КРЕПОСТИ ПОД ОБСАДА
Този край лежи далеч от популярните туристически маршрути и вероятно затова случващото се на Яйлата все още не е събудило улични протести. Една гъмжаща от археология, редки растения и животни защитена местност на брега на Черно море е на път да бъде превърната в атракция за масов туризъм. Специфичното в случая е, че не офшорна фирма, а фондовете на Европейския съюз са инвеститор. И в Яйлата ще се строи не хотел, а крепост.
Много наши старини през последните години споделят съдбата на Националния археологически резерват „Яйлата”. Из цялата страна се работи по европейски проекти на стойност десетки милиони за „адаптация” на древни крепости. В компетентните среди не цари консенсус, че точно това е пътят, по който трябва да се развива популярната археология. Напротив, авторитетни гласове се надигат срещу профанизацията на културното ни наследство. Но инерцията от предишното правителство, а и значителният личен интерес на общини и „реставратори” сбъдват народната мъдрост: докато мъдрият се намъдрува, лудият ще се налудува.
Багери в Яйлата
На турски „яйла” означава пасище. Дългата два километра тераса, обрасла с ниски дървета и храсти, е на три нива, спускащи се като гигантска стълба към морето. Скалите са надупчени от над сто пещери, в които преди хилядолетия са живели хора. Яйлата за тях e била специално, свято място. В северната й част археолозите откриха скално светилище на тракийския бог Залмоксис. Край него има некропол с внушителни, вкопани в земята кимерийски гробници. На първото ниво на Яйлата, под самия ръб на Добруджанското плато, един по-голям пещерен комплекс през Средновековието е превърнат в скална църква, край която жителите на близкото село Камен бряг и днес правят курбан. Отшелнически пещери има и над самото море. Много хора днес идват тук не толкова да се любуват на древните камъни, а да се зареждат и да се молят.
Освен с килима от див божур през юни, Яйлата привлича туриста и със сравнително запазената си ранновизантийска крепост, част от граничната отбранителна система на провинция Малка Скития. Останките от ромейската казарма, които доскоро будеха у посетителя усещане за приказна древност, днес се оказват най-голямата заплаха за мира на Яйлата. Кметът на община Каварна Цонко Цонев е инициатор на проект за „социализация и реинтеграция” на обекта, предвиждащ издигането на крепостната стена до 6 м – тройно и петорно по-голяма от сегашната височина.
Думите „социализация и реинтеграция” не са подходящи за място, използвано от отшелници като естествен храм преди столетия, но затова пък звучат по брюкселски. Така през лятото на 2011 г. по оперативна програма „Регионално развитие” бе одобрен проект „НАР Яйлата – античната врата на Добруджа” на стойност 2 213 334 лв. с ДДС. Целта му е да превърне Яйлата в „модерна европейска атракция”. Добрата новина е, че първоначалната кметска идея кулите на крепостта да се увенчаят с червени ламаринени вишки, които да светят нощем, не мина. Но и в редуцирания си вид проектът буди тревоги. След като миналия октомври първата копка беше посрещната с резерви от обществеността, от няколко седмици крепостната стена се надстроява с лудо темпо. Според Цонев цяла България ще ахне, когато види крепостта в завършен вид. Според археолозите, проучвали обекта, а и според нарастващ кръг загрижени експерти това, което се прави в момента на Яйлата, е реставрационно вандалство.
Камъните, използвани за ремонт на крепостта, рязко контрастират по цвят с автентичните, а и формата им е твърде правилна, за да имитират градеж от V век. Надстроената част ще се откроява като чуждо тяло и магическата интимност на мястото пада жертва в името на глупави кметски амбиции. Но това е по-малката беда. Противно на работните планове камъните се доставят до мястото на градежа с тежка техника. Крехката екосистема е подложена на шумов стрес и отъпкване. Какво ли чака уникалната степна растителност, ако кметът Цонев постигне в Яйлата тази масовост, с която се прочу покрай шумните си хевиметъл концерти!
Изрядни документи
Върху Яйлата оказва натиск и друг, частен проект. През 2007 г. между двата тура на местните избори двама арендатори от град Генерал Тошево изляха бетонна плоча на самия бряг на морето между червените скали на местността Малка Яйла. Не ги спря нито скалното светилище в непосредствена близост, нито принципната забрана да се строи на морския бряг, нито „Натура 2000”, нито Националният археологически резерват. Всъщност не ги спря нито регионалното министерство, нито РИОСВ, нито ДНСК. И вселенският патриарх нямаше да ги спре. Навръх парламентарните избори на 12 май 2013 г. братя Павлови изляха втората бетонна плоча на своя призрачен обект. От следващите избори ни делят две седмици.
ОВОС за надстрояването на крепостта не е правена, но по думите на кмета през 2011 г. РИОСВ издава становище с предписания, които сега се спазват стриктно. 15 растения в Яйлата са включени в Червената книга, но както показа опитът с разрешенията за ветрогенераторите, по отношение на община Каварна РИОСВ-Варна се ръководи от специални съображения. За отбелязване е, че зоната с най-висока концентрация на защитени и редки видове растения на Яйлата е точно около крепостта и при по-голямо туристическо натоварване те стават уязвими.
С „екологията” нещата са отдавна ясни, по-странни са разрешенията на органите, отговорни за опазване на културното наследство. Светлина върху мистерията хвърля скорошно изказване на бившия министър без портфейл на ГЕРБ Божидар Димитров – сподвижник на най-големия археолог сред финансовите министри, Симеон Дянков. На форум, посветен на проблемите на „крепостната интеграция”, Димитров заяви: „Туристи не можеш да привличаш с жалки основи, потънали в бурени, трябва да се вдига… Трябва да се реставрират крепостите ни до зъбер, а църквите и манастирите – до керемиди.”
За сведение на уважавания директор на Националния исторически музей „бурените” в контекста на Яйлата са уникална за Европа степна екосистема. А „жалките основи” на места се издигат до 2.5 метра, т.е. крепостта и в доскорошния си вид бе достатъчно впечатляваща за момчешкото въображение, ако приемем, че точно то трябва да определя политиките на България по опазване на културните паметници. Така или иначе по времето на ГЕРБ зелена светлина за „античната врата” дават и културното министерство, и НИНКН. Последната институция, която на теория бди над недвижимото културно наследство, отдавна се е дискредитирала заради политическите си уволнения и назначения. Но това няма значение – нали документите са изрядни. Отговорността за случващото се на Яйлата е обща за институциите, тоест обществото няма от кого да държи сметка, щом се усети.
Битката за туристите
Проектът на Яйлата е безумие – категоричен е Калин Георгиев, заместник-председател на Асоциацията на българските археолози (АБА). Ученият изтъква, че автентичността на паметниците е основен критерий в Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство, ратифицирана и от България. Усилията за привличане на туристи на Яйлата трябва да се насочат в прокарване на пътеки и интерпретация вместо в подобен самоцелен неестетичен градеж, изтъква той. Според Георгиев има и добри примери за възстановяване на крепостни стени у нас, например крепостта край Белене. „Не съм по принцип против това, но то трябва да се прави обосновано и не по такъв груб начин.”
Различно е виждането на кмета. По думите му, посещенията на Яйлата миналата година са рекордни, може би над 10 хил. души, а приходите от билети са около 23 хил. лв. Само слухът, че там се прави нещо, увеличил посещаемостта с още 40% през пролетните месеци на 2014 г. Според кмета не може да се прогнозира какъв ще е ефектът от новата стена, но във всички случаи ще е положителен и голям. А въздействието ще е минимално – „и едно камъче няма да преместим”.
Калин Георгиев не е съвсем сигурен, че ще стане така. Културните, както и природните паметници не са безкраен ресурс. Ако всички археологически обекти се превърнат в „импозантни, диснилендски, кичозни атракции”, за да се впечатляват туристите, ефектът ще е същият както с пустеещите хотели в Банско и по Черноморието. Дори страни като Гърция и Италия не печелят от входни билетчета – истинският приход идва от комплексния културен туризъм: места за настаняване, транспорт, местни занаяти и храни. За да се развие всичко това, действително трябва култура, а не кич.
Асен Салкин – археологът, посветил 40 г. от живота си на добруджанския бряг, още през 1989 г. стига до заключението, че „Яйлата се очертава в перспектива като един от най-интересните и значими резервати в нашата страна”. В тази връзка през 2002 г. Община Каварна изготвя общ устройствен план на местността. Идеята е тя да се популяризира и да стане по-достъпна за туристи (намалелият брой на домашните животни след 1989 г. води до обрастване, което пречи и на степната растителност, и на достъпа). Но броят на туристите трябва да бъде внимателно дозиран, уточнява се в ОУП. Все пак върху площ от 90 ха се срещат 51% от животните, включени в нашата Червена книга.
Днес бившият археолог на Каварна се хваща за главата, щом се повдигне темата за Цонков камък. Абсурдът е, че на времето Салкин ограничава обхвата на собствените си разкопки, за да не наруши духа на мястото. Днес вътрешността на Яйлата остава непозната за археологията, а парите са дадени не за наука, а за новия български патент: дисниленд археологичен туризъм.
Национална схема за рекет
Както и в случая с ветрогенераторите (виж статията „Птици, перки, хора”) кметът Цонев твърди, че хората, които не са съгласни с методите му за Яйлата, всъщност го рекетират за пари. Тогава схемата за изнудване трябва да е огромна. Сам Божидар Димитров призова да се търси отговорност от проектантите на пластмасовата крепост на Кракра Пернишки. За нея са отпуснати 3.7 млн. лв. Римският военен лагер край Свищов гълта 5.9 млн. лв., инфраструктурата за достъп до Трапезица – 4.65 млн. лв., сходен проект в Шумен е за 3.2 млн. лв., в Асеновград – за 2.9 млн. лв.
„Превръщане на културно-исторически паметници в туристически атракции” в Стара Загора е на стойност 4.3 млн. лв., Самуиловата крепост край Петрич получи близо 2 млн. лв., акрополът на Пауталия в Кюстендил – 5 млн. лв., Калето в Мездра – 3 млн. лв… Да спрем до още два „културни” проекта: „Градът, в който се ражда красота” в Трявна и входът на пещерата Леденика край Враца, общо 8.3 млн. лв.
По времето на Дянков над 50 млн. лв. от парите на европейския данъкоплатец бяха отпуснати за „адаптация на археология”, в по-голямата си част за спорни в научно, естетическо и икономическо отношение проекти. Действително част от тези инвестиции отива за качествени дейности, но малка част. Учените по-добре ще кажат колко щеше да напредне родната археология, ако средствата бяха отишли за теренни проучвания. А в икономически план формулата за сложна лихва показва, че дори посещаемостта на Яйлата да се вдигне с 200% благодарение на грозната бяла стена, инвестицията ще се изплати след 105 години.
Цонко Цонев все ще му намери колая – в проекта е записано, че на крепостта са възможни „камерни концерти” и цветно и звуково шоу. Бидейки на места 2.5 м висока, в автентичния си вид крепостта в Яйлата нямала „достатъчна визуална изява в специфичния пейзаж”. Ясно е колко камерни ще са и концертите там.
Определено има и добри примери за възстановени крепости. Обектът Цари Мали град за 9 месеца от откриването си е посетен от 300 хил. туристи. Според археолога на обекта Веселин Хаджиангелов приходите само от билети са 320 хил. лв., освен това в с. Белчин са открити 3 нови магазина и 5 обекта за хранене, строят се и къщи за гости. Хаджиангелов подчертава, че разумната реставрация е от изключително значение за успеха. „Крайно време е да спрем да вземаме обикновения посетител за говедо”, казва той във връзка с „ремонта” на крепостта в Перник.
Но защо се прави всичко това? Патриотизмът ли обрича България на исторически кич „по македонски”? Или въпросът е икономически? Една от фирмите, свързани със строителството на Яйлата, „Юропиън дивелъпмънт консултинг”, е изпълнител на 39 европейски проекта, поне половин дузина от които са крепости. Друг аспект намираме в статията на Петър Къдрев „Новите крепости в паралелния свят на подобреното минало”: „Чрез новите кули като на високи токчета искаме да издигнем историческия си ръст, да сложим модерните крепости като силиконови импланти в повехналата гръд на историята ни…”
Проф. Тотко Стоянов, председател на АБА, обобщава: опитът от всички тези „археологически инвестиции” на предишното правителство е печален. Проектите по ОП „Регионално развитие” са „безобразие, хвърляне на пари на вятъра, трошене на десетки, може и стотици милиони и колегията не го приема”. Общините гледат да глътнат колкото се може повече пари и са склонни да изсипят върху културните паметници тонове камъни и бетон, само и само да надуят сметката. За тях грубите нарушения на Закона за културното наследство и компромисите с автентичността не са проблем. Затова с радост прегръщат начинания, отдавна отречени от световната наука…
Димитър Събев