КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА 37 КАРТИНИ НА ИГОР МАРКОВСКИ. ПОЗНАЙТЕ КОИ КАРТИНИ ЛИПСВАТ. БЛАГОДАРЯ НА ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЕ ПРИТЕСНИХА, ЧЕ СЕ БОРЯТ С ЦАЦАРАТУРАТА
Чудесна новина от София, свързана с брат ми, Игор Марковски!
Преди малко прочетох определението на Софийския апелативен съд (САС) по делото, което беше заведено от брат ми срещу произвола на държавата – запориране на негови картини във връзка с обвинения срещу трето лице!
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК във вр. с чл.72 ал.1 от НПК. Съдът обяснява, че е „постъпила частна жалба от И. М…. с който искането на прокуратурата за налагане на запор върху движими вещи, в частта относно 237 броя картини, индивидуализирани в молбата и върху картината „Композиция“ с автор Г. Т., бъде оставено без уважение. Твърди се, че индивидуализираните в молбата картини са негова собственост и запорирането им представлява неоправдано посегателство срещу правото му на собственост върху тях. В подкрепа това твърдение към частната жалба са представени писмени доказателства.“
По-нататък САС описва странното поведение на Софийския градски съд (СГС), който прекратява производството, изпращайки делото в САС, а след това, когато САС им го връща за произнасяне, оставят молбата на брат ми без уважение. Темата за огъването на първоинстанционния съд или некадърността при четене на закона, оставям за друг път.
САС отбелязва азбучни истини (които трябваше да са известни на СГС!), а именно, че „наложеният върху картините запор представлява недопустимо ограничаване на имуществената сфера на последния. Обезпечаването на конфискацията, свързано с налагането на запор върху движими вещи-картини, върху които не е установено да принадлежат на обвиняемия, се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.“
Това, което остава неясно след приключване на делото е къде са изчезнали 37 картини. Познайте кои картини липсват? Няма я на Ярослав Вешин, „Предачка“, маслени бои върху платно, 28 на 14 см, закупена от брат ми в Прага с документ, фактура, документ от „Народна галерия Прага“, че този автор и тази картина не представляват национално богатство на Чехия и картината може да бъде изнасяна и търгувана по цял свят. Липсва и още една картина на Вешин, липсва и на Иван Мърквичка – „Портрет на селянка” от 1902 г. и т. н.
Впрочем, покрай цялата тази история, стана ясно не само кой вестник на коя страна е, кой пише по поръчка и кой не, но и колко неграмотен в областта на изкуството е директорът на НИМ Божидар (известен още като Бутафор) Димитров, който обяви картината на Мърквичка „Портрет на момче с дървено конче“ от 1888 г. за портрет на малкия цар Борис III, нищо че той е роден през 1894 г. Не, че някой от вас си е мислел, че Димитров разбира от изкуство, де, но е добре да се знае, че не разбира – и това е доказано.
Подробности по случая бяха написани от брат ми още през септември м.г. в сайта му: http://am-bg.com/wp/?p=2473
По днешната тема пишат само в „Афера“: https://afera.bg/позорен-обрат-за-прокуратурата-съдът.html. Всъщност това е едно от малкото издания, които отразяваха обективно случващото се около брат ми през годините.
За което мога само да им благодаря.
И да благодаря на адвокатите на Игор, които не се притесниха, че се борят с цацаратурата.
И накрая, но не по важност, благодаря и на вас, уважаеми хора, че четете и обсъждате културно темите, с които ви запознавам.
Вени Марковски