« Върни се назад Публикувано на 29.08.2011 / 20:36

Лешоядите и журналистическата мърша

 

 

Все по-гнило мирише пасмината в България, наричаща себе си журналистика. Мърша, злокобно воняща, готова за няколко лева в повече да изпълни всякаква поръчка – без значение дали тя ще убие сърцето или душата на някого. Абсолютно безхаберни мандахерцащи се призрачни видения се носят с микрофони и тефтери, без да са прочели и сто книги в живота си. Зомбита, болестно амбицирани да превърнат журналистиката в бардак, в който виещи се върху кола и к…а, който им се изпречи, е важното да се продадат.

Евтино, гнусно, долнопробно и по възможност непрекъснато и задължително.

Мърша, над която се стелят Лешоядите – онези, които поръчват захапката и оглозгването.

Лешоядите – политици, управленци, босове – които създадоха, ръкоположиха и употребяват журналистическата гнилост на България.

Вчера почина бившата съпруга на кандидат – кмета на РЗС за Варна Димо Стоев. Часове след като това стана „новина”, мършоляка, задействан от лешоядите, хукна с оголени зъби да ръфа.

„Имам поръчка да напиша за кончината на жената на Димо Стоев …, кажи нещо…”, заеква някакъв „журналист”, който оправдава собствената си олайнявена съвест с: „точно на мен не ми отива да го правя, ама…”.

Ами като не искаш да го правиш, лайньо, без извинение, един път в живота си кажи: „Баста!”. Един път в живота си поне се погледни в очите без да се срамуваш от себе си, заради гнусотиите, които твърдиш, че си принуден да правиш.

Никой не може да бъде принуден да превръща състраданието и човечността в цинично ровене в смъртта, като че ли ровиш в мръсните гащи на собствената си биография.

Никой не може да бъде принуден да се съгласява да превръща журналистиката в помийна яма за поръчките и интересите на онези, които са му напълнили хладилника с подобаващо количество бутилки, или са му напъхали стотина смачкани лева в джоба.

И така смъртта на една жена, напуснала отвратителнотото реалити на България и Варна, ще я превърне в героиня не на жълтите, а на шоу- кяфявите вестници. Внезапно някакви вмирисани, ходещи зомбирани репортерчета, ще я вкарат в поръчковия политически филм, само защото жената е имала съдбата да е била съпруга на кандидат на „врага” на „победителите” ГЕРБ.

Нали се сещате, че зомбираната журналистическа мърша никога не обръща внимание на „губещите” – тя винаги ближе топките на Лешоядите…

Ами ако беше умряла Цветелина Бориславова?

Ами ако беше умряла жената на кмета Кирил Йорданов?

Ами ако беше се споминала съпругата на шефа на ГЕРБ – Варна Павел Димитров? Нямаше ли същите тия „разследващи” дописници да пишат опуси за най-добрата съпруга, отишла си от тоя свят? Е, да де, ама това са жените на Силните на деня… Като паднат от власт, ще им оглозгаме кокалите. Само да паднат, ще ги ритаме като умрели кучета.

Не беше ли Павел Димитров, същият, който само ден преди нещастието, даде залпа към мършоляците – ровете кой на кого е бил съпруг и съпруга, и вадете лайната, но само не и за нас и … „победителя” Кирил Йорданов.

Като по команда моментално в едно маргинално сайтче, което се чете вероятно от „мама, татко и аз”, но пък се подържа от ГЕРБ – Варна, лъсна мършоляшко интервю с бившата съпруга на Кирил Йорданов, която има дете от Димо Стоев -. Бояна.

Режисирано, редактирано интервю, такъв буламач, който трябваше да ни осветли колко е готин Кирил Йорданов, как е ангел небесен и куп глупотевини – толкова шербетени, че целият безумен пиар единствено може да доведе читателя до диария от отвращение.

Защото във Варна знаем истината.

И Бояна също знае каква я тя.

Друг е въпросът Лешоядите колко са разкешили…

А мършата, о, журналистическата мърша винаги е готова за поръчката – дори и когато с наслада пита и разпитва за „оргиите” на свои колеги.

И лешоядите, и мършата обаче ще се свият като червеи в дупките, когато дойде и техния ред, и когато излязат миризливите им изневери, импотентност, нарко-опияния и пиянства, защото щом те са пуснали миризлия дух от бутилката, то няма как и тях да не ги отмине горчивата чаша.

Няма журналистика, в която да ровиш смъртта, за да изпълниш поръчката на онези властващи, след които се влачиш.

В България обаче никой не бива да се надява на мярка, състрадателност и човечност. Тук е пълно с помияри – политици и босове, които ползват журналистическата паплач като презерватив.

Прелюдия към изборите.

Шоу, в което убиват.

И някакви олигофрени, наричащи себе си журналисти, вместо да извадят поне едно остро разследване срещу корупцията на СИМБИОЗАТА и ВЛАСТТА във Варна, правят „,удари” ровейки в гробовете на починали жени.

Мърши ли казах?

Уроди, които някой ден ще се изправят пред Господ.

С безсрамието си, че са се гаврили с най-свободната, свята и отговорна професия на земята – журналистиката.

Веселина Томова

«