайта afera. bg, раздел „Скандално” /л. 19/.
От представените на хартиен носител два материала, поместени в интернет изданието /л. 17 и л. 19/, се установяват датата и часа на публикациите с посочване „публикувано от afera”. След изявлението на първата статия е поместено името „Мишо Шамара”, „Фейсбук”.
Безспорно е още, че към датата на публикуване на двата материала, издател на електронната медия е А. ЕООД, а едноличният собственик на капитала и редактор на изданието е Веселина Томова Захариева.
Ответното дружество не е оспорило твърденията, заявени с исковата молба, че Я.Я. не е бил потърсен за потвърждаване изявлението във втората публикация от 06.01.2014г.
С писмо постъпило на 07.01.2014г. по електронната поща на медията /л. 76/ от Пресцентъра на политическа партия „Ред, законност и справедливост” са настояли „статията с неверни клевети срещу личността на г – н Я. да бъде премахната”, отричайки изявлението под втората публикация от 06.01.2014г. до „г –н Мишо Шамара” да принадлежи на Я.Я..
Доказателства потвърждаващи факта, че на 08.01.2014г. втората публикация е свалена не са ангажирани.
За установяване заявените в отговора на исковата молба и поддържани в съдебно заседание твърдения, че автор на двете публикувани изявления е М.С.М. по инициатива на ответника А. ЕООД са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Станислав Атанасов. Свидетелските показания, преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват, че изявленията, поместени в интернет – сайта afera. bg, раздел „Скандално” принадлежат на М.М.. Първоначално същите са били публикувани на личната страница на г – н М. в социалната мрежа „Фейсбук”, а поводът – участие на Я.Я. в телевизионно предаване по една от националните телевизии през месец януари 2014г., в което нанесъл обида на М.М., наричайки го „куче”.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които макар да не са плод на преки и непосредствени впечатления, установяват положителният факт, че автор на изявленията, публикувани за първи път в социалната мрежа „Фейсбук” е М.М.. Свидетелските показания на г – н Атанасов почиват на признанието на М.М., че „стои твърдо зад думите си”, написани в личната му страница, на впечатления, споделени от съпругата му, както и от характерния стил на писане и употреба на конкретни думи, с които се отличава сина му, когато е експанзивен и ядосан.
Този извод на съда се подкрепя и от събраните по делото писмените доказателства /л. 45 и л. 46/, съдържащи извадка от публикуваните на 05.01.2014г. и 06.01.2014г. изявления на М.М. в личната си страница в социалната мрежа „Фейсбук”. Именно във вида, в който те са публикувани от М.М. в личната си страница в социалната мрежа „Фейсбук”, те са възпроизведени без редакторска намеса в интернет – сайта afera. bg, раздел „Скандално” на 06.01.2014г.
Изявленията на М.М., под различни заглавия, са поместени и в други сайтове /л. 41 – 44/, като bnews.bg и МАК /мнения, анализи и коментари/ на 06.01.2014г., в деня, в който са публикувани и в интернет – сайта afera. bg.
За установяване лицето извършило препубликуване на двата материала в електронния сайт, по реда на чл. 176, ал.1 ГПК, законният представител на А. ЕООД, е бил задължен да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, ведно с предупреждение за неблагоприятните последици по чл. 176, ал.3 ГПК.
Точното приложение на правната норма на чл. 176, ал.1 ГПК изисква на страната, която е задължена да се яви лично, съдът да съобщи въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнение на това задължение. Когато редовно призованата и задължена страна, уведомена съобразно чл. 176, ал.2 ГПК не се яви лично или се яви, но откаже да отговори на поставените й въпроси, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори, законът предполага, че с това си поведение тя цели да се отклони от признание на неизгодни за нея факти, затова й овластява съдът да счете, че фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са доказани. Признанието на страната за неизгодни за нея факти е доказателствено средство, установяващи тези факти.
В конкретния случай, фактът, че едноличният собственик на капитала и управител на А. ЕООД Веселина Томова е извършил „качването” на процесните публикации, следва да се счете за доказан. Същият е бил редовно уведомен за задължението си да се яви лично в съдебно заседание, за да отговори на предварително поставените й въпроси, включително и на въпроса „вярно ли е, че процесните публикации са качени на електронния сайт „афера. бг” от управителя и едноличен собственик на ответното дружество”, ведно с предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение по чл. 176, ал.3 ГПК, чрез упълномощения си представител, на когото е връчен препис от проекта за доклад по делото, обективиращ и определение по чл. 140 ГПК. Страната се е явила лично, но на поставения въпрос е отговорила неясно и неопределено, че е собственик и главен редактор на сайта и освен нея и трети лица, които имат парола за сайта са могли да го администрират.
За доказване вида и размера на претърпените вреди от разпространяване, чрез препубликуване на двете изявления и приписване авторството на третото, по инициатива на ищеца Я.Я. са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на водените от него свидетели – Живко Темелков и Петър Димитров и двамата членове на политическия съвет на партия „Ред, законност и справедливост”.
Показанията на свидетеля Живко Темелков установяват, че на 06.01.2014г., след изпратен от ръководителя на пресцентъра на партията линк към интернет – сайта, собствен на А. ЕООД, свидетелят се запознал със съдържанието на публикацията. Същият ден, по време на оперативка, свидетелят и Я.Я. са обсъждали публикацията в сайта afera. bg, съдържаща обидни, вулгарни и цинични изрази, като „пендел” и „жаргонна форма на женски полов орган”. След запознаване със съдържанието й, г – н Я. бил видимо ядосан, раздразнен, преживявал тежко „вулгарните обиди”. Бил некомуникативен, без желание да обсъжда събитията в страната и раздразнителен спрямо колегите си. Това състояние продължило около 3 – 4 дни.
След 19.30 ч. на 06.01.2014г., след обаждания на симпатизанти и членове на партията, разтревожени от „факта, че г – н Я. е отговорил на твърдения на едно лице Мишо Шамара от първата статия от сайта „afera” и съобщение от пресцентъра, свидетелят провел разговор с лидера на партията, който отрекъл да е отговарял по начина посочен в публикацията. Втората публикация, г – н Я. възприел по – тежко поради обстоятелството, че „симпатизанти, членове и председатели на областни ръководства са възприели, че лидерът им може да падне на ниво да използва език, недопустим за лидер на партия език”.
Показанията на г – н Димитров потвърждават, че в първия работен ден от 2014г., г – н Я. и членове на неговата партия са се запознали подробно с първата публикация, от която ищецът бил изключително обиден от изразите употребени в нея, накърняващи честта и достойнството му, като публична личност. Отрекъл да е автор на изявлението, което му е било приписано във втората статия. След публикуването им бил нервен, неспокоен и раздразнителен с колегите си, която промяна в поведението му се запазила за около една седмица.
Спорният за делото въпрос е налице ли са елементите от фактическия състав на исковете по чл. 49 ЗЗД, ангажиращи отговорността на ответника А. ЕООД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата е обективна и има обезпечително – гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършването на работа и причиняване на вреди при или по повод изпълнение на възложената работа. Вината на лицето изпълнител на възложената работа се предполага.
С разпоредбите на чл. 39 – 41 на Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права – между свободата на словото, от една страна и засягане, чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал.2 и чл. 41, ал.2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени ценности, каквито са правата и доброто име на гражданите и когато свободата на мнение бива използвана, за да се засегнат лични граждански и човешки права.
Поради това, когато в публикациите си журналистите накърняват честта, достойнството, доброто име, репутацията на определени лица, особено когато това са и публично известни личности, е необходимо журналистите да действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика, за да осигурят достоверна информация (в този смисъл са и решенията на Европейския съд по правата на човека по делата Румяна И. срещу България – дело 36207/03 и Божков срещу България – дело 3316/04 и посочената в тях практика на Съда, включително и решението по делото Педерсен и Баадсгаард срещу Дания – дело 49017/99).
Издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса чужди изявления, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение /Така в решение № 581/30.09.2010г. по гр.д. № 1019/2009г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна за съдилищата съдебна практика/. Издателят, какъвто несъмнено е ответникът, чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали /Решение № 404/13.07.2010г. по гр.д. № 907/2009г. на ВКС, III г.о./. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД, поради което и доводите на процесуалния представител на ищеца за недопустимост на исковете, съдът намира за неоснователни. Като ирелевантни в случая следва да се преценят и твърденията, че препубликуването на публични статуси на трето лице е извършено коректно, чрез посочване на автора и източника на първоначалната публикация.
По исковете по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 08.51 часа в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално”, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я. и за сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на 06.01.2014г. в 19,21 часа, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението
Разпространените, чрез препубликуването в сайта afera.bg изрази, дават основание за ангажиране отговорността на издателя. Във въпросните статии ищецът е наречен „пендел, спермогълтащ, миризлив покварен политико – педерастки мозък, малка страхлива путка, мижитурка”, „дебил”, „лиже топки на най – долния”, и „жалък политик” всеки от които изрази обективно съставлява обида, а изразът „най – продажния” и клевета. Употребените изрази са пряко насочени към и целящи да уязвят честта, достойнството и доброто име на Я.Я. в обществото.
Същевременно разпространяването им, чрез препубликуването им в медията, съставлява поведение надхвърлящо конституционно гарантираното му право по чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България, в разрез със забраната, установена в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 КРБ. Свободата за изразяване на мнение не е безгранична – нейните граници са там, където започва уронването на честта и достойнството на другиго.
Ангажираните по делото показанията на водените от ищеца свидетели установяват, че именно процесните публикации са се отразили негативно на психическото състояние на ищеца, предизвиквайки нервност, неспокойство, раздразнителност и некомуникативност за период от една седмица. Поради това причинната връзка между виновното поведение на ответника и вредите са установени и с това отговорността на издателя, в чиято медия са препубликувани обидните и клеветнически изрази, е ангажирана.
За определяне размера на обезщетението от една страна съдът съобразява препубликуваните обидни и клеветнически изрази, а от друга обема и интензитета на установените негативни изживявания. Съдът отчитайки, че според свидетелските показания за период от една седмица ищецът е бил нервен, неспокоен, раздразнителен и некомуникативен, без да са настъпили други трайни и необратими последици за период от една седмица, намира, че обезщетение в размер на 1 500 лв. за всеки един от исковете е адекватен за търпените от ищеца Я.Я. вреди и в този размер исковете следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част до пълните претендирани размери, подлежат на отхвърляне.
Доказателства, изключващи отговорността на търговеца не са ангажирани от ответника А. ЕООД.
По иска по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване и разгласяване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на изявление, което не принадлежи на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението
Съдът, като съобрази от една страна, че издателят на електронната медия отговаря за верността на изнесената информация и е следвало да потърси лицето сочено за автор за потвърждаване на изявлението във втората публикация, каквито изисквания налага добрата журналистическа практика и което в настоящия случай не е сторено, а от друга причинените на ищеца Я.Я. негативни изживявания, установени с гласни доказателства от приписано изявление, което не му принадлежи, достигнало до широк крък лица, освен до посетители на сайта, така и до симпатизанти и членове на партията, стоящи в причинно – следствена зависимост с виновното и противоправно поведение на ответното дружество А. ЕООД в нарушение на забраната на чл. 39, ал. 2 КРБ, намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 1 500 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.
Доказателства, изключващи отговорността на търговеца не са ангажирани от ответника А. ЕООД.
При този изход на спора с право на разноски разполагат и двете страни. Направените възражения за прекомерност на уговорените и заплатени размери на адвокатските възнаграждения са неоснователни. Делото, образувано по искова молба, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД, се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерите на заплатените адвокатските възнаграждения, не подлежат на намаляване, поради прекомерност.
В полза на ищеца Я.Я., следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, за уважената част от исковете, чиито размер възлиза на 1 282, 50 лв., на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответното дружество А. ЕООД, също следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 615 лв., на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А. ЕООД, ***, като издател на интернет – медията „Афера”, функционираща като електронен сайт с домейн afera.bg ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Я., ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 08.51 часа в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално”, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Г.Я., ЕГН **********,*** срещу А. ЕООД, *** иск за разликата над присъдената от 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване на 06.01.2014г. в 08.51 часа в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално”, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. ЕООД, ***, като издател на интернет – медията „Афера”, функционираща като електронен сайт с домейн afera.bg ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Я., ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на 06.01.2014г. в 19,21 часа, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Г.Я., ЕГН **********,*** срещу А. ЕООД, *** иск за разликата над присъдената от 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди под формата на болки и страдания от разпространяване, чрез препубликуване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на 06.01.2014г. в 19,21 часа, изявление на трето лице, съдържащо обидни и клеветнически изрази уронили честта, достойнството и доброто име на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. ЕООД, ***, като издател на интернет – медията „Афера”, функционираща като електронен сайт с домейн afera.bg ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Я., ЕГН **********,*** сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване и разгласяване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на изявление, което не принадлежи на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.Г.Я., ЕГН **********,*** срещу А. ЕООД, *** иск за разликата над присъдената от 1 500 лв. до пълния претендиран размер от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от разпространяване и разгласяване в електронния сайт „afera.bg”, раздел „Скандално” на изявление, което не принадлежи на Я.Я., ведно със законната лихва от датата на деликта – 06.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Я., ЕГН **********,*** сумата от 1 282, 50 лв. /хиляда двеста осемдесет и два лева и петдесет ст./, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Г.Я., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на А. ЕООД, *** сумата от 615 лв. /шестстотин и петнадесет лева/, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Afera.bg