КЪДЕ СТЕ СИНОДАЛНИ СТАРЧЕТА, ПРЕВЪРНАЛИ ЦЪРКВАТА В БАКАЛИЯ? ЗОРЛЕМ НИ НАПРАВИХТЕ БОГОМИЛИ!

Оядени. Затлъстели. Тромави. Флегматични. Безчувствени. Глухи за камбаната, която бие. Бие! Бие! За всеки от нас.

Банални. Каканижещи. Без мимика даже по лицата. Каменни маски, които ломотят заучени религиозни текстове, отдалечени от сърцата им на светлинни години.

Тук – таме – бисерче. И толкова.

Хвърлено на … свинете.

Църквата. Която иначе е призвана с мисията да спасява душите ни.

Стоп.

Нещо е сбъркано. Фатално сбъркано.

Църквата ли ще спасява душите ни, или Бог?

И каква е тая Църква, която се усмихва и се радва единствено, когато Оня от Банкя се кръсти пред нея, сбърквайки посоката на кръста, и наричайки Господ „Началника“? И какви са тия синодални старчета, които се оживяват единствено, когато потекат кинти към тях от същия тоя, „молещ“ се на „Началника“?

Нали ВЪТРЕ в нас е „Аз съм този, който съм“! Нали СЪСТРАДАНИЕТО е онова, с което трябва теглим тоя живот напред по Пътя към Дома! Нали ние всички сме единни като съзнание и в другия брат трябва да видим Божия син, както го носим в себе си?

Защо мълчите, синодални старчета, превърнали Църквата в бакалия? Защо мълчите, когато този народ вече е стигнал пределната граница на омразата, озлоблението, неприемането на другия, на различния! На различния ли казахме? А кое му е различното, след като всички сме ВЪТРЕ В ДУШИТЕ си изконно невинни и чада Божии!

Не сте ли вие, които трябва да водите ДУХОМ този народ, превърнал се в безлично племе, в бездушно стадо, готово да избива всеки ДРУГ, който пречи на келепира му!

Един католически свещеник си отиде, защото избра милосърдието.

През това време кой ще отговори на въпроса – търгува ли Църквата с издавани кръщелни свидетелства за бежанци, търговски правейки ги „християни“? Кой ще отговори на въпроса търговско дружество ли е Църквата по „проекти“ за селските райони!

Къде изтървахте Бог по Пътя, синодални старчета?

Къде го зарязахте?

Пастирите къде низвергнахте? Онези пастири, които не са угодни на наричащия Бог „Началника“? И които утре ще са неугодни и на „новите“ властващи?

Зорлем ни направихте богомили!

Защото, синодални старчета, вие, които анатемосвате богомилите, го правите, защото сте в ступор от онази чиста любов към Бога, която вие, точно вие, никога не сте имали!

България е духовно ощавена. Българите са зомбирани от чужди влияния, чужди интереси и тихо, но властно чуждо поробване.

И вие мълчите! Глухи, неми, ампутирани от Бого-човеколюбие.

Единствената църква в света, която се обявява за прогонване на човеци. Не, не на бежанци. А на човеци. Защото точно Църквата би трябвало първо да търси Човека.

В това време, в което човекът се е превърнал в скот, Църквата не върви по Пътя към Храма, а по пътя на сребърниците. И се хили угодно на всеки политик, който си направи индулгенция с мръсни пари, за да и дари, че да строи църкви.

На всеки ъгъл да построите църква – все тая, синодални старчета. Църква не се строи с кървави, крадени пари. А с ЛЮБОВ И ВЯРА! В църква не се влиза за да се пали свещ, за да ти върви бизнеса, или за да не те остави любовника, а за да благодариш на Бог.

Храмът е в сърцето.

Затова, днес, когато вас ви няма, синодални старчета, и оставихте тоя народ в трънака на злото, ние, като богомилите, един по един, стъпка по стъпка, вместо вас, ще накараме поне още един да повярва, че Бог е само любов.

ЛЮБОВ. В която вас ви няма.

Веселина Томова