Кoлко струва тока от АЕЦ (Разработка на Института за битпазарна икономика)

Уточнението е важно, защото знаем как той мени мненията си по разните въпроси.

Напротив, казват специалисти от Института за пазарна икономика. За да излезе АЕЦ Белене на печалба, токът му трябва да се продава по 10 евростотинки за киловатчас. А за да успеем да го изнасяме, той трябва да струва не повече от четири.

Това напомня неприятната истина, че цената на тока зависи от цената на самата централа. Цената на самата централа явно също зависи от твърде много неща, защото и до днес не е ясна. Ако си спомняте, когато г-н Сакскобургготски изтупа проекта Белене от прахта, той трябваше да струва два милиарда евро. Тогава хората, които разбираха от тези работи, умножиха числото по две и поклатиха глава: четири милиарда не са дребна сума.

Тези дни представителите на Росатом съобщиха окончателната цена. Белене щяло да струва точно 5,99 милиарда и нито стотинка повече. В същност, 6,8 милиарда, но осемстотинте милиона отгоре идвали от нещо друго. Така че за някакви си 11 милиарда сме щели да имаме централа за чудо и приказ.

При това положение обикновеният читател не знае кому да вярва. Което е и целта на медийното мероприятие. Време е да се притечем на помощ.

Неразборията иде от това, че цената на тока, произведен в АЕЦ не се плаща еднократно, а е разсрочена, и то за дълъг период. Това, което специалистите наричат „цена на електроенергията” е частта от нея, платена към момента на потреблението й. Останалата част се плаща по-късно. Това е така, защото ние не знаем крайната цена на тази енергия.

Ефектът на отложеното плащане, нека го наречем така, присъствува при множество, ако не и при всички стоки и услуги. Но при повечето от тях неговото действие е пренебрежимо малко и на практика цената, която плащаме при покупката им е равна на крайната цена.

Но в някои случаи не е така. Ядрената енергетика е един такъв случай. Нека припомним, че при нея електричеството е само един от крайните продукти. Друг такъв, за разлика от електричеството – изключително траен и опасен, са радиоактивните отпадъци. Третирането и обезвреждането на този траен и опасен продукт е факторът, определящ крайната цена на енергията, добита от АЕЦ.

В търсенето на тази цена, ние се сблъскваме с няколко равнища на неопределеност. В действителност, ние не можем да определим дори и първата сума – тази, която ще плащаме в момента на потреблението. Между проектирането и построяването на една АЕЦ минават, да речем, 10 години. Може би баба Ванга, ако беше жива, би могла да каже (но аз не вярвам в това) колко ще струва дадена стока след 10 години.

Наистина, при определянето на прогнозната цена се взема предвид и очакваната инфлация. Недостатък на метода е, че очакваната инфлация никога не е равна на действителната. Би ли могъл някой през 1990 да каже, че доларът през 1996 ще струва 3000 лева? Не, това не знаеха дори и хората, предизвикали хиперинфлацията.

Това е, така да се каже, неопределеност от първи ред. Но съществуват и други, които можем да определим като неопределености от по-висок ред. Такава е например цената на погребването на АЕЦ, което трябва да се случи, примерно, 50 години след началото на проектирането.

Смята се, че цената на това погребване е съизмерима с цената на построяването на централата и е включена в цената на тока, като се заделя в специален фонд. В действителност, определянето на вероятността, да не говорим за стойността, на събитие, очаквано след такъв период от време, е нещо, с което и баба Ванга не може да се справи. Всяка прогноза в това отношение би имала стойността на прогнозата за броя на конете в Париж през 1950, направена въз основа на статистиката за нарастване на конските впрягове от 1900 година.

Не, не бих повярвал на такава прогноза. А и практиката показва, че границата на инвеститорския интерес е около десет години. С други думи, инвестиция, която се възвръща за повече от този срок бележи границата на икономическия интерес. Пазарна икономика, която борави със срокове от половин век вече не е такава. Това прехвърля проектите от рода на АЕЦ от областта на пазарната в областта на битпазарната икономика.

Съществува и неопределеност от още по-висок ред. Тя се появява, когато централата започне да работи. Тогава с нея започват да се случват разни неща. Когато човек се роди с него винаги се случват неща. Понякога хубави, а понякога не са и за разправяне. Така е и с централите. Ето, например, наскоро с една японска централа се случи нещо съвсем глупаво. Наводнили се избените й помещения. Пък там били помпите, които охлаждат реактора. И тези помпи да вземат, че да спрат.

За неспециалистите ще напомним: ядреният реактор не е електрически котлон и не може да бъде спрян чрез издърпване на щепсела. Спирането на ядрен реактор е сложен и бавен процес, при който той непрекъснато трябва да се охлажда. И като спрял да се охлажда, въпросният реактор се разтопил. И така нататък.

Колко ли струва вече електричеството, произведено от този реактор?
За ориентир можем да използуваме отдавна известния подобен случай в Чернобил. Тогава щетите надхвърлиха стойността на всичкото електричество, произведено от всички ядрени централи в необятната съветска страна. Сметката платиха не само потребителите на това електричество, но и хора, които не бяха го и помирисвали. В това число и ние.

Разбира се, с Белене това не може да се случи. Централата там ще е абсолютно безопасна във всяко едно отношение. Не можем да се съмняваме в това, защото го каза не друг, а такъв заслужаващ доверие източник, какъвто е представителят на Росатом. Той дори обеща да изгради допълнителна стена срещу цунами. За Белене сме спокойни.

Само че ни безпокои централата в Козлодуй. За нея представителят не каза нищо и тя очевидно ще остане без стена. А малко по-нагоре по Дунав се намира язовир Железни врата-1. И под него – Железни врата-2.

Железни врата-1 съдържа два милиарда кубически метра вода. Понеже това не говори много на неизкушения читател, ще го обясним нагледно. Това е езеро, дълго 135 и широко няколко километра, чиято горна повърхност се намира на 30 метра над равнището на реката. А под него – Железни врата-2.

Ако тази вода потече по някаква причина надолу по реката, като нищо ще напълни мазето на АЕЦ Козлодуй. Причини колкото щеш. Законът на Мърфи, да речем. Знаем, че според този закон, ако нещо мръсно може да се случи, то понякога се случва.

Какво ли ще стане тогава? За жалост, не само баба Ванга, но и ние, специалистите от Института за битпазарна икономика, не можем да отговорим. Можем, обаче, със сигурност да кажем някои неща, които няма да станат. Едно от тях е, че представителят на Росатом няма да дойде да полива с маркуча разтопения реактор.

Затова, ако някой дойде при вас докато садите картофите, следвайки препоръката на министър-председателя, и започне да ви разправя колко евтино ще е електричеството от АЕЦ Белене, не го слушайте, а го замерете с някой картоф

Веселин Кандимиров
www.kandimirov.com