« Върни се назад Публикувано на 02.06.2008 / 16:06

Краят на “Синия лов на вещици”

 

 

Специална комисия в СДС, водена от бившия депутат Цоньо Ботев, е реабилитирала няколко мои колеги и мен във връзка с противоуставното ни изключване от партията през 2001 година.
Искам естествено, още в началото да благодаря на Цоньо Ботев, както и на новия председател на СДС г-н Пламен Юруков, че седем години след една вътрешнопартийна разправа истината бе установена. Тя, истината, както е известно от историята „винаги идва, накуцвайки накрая". Тогава, когато е може би напълно непотребна. Блага Димитрова беше написала: „Разстрел и след разстрела – реабилитация. Това е вашата демокрация."
Разбира се, изпитвам удовлетворение в някакъв смисъл. Най-вече заради това, че една от причините за изключването ми тогава беше мое интервю за столичен всекидневник със заглавие „В СДС има култ към личността на Иван Костов".
Доволен съм, защото това е едно заключение, с което се съгласиха след това по-голяма част от колегите (дори Надежда Михайлова и Петър Стоянов), участвали доброволно или насила в онзи „син лов на вещици".
Няма как да не направя паралел, че за далеч по-стресиращи изявления на Татяна Дончева по отношение на председателя на БСП Сергей Станишев (тогава той още не беше премиер) на нея нищо не и се случи. Доколкото си спомням, дори Жан Виденов не беше изключен от БСП. Той просто спря да си плаща членския внос и се самоизключи.
Е, все пак да бъдем внимателни при оценката на демокрацията в БСП. В нейната история са наказвали непослушните със заточение или смърт.
Но да се върнем към нашите си овни.
В този случай има нещо доста тъжно. Не само в персонален смисъл.
Само един човек е наясно за начина, по който това изключване се отрази на живота ми, след като 11 години бях преминал постепенно през всички стълби на тази организация.

Всъщност парадоксалната ирония на политическата реабилитация, както и на всяка друга, е, че тя с нищо не променя реалността. Нито тогавашната реалност на несправедливост, нито сегашната на нейното възстановяване. Нещо повече – не само че не променя реалностите, но и създава илюзията, че все още е възможно да обясниш настоящето чрез миналото.
Тази процедура вече не е работещ подход. Настоящето вече би трябвало да се обяснява с оглед на бъдещето.
Политиката е жесток бизнес. Ако тя не отиграва съвремието, си остава меланхолично минало, произвеждащо шаблони.
Жестът на сегашното ръководство на СДС е благороден, но много закъснял.
Това, което се случи сега, трябваше да бъде направено от Надежда Михайлова веднага след като Костов напусна СДС и направи собствена партия. Толкова по този въпрос, още повече че реабилитираните вече са направили своя нов политически избор.
От реабилитация се нуждае не миналото, а бъдещето.
Затова сега много по-важно е какво прави СДС с настоящето? Формулата „Демократичен алианс", опит за която беше направен по време на местните избори, е изчерпана. Не защото не върши работа, а защото не беше развита и обогатена.
Какво е сегашното състояние вдясно?
Иван Костов има стратегия. Можем да предположим, че тя се състои в следното – „И СДС, и ДСБ може би няма да влязат в следващия парламент, но ДСБ може да издържи в опозиция, а СДС ще се разпадне. После ще видим." Гениално и просто. Още едно доказателство, че Костов може да е вечен титуляр в клуба на ДСБ, но винаги ще си остане постоянна  резерва в националния отбор.
Каква е стратегията на СДС обаче? Да рискува ли да се яви самостоятелно на изборите? Особено при възможността избирателната бариера да бъде повишена. Или да произведе тактика, която да превъзмогне стратегията на ДСБ?
Ходовете на СДС са твърде ограничени. Но за да бъде адекватна реакцията му, тя трябва да създаде условия само ДСБ да остане извън парламента. Това означава подготовка на няколко коалиции, при които единственото условие СДС да участва в тях е ДСБ да не участва. И това е най-естествено. В края на краищата трябва да е ясно, че единственият начин да се реши кризата вдясно, е Костов да остане извън парламента. Да видим колко ще издържи там. Защото той май си въобразява, че даже да остане сам, пак може да прави политика.

 

Илия Петров

В. “Монитор”

«