Курсова работа прави блястяща аутопсия на bTV
Преди време бях обещал, че ще извадя и "академични" средства за да критикувам БиТиВи, заради тяхното надменно и сервилно отношение. Както и друг път съм споменавал, целта на моята критика не е деструктивна, а цели да покаже слабите места на телевизията за да може тя да се пребори с тях и ние, телевизионните зрители, да получаваме качествен краен продукт.
Днес е първият такъв материал. Представям ви курсовата ми работа по предмета Социология на социалната регулация (сиреч – баш предмета съм улучил). Само искам да спомена, че курсовата работа е продукт на 3 часа труд (в тези три часа – хрумване, избистряне и написване), така че може да бъдете много критични към нея. И все пак, да кажа, че е оценена с отлична оценка. Аз бих си писал максимум 3.50, но кой съм аз да споря с науката.
Стига толкова пояснения. Ето я и самата курсова работа:
Софийски Университет „Св. Климент Охридски”
Философски Факултет
Катедра Социология
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
бТВ – създаване на дисбаланс в противопоставянето на елитите чрез водене на поведението
По презумпция медиите трябва да информират обществеността, да действат като коректив на трите власти и да подпомагат гражданското общество. В своя текст се стремя да докажа, че най-гледаната българска частна телевизия не само е абдикирала от тези свои функции, но и действа в груб разрез с тях. бТВ насочва общественото мнение в определена посока като по този начин служи на определени „елити” и подпомага структурирането на възможни полета за действия чрез филтриране, изопачаване и „зададено представяне” на информация.
Аргументите подкрепящи моята теза ще са основно лични впечатления, цитати от предавания и новините на телевизията, цитати от външни източници, които доказват по-горното твърдение.
В третото от „Пет морални есета”, Умберто Еко пише:
„Функцията на четвъртата власт е, разбира се, да контролира и критикува другите три традиционни власти (заедно с икономическата и представляваната от партиите и синдикатите власт) и може да прави това в свободна страна, защото нейната критика няма репресивни функции: средствата за масова информация могат да влияят върху политическия живот на страната само създавайки обществено мнение. А традиционните власти могат да контролират и критикуват медиите само посредством медиите; в противен случай тяхната намеса става или изпълнителна, или законодателна, или съдебна санкция – …”
По презумпция, днес България е свободна демократична държава. Няма (поне в.jpg)
идима) цензура на медиите и се предполага, че медиите в страната трябва да изпълняват „нормалната” си функция. Въпреки това, бТВ с всяка изминала година остава сякаш без зъби и се превръща все повече в чисто развлекателна телевизия.
Едното от първите сериозни погазвания на свободата на словото от телевизията бе спирането на предаването „В десетката” през 2006 година след изнасяне на информация относно президента Първанов в разгара на кандидат президентската кампания. Под предлога: “Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване “В десетката” си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика” бТВ с лека ръка прекрати едно от сериозните си публицистични предавания. Този случай влезе в доклада на държавния департамент на САЩ като пример за грубо погазване на свободата на словото, което разбира се телевизията не съобщи.
Този пример кореспондира пряко с теорията на Шумпетер за противоборствата между елитите. Според Шумпетер, съвременното разбиране за демокрация е свързано с липсата на монопол, а именно противоборства между различни елити. Ако има различни елити с различни интереси, те започват да противоборстват помежду си и така пречат на монополизацията. Тази идея е по аналог на пазара и пазарната конкуренция.
Именно поддържане на монополна позиция на определен елит е и случаят с предаването „В десетката”. Разбира се, трябва да направим уговорката, че в „българските условия” понятието „елит” е проблематично, затова следва да го разбираме в по-широк смисъл без да задаваме конкретни рамки, в които да се разбира понятието тъй като години наред (след 1989г.) анализаторите отказват да припознаят елити в България, а те реално съществуват, но не се побират в рамките, в които следва да ги мислим (крайно проблематично мое твърдение, което се опира на функционалното определение за елит).
Националната частна телевизия стигна до парадокса да бъде „по-сервилна” и от Българска Национална Телевизия, която в очите на хората е символ на „медийно обслужване на властта”. Все по-големият брой развлекателни предавания, малкото публицистични предавания и липсата на „хапливи” въпроси към събеседниците в студията и филтрирането на информацията подпомагат насочването на общественото мнение и косвено структурират полета на възможни действия. бТВ се превърна в едно от средствата за функционирането и поддържането на определено разположение на властта в България. Едно от средствата за социален контрол в смисъла, който влага П. Бъргър в своята „Покана за социология”, 1999:
„Социален контрол: Това понятие се отнася до различни средства, използвани от обществото, за да бъдат вкарани в правия път непокорните му членове. Методите на контрол варират съобразно целта и характера на дадена група. Най-старото средство за контрол е физическото насилие, типично за примитивните общества, следват политически, правов, икономически натиск, клюка, присмех, морал, обичай и етикеция. Човекът е в центъра на концентрични кръгове, състоящи се от разнородни системи за социален контрол. При отклонение от социалния ред се предполага поправяне чрез наказание. ”
Към изброените средства за социален контрол можем и следва да прибавим и медиите (и в частност бТВ) както като директно средство, така и като средство за провокиране на другите средства за социален контрол.
Но как точно телевизията постига тези свои цели? Ето няколко примера:
Пример 1:
В централните новини на бТВ от 25.02.2008г., водещата Ирина Костадинова съобщава:
„Държавата Косово…”
След това следват две новини: 1) Според САЩ сърбите трябва да се разделят с Косово; 2) Хърватска психоложка обявява сърбите за „ненормалници” поради факта, че скърбят за Косово.
Това става в момент, в който българското правителство още нямаше ясна позиция относно статута на Косово и все още не го беше признало за държава.
Пример 2:
След края на референдума в Бургас относно петролопровода Бургас – Александруполис, в централните новини на бТВ, водещата Гена Трайкова съобщава:
„Референдумът в Бургас” (голяма пауза) „се провали!”
В действителност, референдумът в Бургас беше невалиден, както съобщиха от избирателната комисия в града, но в думата, която бе използвана в бТВ Новините бе „провален”.
Пример 3:
Няколко дена след взривовете на складовете с боеприпаси в Челопечене, в една от централните емисии на новините бе излъчен три минутен репортаж относно „мистериозна бяла течност”, която била разлята по централната улица на Челопечене.
В репортажа беше показана улицата с разлятата течност, паникьосани хора, като беше намекнато, че когато хората стоят около 10-15 минути до „мистериозната течност” започва да им прилошава, придружено с коментари на граждани като: „Първо ни взривиха, сега искат да ни отровят” и т.н. В последните секунди на три минутния репортаж поясниха, че ставало въпрос за инцидентно разлят от камион концентрат за ароматизатор за автомобили.
Примерите са много и горепосочените са малка част от тях. Приемаме като твърдение, че не може да съществува наистина обективна новина, но принципната цел на всяка медия е (или поне следва да е) да предава новините максимално обективно.
Освен описаните до тук проблеми, следва да споменем и синдромът „имаме новина”, който е характерен за повечето медии в България. Вместо да отразява новините и актуалните събития в страната, бТВ започна да „създава” новини.
Много често можем да видим в новинарските емисии или предаванията на телевизията да се цитират изявления на гости и това се представя като новина. По този начин се измества „центърът”, като се коментира какво е казано, какво не е казано, какво е могло да бъде казано, а не се отразява реално случващото се.
Ще завърша с натрапчив пример за „беззъбие” на медията, а именно предаването „Тази сутрин”.
Не може да не ни направи впечатление, че част от гостите на това предаване са като „абонирани” за него. Типичен пример за това е кметът на София, Бойко Борисов, който е чест сутрешен гост и на който рядко биват задавани неудобни въпроси, което е пример за неравностойно противоборство между елитите чрез предоставяне възможност само на някои от тях да „облъчват” ефира на телевизията.
Посочените от мен примери са малка част от всички, които могат да бъдат показани. Реално, всеки ден можем да се натъкнем на примери, които показват как бТВ се стреми да води поведението, ограничи полетата на възможни действия и да даде монополна позиция на определен елит чрез насочване на общественото мнение в определена посока, филтриране на информацията и т.н. Телевизията се е превърнала в едно от средствата за социален контрол като от една страна самата тя е такова средство, а от друга подпомага останалите такива. Това противоречи на принципното разбиране за медиите и изкривява общественото мнение в определена посока, което прави бТВ (като една от най-гледаните телевизии в страната) мощен инструмент за социален контрол и регулация.