КЬОРАВ СПЕЦ КАРТИ НЕ ИГРАЕ
Никога не се съгласявай с тълпата. Даже когато тя е права. Емил Мишел Чоран
====
Девет години преди Алексей Петров да бъде окончателно оневинен по всички обвинения като „октопод“, той ме срещна с Николай Начев.
Харесах Коко от раз. Преди изобщо да знам кой е и какъв е бил.
Коко бе от мъжете, които няма да те докарат до истерия, ако си на ринга, крещейки в разкървавеното ти ухо: „Давай, копеле, смажи го!“, докато силата ти се люлее на косъм инат. Спокойно щеше да се взре в подутите ти очи и тихо, и сбито да ти начертае играта. Ако не чуваш единствено егото си, разбира се, защото глухите по тая българска земя никога не правеха разлика между това да слушаш и да чуваш.
С Николай Начев – бившият шеф на „Икономическо направление” в НСС ме събра Алексей Петров. Вечерта, когато двамата с Пенчо видяхме за първи път Коко, още не знаех, че това е създателят на „офицера под прикритие“ Алексей Петров. Много по-късно Алексей успя да отблъсне и него, без когото щеше да я е изкласил единствено до квартален инспектор в Тетевенска околия, но това предстоеше.
През юли 2014 година Николай Бареков, който бе щурмувал политиката, дръпна фитила на бомба, вадейки на светло секретни документи, свързани с Бойко Борисов и връзките му с ъндърграунда. След като Николай Бареков извади рапорт на оперативен работник от 2003 година, настана истерична вакханалия, най-вече в средите на купищата генерали по нашите родни ширини. Защото у нас генерал до генерала, майнольо, кой от кой по спец!
По онова време главен секретар на МВР бе Светлозар Лазаров, наричан популярно „Гелосаното“, тъй като мажеше изумително умната си главица с шепи с гел, а като съветник на Бареков бе позициониран бившия главен секретар на МВР Николай Радулов.
„Гелосаното“ моментално изпищя, че документът, който извади Николай Бареков срещу Бойко Борисов съществувал, оперативната среща била проведена, но „в оригинала” липсвало името Бойко Методиев Борисов, от което въпросът на въпросите увисна със страховита сила: „Кой и защо е извадил този документ през 2003 година, по времето на Бойко Борисов като Главен секретар на МВР и е заличил името му?“. И кое бе истина – онова, което е „прочистено” в МВР и съществува в архивите на МВР като оригинал, или „копието”, което притежаваше Николай Бареков? И защо, според думите на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, документът е ваден точно през 2003 година, когато Главен секретар на МВР пък е Бойко Борисов? И защо точно неговото име по-късно „го няма“ в „оригинала”, след като в целия документ на оперативната среща се говори точно за лицето Бойко Методиев Борисов?
Бареков показно се подиграваше на изнервените „генерали“, потрошили моментално краката си да защитават „чистото име“ на Бойко Борисов и определи ситуацията с обявената „липса” от „Гелосаното“ на името на Бойко Борисов в документа така: „все едно романа „Ана Каренина” е без Ана Каренина”. Бареков написа и писмо до тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, като поиска сравнителен анализ:
„Да се направи сравнителен анализ на документите. Целта на този анализ е да се установи, колко и кои от книжата са изчезнали и колко от тях са с променено съдържание.
Разполагам с пет копия на преписи от документи, от които става ясно каква е самоличността на агент Пламен и неговите премеждия в СИК и ВИС през годините. Неговата самоличност ще бъде запазена, защото такива са законовите и морални изисквания. Макар да е работил за службите, информаторът с инициали „Д. П.“ е бил малтретиран редовно от представители на ВИС-2, но същевременно е бил пазен от МВР заради информацията, която е изнасял от средите на ъндърграунда.
Преписите имат строга логическа последователност назад във времето. Те показват, че този информатор е бил особено ценен за МВР и информацията често е служела за превантивна мярка от органите на реда спрямо групировките, когато става дума за проституция, наркотрафик и рекет. Всички бланки имат регистрационни номера в архива на МВР и лесно може да бъде проследен целия случай, ако МВР има добрата воля.
Според моите тълкувания, тук не става въпрос за отделна разработка, посветена на Бойко Борисов, а за засечка по линия на наркотиците в разговори между популярни лица от българския ъндърграунд през 90-те. На практика от логическа гледна точка няма как да има фалшификация, нито на цялата поредица документи, нито на документа, чиито главен герой по смисъл и по обем се явява г-н Борисов.
Според информация от преписите, въпросният агент участвал в Дело за оперативна разработка „Жълтия“, ДОР „Бухала“ и ГДОР „Приятелите“, които е извършил перфектно, а разработките са напълно успешни.
Изразявам пълна готовност да предоставя на ведомството книжата, с които разполагам, за да се изясни фактологията, свързана с професионалното и обществено развитие на политици, бизнесмени и общественици, които са изиграли и в момента играят основна роля в българския политически и икономически живот. А фактологията във въпросните документи сочи, че ключови персони от българския преход са преки участници в редица престъпления, сред които убийства, рекет и наркотрафик.
Смятам, че подобно навременно действие от страна на МВР ще отговори на огромния обществен интерес към истината за връзките и зависимостите между политиците и организираната престъпност.
Архивът на МВР или друг източник е мястото, от което черпите информация, че Бойко Борисов е „бивш охранител с връзки, с лица, свързани с организираната престъпност“, пита във финала на писмото си към Йовчев лидерът на ББЦ, цитирайки думи на самия вътрешен министър.
Сравнителният анализ на рапорта без пасажа за Бойко Борисов губи всякакъв смисъл, значение и тежест,както от оперативна гледна точка, така и стилистично и художествено. Изводът е, че няма как пасажът за Борисов да е бил добавен, защото без него документът губи значение…
Ето и текстът на рапорта в двата варианта – единият, представен от Бареков и другият, както твърди главния секретар на МВР, че притежават.
РАПОРТЪТ БЕЗ СВЕДЕНИЯТА ЗА БОЙКО БОРИСОВ
Рапорт
за проведена среща с информатор „Пламен“
регистрационен номер 22879/98 год.
на 16. 03. 1999 г. от 20 до 21 часа на закрито в гр. Бургас
Г-н началник,
На 16. 03. 199 г. проведох среща с информатор информатор „Пламен“
регистрационен номер 22879/98, на която ми съобщи следната информация:
на 11. 03. 1999 г. при него е бил на гости стар негов приятел – Христо Асенов-Бацата. Същият е представител на ВИС-2 за гр. Варна и е един от най-приближените на шефа на ВИС-2 Георги Илиев. Според източника посещението на Бацата в Бургас е било свързано с решаване на възникнал конфликт между хора на Пламен Кела и хора на ВИС-2 от региона. Информаторът ми потвърди, че Бацата е имал среща с Пламен Кела. Бацата е бил в Бургас по поръчение на Георги Илиев.
Според информаторът, честите посещения на Бацата и Георги Илиев в Южна Америка – Колумбия, Аржентина и Венецуела се обясняват с тези факти, но според него сега ставал въпрос за възникнал конфликт между Митю Очите и Кела, влошени след случая „Боровец“ през 1995 г. това обяснява и като мотив за посещение на Бацата при него, с когото са близки от 1993 г.
Бацата му казал още, че и при следващите си посещения в Бургас ще отсяда при него.
Господин Началник, горното за сведение
СПРАВКА НА ЗАСЕЧЕНИТЕ ЛИЦА
1. Христо Димитров Асенов – Бацата – ЕГН ХХХХХХХХХ
2. Георги Андреев Илиев – ЕГН ХХХХХХХХХ гр. Кюстендил
3. Димитър Желязков Желязков – Очите ЕГН ХХХХ гр. Несебър
4.
5. Младен Иванов Мутафчийски ЕГН ХХХХХХХ
МЕРОПРИЯТИЕ
Извършване проверка на информацията чрез агент „Иво“, рег. № 1018/99 г. като му се постави задача да я провери чрез Тодор Костадинов, Красимир Маринов и братя Диневи
ПОСТАВЕНИ ПОРЪЧЕНИЯ
Да продължи контактите с Христо Асенов-Бацата и да установи хората, с които се среща. Да разбере още детайли от информацията за Бойко Борисов и дали предстоят нови покушения, най-вече в региона.
Изготвил 15213
РАПОРТЪТ СЪС СВЕДЕНИЯТА ЗА БОЙКО БОРИСОВ
Рапорт
за проведена среща с информатор „Пламен“
регистрационен номер 22879/98 год.
на 16. 03. 1999 г. от 20 до 21 часа на закрито в гр. Бургас
Г-н началник,
На 16. 03. 199 г. проведох среща с информатор информатор „Пламен“
регистрационен номер 22879/98, на която ми съобщи следната информация:
на 11. 03. 1999 г. при него е бил на гости стар негов приятел – Христо Асенов-Бацата. Същият е представител на ВИС-2 за гр. Варна и е един от най-приближените на шефа на ВИС-2 Георги Илиев. Според източника посещението на Бацата в Бургас е било свързано с решаване на възникнал конфликт между хора на Пламен Кела и хора на ВИС-2 от региона. Информаторът ми потвърди, че Бацата е имал среща с Пламен Кела. Бацата е бил в Бургас по поръчение на Георги Илиев. Същият е споделил пред информатора(те са много близки), че преди около 2 месеца са били на почивка с Георги Илиев на някакъв курортен остров във Венецуела. Там имено Илиев казал на Бацата, че новият бос на кокаина се казвал Бойко Борисов и имал страшни хора на разположение. Той бил и човекът, който заедно с бай Миле и Поли Пантев очистили братът на Жоро Илиев, защото пречел на дрогата. Жоро Илиев знаел, но го предупредил да не се меси, ако не иска да е следващият. Дори му дали и територия.
Тази връзка във Венецуела била пак на този Бойко, той работел с хора от разузнаването и те му давали връзките и каналите, но ползвал групировките, за да е чист, щял да става голяма фигура. Хората, които ползвал за „мокрото“ били от службите, но имало и хора отвън.
Илиев казал на Бацата, не ми пука, щом си взимам моето. Според информаторът, Бацата-Христо Асенов-е човекът на Георги Илиев за цялото Черноморие, като основно движел Канала на ВИС-2 за внос на кокаин транзитно през България за Западна Европа. Така разбрал, че този Бойко Борисов е страшният човек. Той решавал, кого да хващат службите, защото искал да си направи лице пред някакви западни служби, за да може да изглежда чист. Така че, който не се отчитал точно ставал фира за кариерата на Бойко, такава била работата. Бойко бил и този, който чрез бай Миле и Бацата дърпал конците в СИК.
Според информаторът, честите посещения на Бацата и Георги Илиев в Южна Америка – Колумбия, Аржентина и Венецуела се обясняват с тези факти, но според него сега ставал въпрос за възникнал конфликт между Митю Очите и Кела, влошени след случая „Боровец“ през 1995 г. това обяснява и като мотив за посещение на Бацата при него, с когото са близки от 1993 г.
Бацата му казал още, че и при следващите си посещения в Бургас ще отсяда при него.
Господин Началник, горното за сведение
СПРАВКА НА ЗАСЕЧЕНИТЕ ЛИЦА
1. Христо Димитров Асенов – Бацата – ЕГН ХХХХХХХХХ
2. Георги Андреев Илиев – ЕГН ХХХХХХХХХ гр. Кюстендил
3. Димитър Желязков Желязков – Очите ЕГН ХХХХ гр. Несебър
4. Бойко Методиев Борисов ЕГН ХХХХХХХХХХ
5. Младен Иванов Мутафчийски ЕГН ХХХХХХХ
МЕРОПРИЯТИЕ
Извършване проверка на информацията чрез агент „Иво“, рег. № 1018/99 г. като му се постави задача да я провери чрез Тодор Костадинов, Красимир Маринов и братя Диневи
ПОСТАВЕНИ ПОРЪЧЕНИЯ
Да продължи контактите с Христо Асенов-Бацата и да установи хората, с които се среща. Да разбере още детайли от информацията за Бойко Борисов и дали предстоят нови покушения, най-вече в региона.
Изготвил 15213“
Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство и в това нямаше никаква изненада, би било потресаващо, ако изобщо някога прокуратурата образуваше каквото и да досъдебно производство, свързано с Бойко Методиев Борисов. А за да се изясни истината, трябваше да бъдат направени няколко простички нещица – да се издири служителя провел срещата и съставил рапорта. Той има само номер, но за МВР е ясно кой е, същият служител най-добре знае каква информация е получил и какво е написал в рапорта, както и можеше да отговори на въпроса и кой е оригиналния документ – този на Бареков ли, или този в архивите, който размахваше гелосаният главен секретар на МВР. Трябваше да се издири и проведе среща и с източника на информацията – въпросният информатор, който най-добре знае каква информация е споделил със служителя, написал рапорта.
След голямата дунанма, и след като прокуратурата отказа да образува досъдебно производство по документите, които Бареков и предаде, Бойко Борисов целият изпран в чисто бяло написа във Фейсбук: „Неистинността на поредните клевети и лъжи на Николай Бареков срещу мен се доказаха. Документите, които развяваше в публичното пространство, са манипулирани, а клеветническите твърдения от него са единствено и само с цел дискредитирането ми и уронване на авторитета ми.“
А Бареков сви перките и заяви, че: „Като съвестен гражданин съм изпълнил своите задължения и съм предал всички документи,свързани с миналото на Бойко Борисов, на компетентните органи. Относно преждевременната радост на един бивш премиер, че е получил поредната индулгенция от властта заявявам, че „битката между Бареков и Борисов“ ще премине на качествено ново ниво с оглед кандидатирането ми от Пловдивски многомандатен избирателен район.
Моята битка с г-н Борисов никога не е била на лична основа, а е чисто политическа. Смятам, че за целия български народ е ясно кой как си е изкарвал хляба в миналото. Дори и тези, които гласуваха за ГЕРБ нямат съмнение за предишната битност на г-н Борисов и участието му по време на прехода в нерегламентирани дейности и в структурите на трибуквените групировки, които всяваха страх в гражданите и бизнеса.
Миналото на Борисов вече не е тема на разговор. Тема е лошото управление на ГЕРБ и практиките, които прокараха в българската политика. Тема е и рекетът върху бизнеса от страна на Цветан Цветанов, Ваньо Танов и Симеон Дянков.“.
Внезапно за Бареков „миналото на Борисов вече не бе тема на разговор”.
Малко преди обаче Бареков да бъде „отведен“ от нажежената като котлон ситауция, в кабинета му в столицата в офиса на партията му „Без цензура“, с очите си видях един секретен документ, който той не извади пред медиите, и който остана заключен в касата му.
– Искаш ли да видиш нещо ужасяващо? – протегна се да отключи касата си Николай. – Ама няма да ти дам копие. Четеш го само тук!
Николай ми подаде документа и докато той разговаряше с двама свои адвокати, които също бяха в кабинета му, аз трескаво четях за трети път документа, стараейки се да го запаметя.
Документът бе с червен печат. Не можех на прима виста да преценя дали е менте, или копие на оригинал, но пък съдържанието му бе взривяващо.
Датата на документа бе от 2 март 2004 година и бе изготвен от офицер с посочен секретен номер.
Формулировката бе: „във връзка с извънредна оперативна ситуация“, а изложението бе оформено като описани по номера точки 1,2,3.
В първа точка се говореше за „нелегал“, като термина бе употребен както за Сретен Йосич, така и за Б.Б. Подробно се описваше „отстраняване на лица, посредством група, свързана със служба в МВР“. Умишлено не споменавам коя точно служба бе назована, както и посочвам инициали, защото както обикновено се случва, тия, които трябва да бъдат разследвани щракат с пръсти, а аз търкам подметки по съдилищата.
Името на Б.Б., бе описано подробно, като свързано с тази „група“. В документа бе употребен и термина „устна заповед“ откъм Б.Б. към въпросната „група“ за „отстраняване на лица“, свързвани с определена информация за контактите на лицето Сретен Йосич.
В първа точка от този документ съществуваше и описание как висш полицай с инициали Б.Б., но не Онзи за когото си мислите от Банкя, е осуетил и манипулирал доказателства за тази „група“, която очевидно е била прихваната, за да завърши разследване по нея – „поради липса на доказателства“.
Във втора точка бе упоменато името на варненския бизнесмен Каро Агопович /застрелян през прозореца в дома си/ и свързването на това убийство с тази „група“.
А трета точка си беше направо като изригване на вулкан. В нея бе описано, че се прилага видеоматериал, „предоставен ни от колега от израелските служби“, като бе упоменато и името на израелския офицер от израелските служби, и се твърдеше, че е засечена среща край нашата южна граница, с конкретно упоменаване на мястото на сбирката.
Описани бяха и присъствалите на тази среща с имената им – „Бай М., Б. Б., А. Д., лице от сръбски произход, чието име не запомних, но не Сретен Йосич, както и още едно българско лице. Запомних и още едно изречение, описано в документа, свързано с тази среща – „позицията, от която да бъде стрелбата“. И името на Илия Павлов.
– Дай и този документ с останалите на Цацаров! – подадох листите на Николай. – Кво ми вадиш някакви тъпи рапорти с Бацата? Това извади! Това е втрещяващо!
– Сега не намирам за нужно да се карам с Доган – отвърна ми Николай и прибра документа с червения печат в касата си.
По това време Бареков вреше и кипеше от избори в избори. Докато аз наум преповтарях това, което съм прочела, за да го запаметя, бяха налазили Бареков и счетоводителя, който обслужваше партията му и Николай и адвокатите му обсъждаха ситуацията. След като те излязоха, вече не помня как стана лаф за „Гелосаното“ и затова, че не спирах да го мачкам в сайта АФЕРА, заради невъобразимите щуротии, които говореше и правеше.
– Искаш ли да му се обадя? Глей сега какво ще стане! – Николай истински се забавляваше, докато набра главния секретар на МВР Светлозар Лазаров. Отсреща веднага му отговориха и Николай изтресе:
– Здрасти, как си? Тука има един човек от американската амбасада и иска да те чуе… Чакай, сега ще ти го дам – и ми подаде телефона си.
Никога няма да забравя тихичкото, посрано, раболепно, страхливо гласче на „Гелосаното“:
– Слушааам…
Тоя наистина си мислеше, че някой от американската амбасада боб хвърля за него и бе вече сложил наколенките. Нямаше как да пропусна вдигнатата топка от Николай, която ми бе подарил.
Замълчах умишлено няколко секунди и високо, и отчетливо изревах в ухото на „Гелосаното“:
– Как сте, господин Главен секретар? Веселина Томова съм от „АФЕРА“.
„Гелосаното“ объркано и вцепенено замълча и поде някакъв разговор, смачкан, като мома, настъпана на опашка за визи пред американската амбасада. Най-смешното бе, че нататък във времето даже си мислеше, че „се е оправил“ с Томова от АФЕРА. Няколко пъти му звънях за някакви „акции“ на МВР, той вдигаше моментално, отговаряше ми с готовност, въпреки че каквото и да кажеше, то общо взето нямаше никакъв смисъл, докато не го гилотинирах впоследствие окончателно, особено след безумната му „ювелирна“ акция в Лясковец, при която загина баретата Емил Шарков.
…
Купищата „генерали“, свързани с националната сигурност на страната, независимо от политическата си окраска, в един глас налазиха слугинските медии, за да обясняват колко документите, извадени за мутренското минало на Бойко Борисов били фалшификати. Вой нададоха всички „генерали” – от Бриго Аспарухов, през Иван Драшков, Ботьо Ботев, ген. Атанас Атанасов, Димо Гяуров и който още се сетите, за да пищят как всички документи, свързани с Борисов са „фалшификати”, как няма „нищо” за Бойко Методиев Борисов, и за да плашат, че, „който се занимава с ДС” не го чака нищо добро.
На целия този генералски фон, зинал да лустроса производното си Бойко Борисов, Коко Начев изпълни към мен едно отдавнашно обещание.
В началото на запознанството ни Коко ми бе казал: „Обещавам ти, че ще ти дам рапорта си за напускане на МВР. И ще видиш как съм единственият офицер, който напуска, защото не желае лице като Бойко Борисов да го ръководи“.
Рапорта, бившият шеф на икономическото направление в НСС Николай Начев, е написал на 5 януари 2004 година в качеството му на началник на РЗ „Сигурност” РДВР – София. Рапортът носи рег. №3 от 5.01.2004 година – МВР – РДВР – София. Този рапорт е последващ, след като Начев вече е подал друг рапорт до вътрешния министър – по онова време Георги Петканов с рег. №2826/27 май 2003 година.
След като по този подаден рапорт от 27 май 2003 година ръководството на МВР не взима никакви мерки, освен че подлага на натиск самия Николай Начев, подп. Николай Начев пуска втория рапорт от 5 ануари 2004 година, с който обяснява защо напуска МВР като завършва: „Поради посочените по-горе причини, не мога да си позволя да не се разгранича от това ръководство на МВР”.
През 2004 година главен секретар на МВР е Бойко Борисов. Вътрешен министър е Георги Петканов. Шеф на НСС е Иван Чобанов. Зам-шеф на НСС е Иван Драшков.
В рапорта си за напускане, подп. Николай Начев се обръща към министъра на МВР Георги Петканов, като заявява, че след подадения от него предишен рапорт рег. №2826/27 май 2003 г. е очаквал намеса от министъра за решаване на поставените от Начев проблеми: „Вместо това, в изпълнение на Ваша резолюция, бях изпратен на реподбор, узаповеден от Директора на РДВР София.”.
Начев пише, че е дал втори път съгласие да застане на полифизиографско изследване /детектор на лъжата/ от институция извън МВР. Подп. Начев уведомява министъра на МВР, че е запознат както с тези изследвания, така и с изследванията проведени в МВР: „С учудване и изненада разбрах, че при аналогичните въпроси и при двете изследвания, оценките при институцията извън МВР са категорични „не лъже”, докато оценките от първото изследване, проведено в МВР са некатегорични, вероятностни, което съгласно прилаганите методики не се допуска, тъй като единствено възможни отговори са „лъже” или „не лъже”.
В рапорта на подп. Николай Начев от 27 май 2003 година с рег.№ 2826 има описани изключително нелицеприятни практики и случаи, свързани със зловещи схеми в МВР и той е потулен по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Вместо да потърси възможност за решаване на проблемите, ръководството на МВР започва да търси начин да отстрани сигнализиралия за тях подп. Николай Начев: „До този момент само бях чувал за това, че тази процедура се използва за изпълнение на поръчки на ръководството на МВР срещу неудобни служители, но сега лично се уверих в това”. Бившият шеф на „Икономическо направление” в НСС пише директно до министъра на МВР: „Проблемите в борбата с престъпността започват най-напред с ръководството на МВР”. Същото ръководство, в което главен секретар е Бойко Методиев Борисов. В рапорта си нататък подп. Начев заявява, че още в първия си рапорт е сигнализирал, че е пагубно закриването умишлено на едни от най-работещите по икономически престъпления звена в НСС: „Всичките ми опити за разговор по тези теми с директора на НСС се провалиха. Той всячески се стараеше да ги избегне, да ги отрече, че ги има, и че ако има проблеми, то те идват от страна на Главнтия секретар на МВР /Бойко Борисов/ и министъра. Информационните възможности на НСС се превръщат в инструмент за постигане на лични цели, в това число облагодетелствуване в противоречие със ЗМВР. В този вид НСС е твърде удобна не само за престъпните субекти, но и за някои висши служители в държавната администрация, корупционно свързани с тях.”
Подп. Начев пише още, че към момента на закриването на тези важни звена в НСС, по времето на Бойко Борисов като главен секретар, се е работело по няколко министри, зам-министри и висши служители заради коруция: „Къде се намира сега тази огромна информация? За какво и от кой се използва, и защо се затаява?” Подп. Начев заявява и, че лично е бил обвинен от Главния секретар на МВР Бойко Борисов, че: „в работата си съм осъществявал много близки връзки с Прокуратурата, което всъщност е в рамките на необходимото и обичайното, но според него явно е грях”.
Рапортът на под. Николай Начев завършва така:
„Поради посочените по-горе причини, не мога да си позволя да не се разгранича от това ръководство на МВР. Именно това е причината чрез този рапорт да поискам и моля да бъда освободен от системата на МВР, незабавно, считано от 5 януари 2004 година”.
Рапортът на бившия началник на РЗ „Сигурност” РДВР – София Николай Начев от 5 януари 2004 година бе безпрецедентен и убийствен с оценките си за спецслужбите по времето на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. До този момент не беше известно служител на МВР да е напуснал МВР с посочена толкова категорично ясно позиция, че: „Проблемите в борбата с престъпността започват най-напред с ръководството на МВР… Допустимо ли е генерал, вместо да координира работата между службите, каквито са законовите му задължения /визиран е Бойко Борисов/ да симулира дейност чрез публични изяви, да разчиства лични сметки с неудобни служители на МВР, които изпълнявайки служебните си задължения биха застрашили частните му интереси? Да не говорим за това, че едва ли би могъл с биографията си да бъде образец на служителите, стоящи под него в йерархията. Какъв пример за служителите на МВР са нерегламентираните контакти на този генерал с по негови думи „обекти на службите” без Ваша санкция и без да Ви е докладвано за резултатите от тях? И какво се случи по-късно след неговите срещи с тези лица? Нима за Вас не е очевидно това, което е очевидно за множество служители на МВР и вече придоби унизителна гражданственост?…
Съвсем логично е при тази ситуация във Висшето ръководство на МВР да има служители с нелицеприятни факти в своята биография, в т.ч. и с връзки и съпричастност към силови структури, обслужване интересите на хора със съмнителен бизнес в областта на контрабандата, разпространението на наркотици, проституцията, изнудването и рекета и пр. Реално босовете на наркоканалите и контрабандата спокойно си управляват ”бизнеса”, а на обществото се поднасят „дребни риби” – бушони”.
В рапорта има и един изключително ключов момент: Николай Начев, бивш шеф на Икономическото направление в НСС, изрично е отбелязал, че е алармирал тогавашния министър на МВР Георги Петканов с предишен рапорт с рег. №2826/27 май 2003 година: „В предишния рапорт /рег. № 2826/27 май 2003 година/ докладвах редица примери за това как изтича информация от МВР към проверявани обекти, а така също и как хора от ръководството на МВР, без притеснение създават пречки пред проверката на такива случаи. Подобно е положението и с проверката на сигналите за корупция сред висшите държавни служители, в това число и такива, които са политически фигури във властта…Със силите на МВР се осигурява защита на публични фигури от високо ниво, в това число и политически лица. Голяма част от средствата на МВР се използват за разчистване на сметки, отстраняване на конкуренти, решаване на големи частни имуществени и политически интереси”, пише подп. Николай Начев.
Подп. Начев заявява, че още в първия си рапорт е сигнализирал, че е пагубно закриванетоумишлено на едни от най-работещите по икономически престъпления звена в НСС: „Всичките ми опити за разговор по тези теми с директора на НСС се провалиха. Той всячески се стараеше да ги избегне, да ги отрече, че ги има, и че, ако има проблеми, то те идват от страна на Главния сектерат на МВР /Бойко Борисов/ и министъра. Информационните възможности на НСС се превръщат в инструмент за постигане на лични цели, в това число облагодетелствуване в противоречие със ЗМВР. В този вид НСС е твърде удобна не само за престъпните субекти, но и за някои висши служители в държавната администрация, корупционно свързани с тях.”
В същият рапорт рег. №2826/27 май 2003 година са посочени конктретни имена, конкретни схеми, свързани и с лицето Бойко Методиев Борисов.
След като публикувах рапорта на Николай Начев мълчанието, което последва бе вледеняващо. Мълчаха и „генералите“, които вкупом обявиха Бареков за фалшификатор, изперкал, слънчасал и директно си позволиха да заплашват всеки, който се осмели да вади документи за тъмното минало на лицето Бойко Методиев Борисов.
Мълчаха и всички медии. Защото това бе взрив, който щеше да помете и тях, ако бяха обелили и думичка за това, което публикувах.
Ето и пълния текст на убийствения рапорт на подп. Николай Начев, който напуска МВР отвратен от тогавашното ръководство на МВР, водено Бойко Борисов с черния кожен шлифер:
ДО
МИНИСТЪРА
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ЧРЕЗ
ДИРЕКТОРА НА РДВР – СОФИЯ
РАПОРТ
от подп. Николай Илиев Начев
нач. на РЗ “СИГУРНОСТ” РДВР – София
ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
На 27 май 2003 година, подадох рапорт до Вас, per.№2826, в който поставих редица сериозни според мен служебни проблеми.
Очаквах намеса от Вас или Ваше разпореждане на друг ръководен служител на МВР за решаване на тези проблеми. Вместо това, в изпълнение на Ваша резолюция, бях изпратен на реподбор, узаповеден от Директора на РДВР – София. Резултатите от тази проверка не ми бяха съобщени и най-вероятно това е обичайна практика в системата на МВР.
По сила на служебно стекли се обстоятелства, малко по-късно, дадох за втори път съгласие и бях подложен отново на полифизиографско изследване /детектор на лъжата/ от институция извън МВР. В рамките на това изследване, освен че бях запознат с резултата от него, случайно ми станаха известни и резултатите от изследването в МВР. С учудване и изненада разбрах, че при аналогични въпроси и при двете изследвания, оценката при институцията извън МВР са категорични “не лъже”, докато оценките от първото изследване, проведено в МВР са некатегорични, вероятностни, което съгласно прилаганите методики не се допуска т.к. единствено възможни отговори са “лъже” или “не лъже”.
Очевидно Ръководството на МВР, вместо да потърси възможност за решаване на поставените проблеми, чрез процедурата по реподбор, намери другата възможност – да отстрани служителя, поставящ неудобни въпроси. До този момент само бях чувал за това, че тази процедура се използва за изпълнение на поръчки на Ръководството на МВР срещу неудобни служители, но сега лично се уверих в това. Тенденциозното отношение на представителите на “Инспектората” при проверката за която докладвах в предишния рапорт, беше пренесено на друго ниво и с други средства. Няма съмнение, че това тенденциозно отношение от страна на ръководни служители на МВР, не може да бъде прилагано без Ваша подкрепа.
Дори и в отпуск по болест, след като са ми направени три тежки операции през 2003 година, натиска върху мен продължи и на мен ми бе отделено специално внимание, лично от страна на ген.майор Манчев, но не за решаване на служебни проблеми, а за проверка дали са правомерни представените от мен болнични листове. Нали и двамата разбираме добре, че никой нормален човек не би се подлагал на операции за да взема болнични листове и никой висш служител на МВР, в лицето на един генерал, чрез елементарна проверка на болничните листове проявява грижа за здравословното състояние на един офицер от МВР? Тази работа би могла да бъде свършена от далеч “по – незаети” служители на МВР, на които това им е работа.
Едва ли проблема на МВР съм аз и такива като мен и едва ли проблемите на борбата с престъпността могат да бъдат решени по този начин. Очевидно не, тъй като проблемите в борбата с престъпността започват най напред с Ръководството на МВР.
Допустимо ли е според Вас, “Инспектората” на МВР, в лицето на неговия Директор да опорочава вътрешно ведомствена проверка, като изпълнява подобна поръчка?
Допустимо ли е генерал от МВР, началник на кабинета на Министъра да анализира болнични листове – елементарна и несвойствена за него работа или да оказва натиск върху лекари от Медицинския институт на МВР?
Допустимо ли е друг генерал, директор на Национална служба, да дава директни указания към свои подчинени от рода на “не работете активно за да не ни пишат във вестниците”?
Допустимо ли е трети генерал, вместо да координира работата между службите, каквито са законовите му задължения, да симулира дейност чрез публични изяви, да разчиства лични сметки с неудобни служители в МВР, които изпълнявайки служебните си задължения биха застрашили частните му интереси? Да не говорим за това, че едва ли би могъл с биографията си да бъде образец на служителите, стоящи под него в йерархията. Какъв пример за служителите на МВР са нерегламентираните контакти на този генерал с по негови думи “обекти на службите” без Ваша санкция и без да Ви е докладвано за резултатите от тях? И какво се случи по-късно след неговите срещи с тези лица?
Нима за Вас не е очевидно това, което е очевидно за множеството служители на МВР и вече придоби унизителна гражданственост?
Оставиха се или бяха назначени на ключови постове удобни лица, а се подтискат или отстраняват добросъвестни служители, работещи съгласно ЗМВР. Не е ли такъв пример отстраняването на Ръководството на РДВР Ловеч?
Съвсем логично е при тази ситуация във Висшето ръководство на МВР да има служители с нелицеприятни факти в своята биография в т.ч. и с връзки и съпричастност към силови структури, обслужване интересите на хора със съмнителен бизнес в областта на контрабандата, разпространението на наркотици, проституцията, изнудването и рекета, посредничеството при “връщане” на незаконно отнети МПС и пр.
Реално босовете на наркоканалите и контрабандата спокойно си управляват “бизнеса”, а на обществото се поднасят “дребни риби” – бушони. Нито един едър контрабандист не е заловен и осъден ефективно. Те стават жертви на престрелки, а контрабандата си продължава.
С тези факти ние се сблъскваме ежедневно в своята работа. В предишния рапорт докладвах редица примери за това как изтича информация от МВР към проверявани обекти, а така също и как хора от Ръководството на МВР, без притеснение, създават пречки пред проверката на такива случаи. Подобно е положението и с проверката на сигналите за корупция сред висши държавни служители в т.ч. и такива, които са политически фигури във властта. Несъмнено е, че на обществото се поднасят случаи с дребни подкупи на държавни служители от по-ниско стоящите нива, а със силите на МВР се осигурява защита на публични фигури от високо ниво, в т.ч. и политически лица.
Естествено логична последица от всичко това е симулиране на дейност пред обществото чрез показни публични изяви, непрекъснато оплакване от липса на средства, от пропуски в законодателството и паралелно фактически вътрешно прикриване на проблемите в МВР, блокаж на ефективните структурни звена в т.ч. и закриване на някои от тях.
Несъмнено една голяма част от средствата на МВР се използват за разчистване на сметки, отстраняване на конкуренти, решаване на голями частни имуществени и политически интереси.
Отново ще спомена докладвания в първия рапорт до Вас пример със закриването на едни от най-работещите направления в НСС по линия на защита на икономическата и вътрешна сигурност. Всичките ми опити за разговор по тези теми с Директора на НСС се провалиха. Той всячески се стараеше да ги избегне, да ги отрече, че ги има и че ако има проблеми то те идват от страна на Гл. Секретар и Министъра на МВР. От тези разговори се наложи извода, че Директора на НСС не желае да работи по проблемите на Националната сигурност, а плете дребни интриги, обезпечаващи безпроблемното му пребиваване на този пост. Убеден съм, че закриването на направленията “Икономическа сигурност” и “Вътрешна сигурност” не е случайно, а целенасоченото превръща НСС в неефективна и бездействаща и не оставя никакви надежди, че може да се работи по вменените от ЗМВР задачи. Нещо повече. Информационните възможности на НСС се превръщат в инструмент за постигане на лични цели, в това число и облагодетелстване в противоречие със ЗМВР. В този вид НСС е твърде удобна не само за престъпните субекти, но и за някои висши служители в Държавната администрация, корупционно свързани с тях. Към момента на закриване на посочените по-горе направления в НСС се проверяваха сигнали за корупция на няколко зам. министри, министри и ръководни служители в Изпълнителната власт, както и нерегламентирани контакти на служители от МВР с представители на незаконния бизнес.
Резонен е въпроса. Къде се намира сега тази огромна информация? За какво и от кой се използва или защо се затаява?
В пълен унисон с вътрешното поведение в системата е отношението и взаимодействието към Прокуратурата и Съда. Ръководни служители на МВР публично прехвърлят вътрешните проблеми и липсата на резултат в борбата с престъпността върху Прокуратурата и Съда. Сред съвестно работещия ръководен и изпълнителски състав на МВР съществува несигурност, подозрение и притеснение в работата им. Тази обстановка е нетърпима и стресираща.
Не бях подминат и аз от подобно въздействие. Лично бях обвинен от Гл. Секретар, че в работата си съм осъществявал много близки връзки с Прокуратурата, което всъщност е в рамките на необходимото и обичайното, но ‘ според него явно е грях. За съжаление и това обвинение е не само персонално, а негова публична позиция.
Всички тези съществуващи и търпяни от Висшето ръководство на МВР проблеми, налагат извода, че не може да се очаква подобрение в работата, а напротив тенденциите се влошават и ще се влошават. Това не дава никаква надежда в мен, а навярно и за много такива като мен служители на МВР, че може да се работи нормално, съгласно изискванията на ЗМВР.
Господин Министър,
Постарах се да изчерпя всички възможности за поставяне и решаване на проблемите, които са в компетенциите на ръководствата над мен и възпрепятстват нашата работа. Поставям само служебни проблеми, но напълно съзнавам, че липсва политическа основа за тяхното решаване.
Считам, че съвестно съм изпълнявал своите задължения по закон, което заедно с връчената ми от Вас през 2003 година най-висока служебна награда за системата на МВР, вместо да ми донесе професионално удовлетворение, доведе до трайното ми служебно преследване от иначе бездействащата апаратна машина на МВР на най-високо ръководно ниво.
Поради посочените по-горе причини, не мога да си позволя да не се разгранича от това ръководство на МВР. Именно това е причината чрез този рапорт да поискам и моля да бъда освободен от системата на МВР, на основание чл.253, ал.1, т.4 от ЗМВР,незабавно, считано от 5 януари 2004 година.
В случай на несъгласие от Ваша страна относно срока, моля настоящия рапорт на основание чл.255, ал. 2 да се счита за предизвестие за напускане на системата на МВР.
Отп в 4 екз.
№1 – Адресата
№2 – Директор РДВР
№3 – Директор НСС
№4 – Нач. РЗ”С”
Изп. – Н. Начев
Нап. – Н. Начев Нач.РЗ „Сигурност”
Подполковник: ………………….
/Николай Начев/
05.01.2004 г.
…
Както напуска сам НСС, така Коко сам си отиде и от „Лев инс“ корпорация, където бе изпълнителен директор. Омерзен си тръгна от МВР и НСС, омерзен тръшна вратата и на Алексей Петров, когото бе създал, и на когото Алексей дължеше всичко това, което бе.
За разлика от онези, които се явяваха служители на Алексей Петров и трепереха пред него като болни от паркинсон, Коко бе мъжкар и никога не пестеше на Алексей нито едно от поредицата му от срутвания. Всички онези, които бяха най-верни на Алексей и най-почтени, и безкористни към него, си отиваха един по един. Алексей витаеше в своя свят и не допускаше никой да му размества пъзела, който сам си беше нарисувал.
Коко смяташе, че след като Алексей се бил докоснал до Сергей Станишев и оттам влиза като съветник в ДАНС, окончателно е развинтил вестибуларния апарат на самооценката си, без да усети и как в отчаяните си опити да се надскочи, губи не само всички около себе си, но и най-важното – същността си.
Сега ще ви плъзна по един необичаен паралел и ще ви оставя да сравните двама офицери – Алексей Петров и Николай Начев. Защото и честта има значение. Може и да ви се стори, че е извън коловоза това приплъзване, но то ще ви покаже профила на двама бивши служители на специалните служби в житейска ситуация. Защото характер без чувствителност е равно на зомби. А мъж без честност си е шикалки.
По времето, в което изчезна бившият шеф на ДАНС Петко Сертов, за разлика от всички жълтакави медии, които го охрачиха, оплюха и осраха до пълна гротескност, бях единствената, която не само имаше известно понятие какво точно се случва, но и държах отпор на целенасочената пропагандна фекално – храчеща медийна машина, кой знае защо подържана и от онези всички „спецове“ „генерали“, авери на Бойко Борисов.
Сертов бе изкаран мошеник, луд, кретен, идиот, и то толкова масирано натрапчиво, че само това, ако си истински журналист, щеше да те накара да се усъмниш, че се търси умишлено „убиване“ на бившия шеф на ДАНС.
Този път не ми се обади Сертов да ми благодари, а съпругата му. И то умишлено чрез отдалечен от истинския и телефонен номер.
Впрочем, истината задължава да кажа, че точно Алексей Петров бе помогнал на Сертови за издирването му, а когато го попитах какво точно стои зад изчезването на Сертов, ми отвърна иносказателно: „Какво прави човек, когато е притиснат остро и от Вътре и от Вън?!“.
Докато и официално „гелосаните“ от МВР, и контролираните „правилни“ медии пласираха безумни и отвратителни нелепици за Сертов, а „гелосаният“ главен секретар на МВР ръсеше глупотевини, изчаках кадърните ни велики служби и ги праснах в междуочието. И чрез АФЕРА им съобщих, че след като Петко Сертов се появи в България, моментално бе поставен под охрана, която обаче не бе осигурена от държавата, а подбрана от него персонално. И няколко дни след като се появява в България, Сертов напуска отново страната с охрана, преминавайки през неевропейска граница на България. През сръбската граница.
Попитах пласиращите безумни „новини“ за Сертов – как така „шизофреникът” Сертов наема охрана и защо? От кого се пази? И защо не се доверява на българските специални служби?
Два дни по-късно, пак чрез сайта АФЕРА, иронично гаврейки се, съобщих на великите ювелирни български спец.служби, че Петко Сертов се е върнал в България, заедно с охраната си, отново през неевропейската ни граница.
А иначе – ние с Пенчо седяхме на масата на Алексей, който ми разясняваше кой чесън е по-добър и полезен – китайския или българския…
По онова време вече ме бяха „изчислили“ съдебно и върху главицата ми се изсипваха дела след дела, заведени срещу мен и сайта АФЕРА – с искове за огромни суми. Някой, а не беше трудно да се сетя кой, бе задействал машината за мачкане – дело след дело, дело след дело, докато я смажем психически и я обезкостим финансово…
Две дела с огромни искове за стотици хиляди левове срещу мен и сайта АФЕРА бе завел собственикът на жълтата агенция „Пик“ Недялко Недялков. В тях бе приложил купища мои публикации, от които бил претърпял „болки и страдания“, заради това, че съм го била нерекла „кюфте“ и заради това, че съм го свързвала с лице, което било обвинено като ръководител на организирана пръстъпна група, а той нямал нищо, ама изобщо нищо общо с него.
Лицето бе Алексей Петров, за което и уличните кучета поназнайваха, че заедно с Недялко Недялков създаваха вестник Галерия, но с подставени лица отпред.
Впрочем, първият, който ми се обади, когато Недялко Недялков публикува исковите си молби на сайта си и призова всички да завеждат дела срещу мен и сайта ми, като той щял да им поеме финансовите разноски по делата, бе … Делян Пеевски. Но за това – нататък, не прелиствайте и имайте мъничко търпение.
Когато дойде времето по едно от делата с Недялко Недялков да призовавам свидетели, посочих единият от тях – Алексей Петров. Точно Алексей Петров, заради когото Недялко Недялков бе обиден и наклеветен, защото нямало как да има нещо общо Недялков с човек, за когото вътрешния министър Цветан Цветанов казал, че бил организатор на престъпна група.
Алексей не знаеше, че ще го призова. Когато Алексей ми звъннеше, това означаваше, че нещо го е засърбяло от някоя моя написана дума за него.
Така беше и този път.
– Добро утро.
– Добро утро. Как сте?
– Ти си ме наплюла в твоя велик сайт някъде… – атакува направо Алексей.
– Не съм те наплюла. Пак почна…
– Ще ти заведа дело или ми дай някой лев извън съдебно…
– Ами заведи ми! Само ти не си ми завел – няма лошо. Аз те викам като свидетел, ти дело ще ми завеждаш! Може ли такива работи да приказваш?
– Какво? – повиши тон Алексей.
– Викам те като свидетел, ти дело ще ми завеждаш…
– Къде ме викаш като свидетел?
– Ами ще получиш призовка.
– За кво, бе?
– За Недялко…
– Ами що не се споразумеете с него?
– Е как да се споразумея с него? Няма никакви шансове да се споразумявам с него, защото…
– Ти го наричаш кюфте. Кажи му: „Извинявай, не си кюфте!“ И готово!
– Така ли? Еееей, ти си много голям тактик, бе, Петров!
– Е за какво ти е да се разхождаш по това?
– Ти направо ме изумяваш! Както винаги, но няма значение…
– И какво ме наплю? Какво си написала? – върна се на болката си Алексей.
– Никой не те наплюл. Прочети първо и тогава говори. Какво съм те наплюла? И не се прави, че не си го чел!
– Сега ми казаха токущо и затова ти се обаждам…
– Първо материала е на Любо и материала си е много точен, и въобще не е наплюване. Аз просто написах отдолу…
– Материала – на Любо – друг път! Ти си написала отдолу Любо и толкова – рязко се озъби Алексей.
– Ами, айде да ти дам телефона на Любо и му се обади.
– Кой Любо?
– Любо Живков. Материалът не е мой, материалът е на „БГ Снайпер“, сайт на Любо Живков. А отдолу има моя бележка от едно изречение. Айде, прочети материала… И не се прави, че не си го чел, де! Всъщност, ти си го чел много добре…
– Не, не съм го чел.
– Ами прочети го!
– И си мислиш, че се занимавам с Интернет? Аз нямам време за такива работи. Първо си свършвам работата и около обяд почвам да чета.
– Ама аз не мога да разбера защо нападаш, след като не си чел? Айде, прочети първо и след това ме нападай!
– Ами някои хора, които четат тия работи, сутринта ми казаха…
– Ами добре, много се предоверяваш на тия хора! Айде, първо прочети ти, защото когато човек прочете сам, сам може да си направи анализа, нали? Аз, например, не карам някой да ми чете материалите от другите медии, извинявай много! Що се отнася до Недялко, аз наистина съм те призовала като свидетел, да не се учудваш…
– Аз няма да дойда! – отсече Алексей.
– Аз знам, че няма да дойдеш. Аз знам, че няма да дойдеш.
– Ама то не може… – започна да усуква иначе приятелят ми Алексей.
– Какво не може?
– То не може като ми пратят призовка, да се скрия, нали? – смекчи тона Алексей.
– Това си е твой избор. По никакъв начин нито ще ти се разсърдя, нито ще си променя отношението към теб.
– А какво е свързано с мен?
– Не ми се прави на… Свързано е… Завел е дела срещу мен и с искове за огромни пари, и едното от делата, заради което аз те призовавам е, че там посочва един куп публикации, от които се жалва, че е много обиден, че аз го свързвам с човек, който е свързан с огранизираната престъпност. Понеже ти мен ме обвиняваш, че аз те наричам престъпник, айде така да прочетеш хубаво неговите изявления, колко той е обиден от това, че го свързват с човек, за когото министъра на МВР Цветан Цветанов е казал, че ръководител на ОПГ…
– Не, ти ме наричаш Трактор, примерно… – все едно не ме чуваше Алексей. Хич не му дремеше за Недялко какво бил рекъл за него, важно беше аз да бъда перната от словесния му шамар.
– Не те наричам само аз Трактор, извинявай! Добре, както искаш, казах ти, отношението ми към теб няма да се промени. Аз много добре знам, че ти няма да дойдеш. Много добре знам, че даже и да дойдеш, знам какво ще кажеш. Всичко това ми е ясно. Аз нямам изход. Защото в тази държава всички са посрани мишоци и никой не смее да застане на тоя и понеже никой не иска да застане, аз ги викам…
– Аз ти се обадих добронамерено да ти кажа, че имат една много хубава тактика… Като не вдигнеш телефона на единия и почва… – ни в клин, ни в ръкав назидателно заобяснява Алексей.
– Какво? Не можах да разбера…
– Като не вдигна телефона на Крачунов и почват някакви други, и някой ме открива, примерно, и почва набързо да ме тормози…
– Ама защо даваш изявления, бе? Един човек, когато иска да каже нещо на някого, без значение за коя медия, той или пожелава, или не пожелава да го каже. Какво значи това някой те търсел и ти си казваш… Алексей, аз те познавам и знам, че ти не си такъв човек.
– Виж, има период, като ме намерят и като им тегля една майна, нищо не може да стане, въпросът е, че минават два дни и почват пак, една седмица така… Обадиха ми се в деня, когато от изчезването на Петко Сертов се навършвало един месец….
– Ама ти не виждаш ли как по начина по който отговаряш на тези медии, те прави смешен? Не го ли усещаш това нещо?
– Сега ще ти кажа, понеже питаш не ме ли прави смешен. Отидох в Хага, някак си се случи, че отпадна един лектор, в една световна организация по сигурност, и заместникът на Европол, там се намира централата, ако не знаеш, идва при мен след това и казва: „Абе, много интересни неща чета – тупа-лупа, тупа-лупа… Що ти казват Трактор?“ И аз загубих един час да му обяснявам. – нали ви казах, важното на Алексей му бе, че аз съм тая смърдла, дето му „руши авторитета“, недялковците ги пропускаше, те бяха от „добрите“.
– Е, добре, и какво от това?
– Това не звучи обидно за мене…
– Ама, разбира се, че не е обидно.
– Аз не се притеснявам от това. Но исках само да ти кажа, че в момента през чичко Гугъл, като отидеш някъде и кажеш „Здрасти“, след това като се обърнеш да се изпикаеш, и като се обърнеш отново, хората почват да се вълнуват, и те прочитат Огнян Стефанов, и тебе, примерно… Към момента в републиката никой не се занимава с мен… Аз съм събрал много материали и на Огнян Стефанов ще му заведа много сериозно дело.
– Добре, защо тогава, дай ми едно логично изречение като обяснение, защо ти се съгласяваш да отговаряш по този начин на една агенция, която е мръсна поръчкова лайняна история, а не журналистика… Ти защо даваш изявления там за да ставаш смешен?
– Що не ме попиташ що се убиват хората като кучета по улиците? – избра типичния си пиниз да отклони темата Алексей.
– Ами, добре, айде, питам те…
– Ама сега не съм подготвен… – изпляска Алексей.
– Айде сега… Когато ти се обадя аз за интервю, ти казваш, че те шантажирам и те рекетирам…
– Имаше един период в който ме шантажираше… – нагло лъжеше Алексей.
– Никога не съм те шантажирала! Напротив! Ти ми направи тогава изключително мръсен номер!
– Какво направих?
– Да не се връщаме назад, това са минали неща. Минало – заминало, колко години минаха, няма никакво значение за мен. Но по този начин ти самият олекваш, ти това не можеш да разбереш. Следя реакциите и на социалните мрежи, и на колеги, ами то е безумие, бе, цялото ти интервю е направено безумно… и то усмива теб на практика, то не усмива нито Сертов, щото те, колкото можаха го осраха…
– Аз за Сертов нищо не съм отговорил.
– Е как да не си говорил. Прочети интервюто, виж как е направено!
– Аз съм отговорил на два въпроса. Единият е за армията на границата и вторият е какво е терористичен акт.
– Е, да де, ама всичко е изведено като безумна история, прочети го, виж го! И там стои твоето име. Аз ако съм на твое място, никога не бих дала интервю за подобна агенция или вестник.
– Не съм казал от това абсолютно нищо.
– Ами добре, що не ги съдиш, бе?! Що ще съдиш мене, ами не съдиш тях?
– Ами те не ме наричат Трактор. – завърза фльонгата Алексей.
– Ааа, само заради това… Виж сега, знам много добре твоите отношения с милото ти „кюфте“ в годините. Знам, въпреки че не мога да докажа…
– „Кюфтето“, за което говориш ти, не съм го чувал от една година и половина…
– Няма значение, да е жив и здрав!
– С теб съм се чувал само тази година. С него не съм се чувал от година и половина, сигурно и повече.
– Съди него, като са ти изкривили думите и като те представят по този гротесков начин. Що не ги съдиш тях, ами мен ще съдиш! Ами, съди ме! Боли ме оная работа дали ще ме съдиш или няма да ме съдиш! Аз съм обръгнала вече кой ме съди и кой не ме съди. В тая държава съм се нагледала на много храбри сърца, на много смели хора, на всичко съм се нагледала, така че въобще не ме интересува. Мълчете си, оставете го да дерибейства, оставете го да омаскарява хората, правете каквото искате, това ви е номера на китайката… Така че аз съм сигурна, че никога няма да дойдеш в съда. Аз съм те извикала, защото съм длъжна по това дело да те извикам като свидетел.
– Щото искаш да ме видиш, нали? – спокойно изрече Алексей.
– Не, не искам да те видя. Аз и в София да дойда, няма да те видя при това положение.
– Нали ми обеща, че ще ме видиш, бе?
– Ти първо няма да ми вдигнеш телефона, второ няма да искаш да ме видиш… Тия твойте номера аз съм играла, брат ми, че съм ги играла…
– Ами да си определиме среща! – гавреше се Алексей.
– Е, какво да си определяме среща? Живот и здраве, да пристигна здрава, ще ти се обадя. Като искаш да ме видиш, ще ме видиш, като не искаш да ме видиш, няма да ме видиш. Изборът е твой!
– Ами дай, направо да си определим пред Народния театър среща.
– Ами ако искаш, може и пред Джим Кери или Джон Кери да си определим среща, може и в Банкя да отидем двамата… Белким най накрая се разберем.
– Айде, в Банкя, добре. Къде в Банкя?
– При Бойко Борисов да отидем, ако искаш. А? Той и без туй много се тревожи за нашите отношения, троицата. Айде да седнем да се разберем на кого е АФЕРА, защо е АФЕРА и кво ще правиме. Ти понеже си имаш отношения с него, можеш да уредиш срещата да я направим.
– Добре. Ще се обадя на Цветан Цветанов да видя дали може да ни уреди среща с Бойко.
– Добре, аз съм навита.
– Става.
– Добре, ще ти се обадя, живот и здраве, да пристигна в София.
– Нали вторник каза?
– Не, в понеделник летя сутринта.
– Ооооо, ти летиш? Браво! – подигравателно проточи думите Алексей.
– Е, какво искаш да кажеш сега? Да ми направят атентат във въздуха ли сега?
– Летиш от Варна? – саркастично проточваше думите Алексей.
– Ами летя, защото няма кой да ме закара до София. Аз нямам кола, Алексей.
– Даа… Добре… – въздъхва – Ами тогава какво да ти кажа за днес – да си гледаш работата.
– Ами благодаря ти, благодаря ти, да си жив и здрав.
– Ама аз в добрия смисъл ти го казвам… – рече Алексей, да не би случайно да съм пропуснала двоякия смисъл на „да си гледаш работата“.
– Ами и аз ти го казвам в добрия смисъл. Живи и здрави да сме, в понеделник ще ти звънна.
– Айде.
…
Да не повярва човек, в София Алексей моментално се отзова на позвъняването ми и въпреки че беше извън столицата, два часа по-късно пристигна пред хотела ми и слезе от джип, облечен в маскировъчен екип, като че ли изваден от мисия, а всъщност, предполагах, идваше от лов.
Помотахме се из улиците на центъра и се пъхнахме в едно заведение, където Алексей поръча бяло вино и няколко вида сирена.
Дърлехме се, естествено, но този път бе по-мек и някак по-открит. Продължи да ме уговаря да се помиря с Недялко Недялков и като видя, че удря на камък, продължихме нашата дежурна игра на словесен пинг – понг. А за „да видим какво ще правим“ се уговорихме да вечеряме „при него“, в кръчмата до дома му.
Отидохме с Пенчо. В заведението бяхме само тримата. Алексей предложи своята тактика – вместо него, на делото като свидетел да се яви Коко Начев, като бивш директор на корпорация „Лев инс“. Докато обясняваше какво би могъл да разкрие и каже Коко Начев, ние с Пенчо мълчаливо ровехме в чиниите с кюфтетата.
Седяхме един до друг и не можехме да си даваме знаци с очи, но с Пенчо се усещахме и с фибрите енергия, която струеше от нас. И двамата смирено слушахме Алексей, без да му показваме онова, което той не знаеше – че много преди тази среща Коко Начев вече се бе съгласил от раз да стане свидетел по делото и прекрасно знаеше какво да разкрие там.
За разлика от Алексей, Коко Начев никога не каза: „Аз няма да дойда“.
Коко и Алексей се бяха разделили. Не знаех дали Алексей подозираше дали знам истинската причина за това. Тихо му казах:
– На Коко жена му почина… Защо не му се обадиш? – знаех, че Коко, който бе създал Алексей, го е приемал в дома си, и с жена си са го имали като син…
И тогава чухме с Пенчо потресаващото:
– И като му се обадя, какво му да кажа?…
Алексей се бе втренчил в ръба на чашата. Как какво да му кажеш, бе – ми се искаше да му изкрещя. В такъв момент човек има нужда не от дума дори, не от погагване по рамото, не от състрадание даже, а от някой свой, който простичко, ако не може да откърти нещо от гласа си, само да помълчи в слушалката. И това щеше да е достатъчно.
Мълчах си обаче. Алексей си беше Алексей и нямаше как да го направим онова, което ни се искаше. Вдяланата маска се бе срастнала с него. И дори зад нея сърцето му да кървеше, отвън струеше вледеняващ хлад.
Той, разбира се, не дойде на делото.
В съда се яви Николай Начев. И с името и лицето си застана зад мен и зад Истината.
Докато слушах в съда Коко, за миг се прехвърлих в онзи откъс от време, преди години, когато Алексей бе пратил двама пратеници във Варна, за да ме помолят да се явя като свидетел по делото „октопод“ и въпреки че и тогава бяхме в сложни отношения, се съгласих от раз, защото истината ми бе по-важна от препирните с Алексей. Мразех поговорката „няма ненаказано добро“, но и тя ми изскочи внезапно като непрочетена присъда.
Година по-късно, когато Пенчо загина в катастрофа, Алексей дори и един смс със съболезнования не написа. Камо ли да се обади. А такива като Пенчо със свещ щеше да ги търси…
Забивайки една цигара във влажната пръст на гроба му, шепнех: „Брат, не му се сърди на Алексей, знаеш го какъв дървар е…“.
В денят, в който оповестиха, че Алексей Петров е напълно оправдан по делото „октопод“ направих само това – написах му смс: „Честито! Бъди здрав. Дано оценяваш, че АФЕРА бе зад гърба ти от първия ден“.
Толкова.
…
В една от срещите ни с Коко Начев, докато си пиехме бялото вино, той ми разказа как още в началото, когато Бойко Борисов става главен секретар на МВР, го вика при него. Покрай нещата, които обсъждат, става дума за определено лице. Коко казва на Борисов:
– Мани го! Той е бандит!
А Борисов отговаря:
– Не! Той е престъпник, не е бандит. Бандит е Пашата и той ми е приятел.
Такива ми ти работи за „разликата“ между „престъпник“ и „бандит“.
Веселина Томова
откъс от книгата и „Този живот е за смелите“