ЛАСКАТЕЛСТВАТА, ТАРТЮФЩИНАТА И ПАРИТЕ ПОСТЕПЕННО ПРИКЛЮЧИХА ПОЛИТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА „РАДЕВ“. ДЮШЕШ ЗА КРУМ ЗАРКОВ, ЕПИЦИ ЗА ПРЕЗИДЕНТА
От интервюто на Крум Зарков при Георги Любенов разбирам, че Крум Зарков е обиден от това, че президентът го е пренебрегнал в решението си за референдума. И Крум не може да понесе идентификацията с неговото популистко действие.
Според мен, никой не натиска копчето на Румен Радев. Това неговото е обикновена глупост и подход за активност в контекста на огромната му политическа ЕГО амбиция да бъде активен играч. По същия начин на тъгъдък беше сключен и договора с БОТАШ. За да може да бъде нахранено галактическото его на президента, че той е някакъв „държавник“. Но тогава Крумчо Зарков пропусна да каже, че договорът е пълен траш за България. Въпреки че беше правосъден министър и договорът трябва да е бил одобрен от Министерски съвет. Бива ни по повърхностните политически действия, но когато иде реч за дълбочина на професионалната компетентност – пропускаме.
Иначе, президентът знае, че няма да има правни последици и че създава само популистки резултат.
Напускането на Крум Зарков е поредният път, в който Радев губи хора от обкръжението си, които са били лансирани, популяризирани именно в неговата институция и от неговия рейтинг. Радев тепърва ще разбира, че предателствата са най-големият проблем на лидерите изобщо и че предателствата не са просто лични случаи, а системна грешка навсякъде с възможност за сериозни последици, тъй като предателствата бавно ронят водачите. Но такава е човешката природа. Силата събира слугинаж и фалшива близост, но не създава трайни свързаности. Слабостта и загубите носят изоставяне. Не бива да се забравя, че враговете спират да са врагове, но предателите са предатели завинаги.
Радев е неспособен за най-елементарен анализ на определена ситуация, камо ли да управлява човешките психологически особености около себе си, и да има дарбата да оценява хората и да усеща фините нюанси в отношенията. Политиката наистина е много неблагодарно занимание във всякакъв смисъл. Особено неподходящо за сближаване и въвеждане на доверие.
Радев е податлив на подмазване, на нискоинтелигентно клакьорство, на влияние и на ласкателство от страна на олигархични фактори, които прокарват интересите си. Това подсказва огромно его, но ниско самочувствие, неувереност в политическите си умения, търсене на остойностяване отвън, което в политиката е пагубно. Защото ставаш играчка за случайността. Ти си този, който водиш, а не теб да те водят за носа! Волята за справедливост е невъзможна, ако куфарите са по-силни от вътрешната дисциплина.
Но българската неополитика е изпълнена със слаби характери и безгранична евтиния на духа. Ласкателствата, тартюфщината и парите постепенно приключиха политическата алтернатива „Радев“.
Сигурно ще направи някакъв проект, когато и да е, но Румен Радев няма да се промени, ще продължи да е изпълнен със същите системни грешки. Той е това, което ни показва в политиката – договорът с БОТАШ, политическа враждебност, разрушително лошо кадруване и неразпознаване на аферистите, куфарна обмяна на министерски кресла, политически слугинаж на олигархични интереси, които разкостиха държавата, неувереност какво ТРЯБВА да се прави за извеждане на държавата от криза, неспособност да възлага и ползва експертни анализи по ключови теми и пр.
За да бъде силен, Радев се нуждае от ментална автономия, а той е прекалено лесна плячка за частни фигури, които се обогатяват около държавното източване. Той дойде като очаквана различност в политиката, а доказа по-лошо съдържание, тъй като не е съвсем наясно какво точно му се случва и какво иска да бъде. Ако си пират, бъди пират, ако си държавник, бъди държавник, ако ще реформираш, бъди силен и жертвоготовен, а не играчка в ръцете на по-уверени и по-умни играчи. Непогаленото его на Радев му носи загуби, прибързва, необмисля, доверява се, търпи влияния, респектира се от богатството на хората, което е примитивно и фатално…
Богатството е клопка за бедняшките очи, то е само битов знак, не е достатъчно, за да определиш един човек като смислен, достоен за уважение, умен, недеградирал и, че не е подлец. В посткомунистическа България на разграбването и липсата на правила много често дори е тъкмо обратното…
Калина Андролова
…………………
Бележка на Веселина Томова:
„Аз няма да съм човека, който ще издаде това, което се случва в това, което вие нарекохте кухнята, но всъщност това е институцията президенство…“, заяви правният секретар на президента Крум Зарков, уточнявайки, че Радев буквално е бламирал неговата дейност.
Впрочем, Крум Зарков даде едно изключително стойностно интервю по БНТ пред Георги Любенов и въпреки деликатността си и „зад редовете“ разкри знакови неща от „кухнята“, които водещият Георги Любенов дори не забеляза, камо ли да схване.
Като това например, че Зарков заяви, че „Възраждане“ стеснява политическия хоризонт на Радев, който очевадно с хода си търси политически дивиденти.
Това е особено важно, тъй като онези, които викат „ура“ на Радев и непрекъснато чакат той да ги поведе със своя политическа партия, се позиционират в пистата на „Възраждане“. От първия си ден в президенството, Радев поведе една война с БСП с цел да овладее партията, от което резултата е видим – БСП е в катастрофално положение, разбрицана, но не овладяна от него, както бяха първоначалните му планове. Сега с „Възраждане“ като че историята е огледална с една разлика, че психопатийното нарцистично его на Радев ще се сблъска с още по-нарцистичното его на Костадин Костадинов. Политически Радев се мъчи да „преброи“ „феновете“ си, но едно е да ги преброиш популистски в тема като с еврото, друго е да ги приобщиш в партия. И тук неизбежно Костадинов ще сблъска челно Радев. Това е сигурно.
Трагедията на Радев е, че така наречения му екип, който досега сътвори куп политически „проекти“, всички набързо спихнали се като спукани балони, е абсолютно некачествен, нефелен, склонен към корупция, глуповат, да на кажем по-тежката дума – често малоумен. Радев живее като затворник в кула от слонова кост и целите, стратегиите и тактиките му се формират точно от този „копринков“ нефелен екип, който, мазнейки му се, му представя реалността толкова изкривена, че едва ли не ако вдигне пак юмрука – цяла България ще тръгне след него… Което е абсолютна лъжа. Радев вярва на всички тия некадърни лакеи, поради две причини – едната, заради ненормалното си болестно его, другата, заради обвързаността му с кеша на „пътя на копринката“, от който вече посмъртно не може да избяга.
В интерес на истината Крум Зарков бе единственият умен и професионално подготвен кадър, който Радев притежаваше. Бламирайки го, буквално изритвайки го, знаейки, че Зарков няма да плюе върху професионалното си име и ще напусне, Радев се лиши от него, със сигурност заради съветите на „копринковците“, които с подобни „съвети“ бламираха и разкараха редица „фаворити“ на Радев преди това. Справка – Димитър Стоянов, който иначе минаваше за най-близък до Радев.
И Зарков, и Стоянов не са брутални обаче като АФЕРА за да кажат цялата истината едно към едно.
Затова трябва да има и такива като АФЕРА.
Знаете ли кои двама написват мотивите до Конституционния съд и кои са „топ“ писмовните изпълнители на политическия ход с референдум за еврото на Радев?
Това са Иво Христов и Румяна Ченалова.
Иво Христов вече получи наградката си – Радев го набута в някаква си Комисия.
Румяна Ченалова още чака наградката, въпреки че от няколко години тъче на три стана за да получи „президентска“ „длъжност“ – през Радев, през Деса Радева и през Митрофанова, при която се бута всеки ден на чай или кафе. Не се подвеждайте по последното – на Путин му е все тая евро или лев ще има България, но пък една шепа мазници, не защото са толкова русофили, а защото се чудят къде да си начешат кариеристичните комплески, са се усукали около Митрофанова, белким им върже зара.
Ако питате АФЕРА, Крум Зарков направи брилянтен ход с излизането си от президенството. АФЕРА го е критикувала остро, когато безпрекословно пазеше задника на Румен Радев и котилото му, но никога не е оспорвала професионалните му качества. А при Радев насред целия му „копринков елит“ и шеф на пресцентъра му – измислен военен, който хабер няма от стратегии с медии, но пък е готов да ни вкара във война с военнолюбиви похвати, и съветник по културата – милиционер!, Крум Зарков бе единственият, както би се изразила баба ми, с акъла си.
АФЕРА е била досега винаги категорична, че Радев няма да посмее да излезе със своя политическа партия на терена. В интервюто си Зарков каза още нещо знаково – на въпрос на Любенов за „проект“, Зарков съсече изобщо термина „проект“, с което индиректно даде катастрофална оценка на досегашните „проекти“ на Радевата кохорта.
Ако все пак „копринките“ успеят да успят Радев да тръгне със своя партия пак с тях, защото той няма никакви кадри, освен досегашните си нефелници, вече сме казали какво го чака още на старта – конкретните доказателства за броенето на кеша от „чувалите на пътя на копринката“…
Дюшеш за Крум Зарков, епици за президента.
…………………
Цялото интервю можете да гледате тук:
………………………
Богомил Бонев:
Това интервю е за хора, които могат да мислят.
Имам такива интелигентни приятели, с които сме на различни мнения по въпроса за изненадващия обрат в поведението на Президента. Разбирам, че при някои това е въпрос на лоялност. Били са в инициативния комитет за преизбирането му. Лоялността е прекрасно нещо, докато не се сблъска с истината. Това интервю е за тях.
Не е предназначено за тези, които реагират и се държат като част от агитка. Те само се филмират, че имат кауза.
Това е характерно за фанатизираните агитки.
И още нещо има в интервюто, което водещият даже не разбра. Крум Зарков отговори по много интелигентен начин на твърде неетичните нападки от страна на мастити контитуционалисти. И на някои съдии от самия КС, които решиха да говорят публично, вместо както е редно – с решенията си по делата. Те имат право да развиват своите доктрини, каза Крум, но аз като секретар по правните въпроси съм длъжен да спазвам точно закона.
Всички говорим за върховенство на закона, но някои са готови да го забравят, когато не им изнася този закон.
Това са политиците, които разчитат на агитките, а не на интелигентен електорат.
И още нещо каза Крум Зарков което не осъзнава Радев. С хода си той легитимира Борисов и Пеевски. Които са се позиционирали в полза на евроинтеграцията и сега получиха неочаквана възможност, при евентуална нестабилност в страната, да станат нещо като гаранти за стабилност в очите на умерените, които са огромно мнозинство, не сред агитките, които са само по-кресливи. И пред Европа.