Кумът на Христо Калчев: Идол на Стоев беше застреляният на остров Аруба Поли Пантев

Според черния хумор на мутрите смъртта прави от обикновения автор класик. До фаталния изстрел в понеделник Георги Стоев бе противоречива фигура за публиката. Мнозина го приемаха за проговорилия мафиот, който единствен има куража да разкаже истината за родните босове на подземния свят. При това с конкретни имена и шокиращи истории. Други гледаха скептично на романите и интервютата на Стоев, убедени, че фантазията в тях е далеч повече от истината. Малцина са хората, които могат да се похвалят, че са били близки със Стоев приживе. Сред тях е и журналистът от "Тема" Йордан Мичев. Той разказа пред "Стандарт" своите впечатления от срещите с "летописеца на мафията", който продължава да бъде загадка.
 
”С Георги Стоев се запознах в началото на 2003 г. Тогава работех като криминален репортер във в. "Дума" и бях много близък с Христо Калчев, който кумува на моята сватба. Писателят ме запозна със Стоев в заведението "Зад канала". Представи го просто като Жоро. След това в продължение на два месеца тримата се срещахме в апартамента на бащата на вулгарните романи у нас на ул. "Асен Златаров". Почти всеки ден от 1 до 4 часа следобед Стоев разказваше истории за подземния свят, а аз го записвах с диктофон. В моментите, когато не желаеше да бъде записван, си водех бележки на ръка.
Не е вярно, че Калчев от самото начало на своите романи е разчитал на информацията на Стоев. През 2003 г. двамата почти не се познаваха и гледаха един на друг със сериозно недоверие.  Жоро  имаше куража да разказва за всички босове на СИК, но в същото време беше твърде притеснен и се страхуваше изключително много. Докато се срещнем, винаги имаше някаква конспирация. Идваше с голяма охрана, винаги в най-неочаквания момент. После изчезваше ненадейно. Беше "човекът от мъглата".
Ходеше с няколко телефона и сменяше по няколко SIM карти, докато бяхме заедно. Опасяваше се, че го подслушват. Беше изпаднал в параноя. Случвало се е да идва облечен като клошар. В апартамента на Христо Калчев пристигаше с много стара шапка, на която не се знаеше първоначалният цвят, с раздърпана фланела и анцуг. Винаги до него се движеше бодигард, към когото се обръщаше с Весо.  Застреляният в понеделник автор на "БГ Кръстника" ни разкри схемата, по която действаше бившата СИК. От създаването на групировката до т.нар. ловен сезон, когато босовете на сикаджийската империя започнаха да се избиват помежду си.
Разказваше подробности за големите поръчкови убийства – като се почне от това на Лисицата и се стигне до атентатите срещу Косьо Самоковеца, който тогава беше все още жив. Мисля, че Георги се опитваше чрез информацията, която даваше на Калчев, да отклони вниманието на бившите си "колеги" от себе си. Чувстваше някаква опасност, страхуваше се, че ще бъде убит. И затова използваше Калчев като маша. Искаше да създаде конфликт между босовете на СИК, така че да почнат да се избиват помежду си. Малко след това между тях наистина избухна война.  Стоев изпитваше параноичен страх от сикаджиите Милчо Бонев-Бай Миле и Евгени Стефанов. Смяташе ги за организатори на поръчкови убийства и разказваше за някои от покушенията. Отчасти се страхуваше от Младен Михалев-Маджо, но отказваше да каже в какви отношения е бил с него. Говореше и за Бойко Борисов, отношението му към тогавашния главен секретар на МВР беше пренебрежително.
Разговорите се въртяха най-вече около покушенията и наркотрафика. Както и около ролята на Държавна сигурност в създаването на групировките. Христо Калчев нееднократно му задаваше въпроси за Любен Гоцев, на които Стоев отговаряше уклончиво. Личеше си, че се притеснява от бившия генерал. Стремеше се да отклони вниманието към лейтенантите в СИК, които наричаше "вършачите". Разправяше например, че Бай Миле е организирал убийството на Поли Пантев по поръчка на Маджо.
Стоев твърдеше, че официалният му бизнес е хазартът. Не знам доколко е истина, но съм го виждал в зали с ротативки около парка "Заимов". Твърдеше, че в средата на 90-те е въртял търговия със зърно в района на Добрич и Варна. От Калчев обаче знам, че неофициално се е занимавал с мокри поръчки, като в някои случаи лично е изпълнявал екзекуциите.
Близо месец след като приключиха срещите ни на "Асен Златаров", той започна да изнудва Калчев за информацията, която му е дал. Рекетираше го за крупни суми. Ицо му отвърна, че е абсурдно да му иска пари. Стоев оказваше натиск и върху мен. Кола с негови бодигардове денонощно стоеше пред апартамента на Калчев, а друг автомобил "бдеше" пред моята квартира. Впоследствие Стоев иззе всички касети със записи, както и водените на хартия бележки и черновите. Калчев обаче използва отчасти неговите истории в книгата "Откриване на ловния сезон" и последващите романи.
Идол на Стоев беше застреляният на остров Аруба Поли Пантев. Беше изключително привързан към този сикаджия. Възхищаваше се от организаторския му нюх. Намираше го за много волеви човек, който тръгнал от нищото и се издигнал до шеф на СИК. Може би убийството на Поли го беше пречупило и го накара да се обърне срещу групировките. Той беше единственият човек, който застана с името си срещу подземния свят. И знаеше, че ще го убият.

В. “Стандарт”