КЪДЕ СА МИ ПАРИТЕ, БЕ?! КЪДЕ СА МИ ПАРИТЕЕЕЕ, ША ВИ ЗАСТРЕЛЯМ, БЕЕ – ВИКНА ГРЪМОВНО БОКИЧЪТ
„Всички протести са за да карат премиера де се чувства неудобно“ Ревизоро, много ядосан и антипротестърски настроен.
Една сутрин Бокичът стана с една мисъл, която му се въртеше в главата от доста време и все аха да я фане, аха да я фане, а тя все му се изплъзваше.
– Ох, кво беше, бе, маа му стара… Преседателството минА, Лилето се справи добре… леле, какви големи такива има, лелееее, ама не, не е това. ЦелунАх ли милата Ангела… целунАх я, даже неколко пъти. Имаше една дупка там, да не забравя да кажа на Цецо, да се обади на оная кощрамба, дето я напраих министерка на пътищата, как й беше името… много важно, как й било името, кво ма интересува… За некое хъбче да не е… Не, тях си ги записвам. Цецо едно време ми казА – който е тъп и не помни, да си записва в тефтерче като мен. Ей, много е хумуристичен тоя Цецо, се ме разсмива… не че винаги го разбирам кво казва, ма то аз и мене си невинаги разбирам… Понякога съм толкова добър, че си се чуда на акъла – е днес ще ида на работа. Не стига, че некви крещят за оставки, ми и времето кво е хубаво. Да не забравя да питам Цецо кво искат тия… Бе, що не отида да поцъкам малко тенисче? Начи па тая Гала и мъжът й цъкали голф, разбрах. Кога станаха калайджии, кога им почерне гъзът… Да зема и аз да се пробвам, че малко натежах напоследък. Не чак колкото Каракачанката , ама… Леле как надебеле тоя човек! Да не забравя да се обадя на Цецо да пита Валерката какво му дават да яде, сигурно ще е вкусно, и аз искам…. Бе, да не би да забравих да кажа да дигнат бензина, тока, парното, водата и гражданската? Не, не съм, дигнАха го бензина…… Бе аз пуснАх ли си тотото?…. Хаха, аз вече отдавна не пускам тото, щото си имам пари, що да им пълня гушите на тия!
– Къде са ми парите, бе?! Къде са ми паритеееееее, ша ви застрелям, бееееееее – викна гръмовно Бокичът, след като бръкна под матрака Дормео с намерението да си преброи парите, а оттам изпаднаха няколко празни опаковки от Сникърс, парче мухлясала филия с мас, така, за спомен; няколко диви кестена, че да не го боли кръста и срещу уроки, изрезка от вестник 24 часа, на която е с онова, готиняшкото кожено пардесю и пистолети… и само една двайсетолевка.
На мига в стаята се материализира Ревизоро.
– Спокойно, гусин Бокич, парите са под контрол, ма няма да ви кажа къде са, че да не се чувствате неудобно като дойдат Путин и олигарсите или, не дай Боже, мръсните комунисти на Корнела … и ви ги поискат, а вие не им ги дадете. Спокойно, можете да викате, че не знаете – и удари три пъти чело в килима.
А пък Йордан Цонев си е боядисал косата синя. Като една Малвина.
Всички Те са с едни дълги дървени нослета.
А ние си седим пред нарисувани огнища и правим чудеса.
Живеем им напук.
Виктория Тинтерова