Красимир Райдовски: Скандалът с т.нар. флашки беше предизвикан за партийни цели
Красимир Райдовски е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършил е Висшето военно училище "В. Левски" във В елико Търново и Висшия икономически институт в София. Работил е в София прес, БНТ и в Министерството на външните работи. Кадрови служител на І-во главно управление на ДС (Външното разузнаване). Ръководител на пресслужбата на Министерския съвет в кабинета на Жан Виденов. Днес е пенсионер.
–Господин Райдовски, има ли криза в ДАНС? Боркор стеснява ли периметъра й на действие или й е конкурент?
-Аз не мога да знам дали има криза в ДАНС, защото не съм там. Според мен криза няма – такава концептуална, принципна. Това, че там има професионални предатели, това се дължи на други обстоятелства – на политическата прослойка в България, която корумпира служителите на ДАНС.
-Кои са тези професионални предатели?
-Тези, които извадиха т.нар. флашки с придобиваната информация. Такова нещо преди 20 г. беше немислимо да се случи, в която и да е служба на онова МВР. Защото там работеха други хора, с други принципи. Освен това нито един от ония политици, колкото и смешно да звучи, не би си позволил да корумпира оперативен работник, което днес става. Може да се каже, че случилото се в известен смисъл е един от елементите на кадровата криза, каквата съществува общо взето във всички административни нива на държавата.Иначе професионална криза има до толкова, доколкото по времето на Петко Сертов беше закрит факултет “Сигурност” в Симеоново. Той беше казал, че няма да взима от там кадри, а откъде набира своите не съм в състояние да кажа. Механичното сливане на няколко служби под шапката на абривиатурата ДАНС показва, че не е ефективно и резултатите са негативни. Другата нова служба, която създадоха – БОРКОР, концептуално, по принцип, не би трябвало да се бори с ДАНС, а двете да работят в една и съща насока, още повече, че новата /поне така беше написано/ е чисто аналитична структура. Откъде обаче и как ще добиват оперативна информация, на базата, на която да правят анализи, да набелязват мерки за противодействие на корупцията, аз не мога да знам и ми звучи малко невероятно. Защото във всички западноевропейски страни има може би много по-високо ниво на корупция /страните са по-богати, целите са по-различни от нашите/, но там има действително ефективност, за която можем да съдим по произнесените присъди, които излизат в общественото пространство. В България досега няма и една присъда в този сегмент “Борба с корупцията”. Най-смешното е, че хора, които по един или друг начин са съпричастни към генериране на корупцията, днес раздават морални присъди. Примери много! Един Димо Гяуров, който е в парламентарната комисия за борба с корупцията, бидейки директор на НРС, беше дал на своята съпруга служебна кола и охрана от службата. Тя се осъществяваше от хора, квалифицирани служители на НРС, обучени да изпълняват съвсем други функции и задачи, а не да пазят другарката му в живота. Това е своеобразна корупция. Тя получава нещо, което не би трябвало да получи.Обяснението на Гяуров тогава беше, че той преценявал дали трябва да бъде охранявана съпругата му. Ако е имала реална заплаха за живота й, а съм напълно сигурен, че е нямало, това вече е във функциите и възможностите на МВР, а не на НРС.
Иван Костов също си позволява да говори за корупция. Но преди да направи това, да погледне във фондацията на другарката в живота си, да погледне спонсорите й и да прочете отново доклада на Атанас Атанасов до директора на НСС. И един друг, малко позабравен факт, но важен – навремето имаше публикация за фирмата на Елена Костова – “Булс”. В нея ставаше въпрос за износ на хиляди тонове моторно масло за Македония и през нея най-вероятно за Сърбия, защото Македония не може да бъде толко голям консуматор на такива количества. Сделките, митническите декларации бяха обработвани през “Аско Деница”, където работеше племникът на Елена Костова. Обстоятелството, че тя лично отрече, че са обработвани документи и излъга цялата българска общественост, че документите не са обработвани там, говори, че там има нещо нередно. Тя дори / а може би и Иван Костов / принуди директора Кулишев да потвърди същото, което е лъжа. Защото и до ден днешен тези декларации се обработват електронно и в сървъра на Министерството на финансите винаги може да бъде извадена информацията. Фактът, че искаш да прикриеш нещо говори, че има нередности.
Ние всички сме много сбъркани хора. Всички раздаваме рецепти, продаваме морал преди да погледнем себе си.
-Как ще коментирате назначението на Петко Сертов и Елеонора Николова за зам.-шефове в БОРКОР?
-За Николова един път си бях направил приятелска шега, че тя също е продукт на политическа корупция. Защото навремето беше обяснила, че е станала член на БКП и отговорник на партийната организация, в която членува, тъй като имала желание да расте в кариерата, а ако не е партиен член, не би могла. После тя мина през няколко партии. Само по себе си това е корупционен факт. Получаваш нещо, което не заслужаваш, защото нямаш професионалните качества.
Елеонора Николова е ясна на всички. Колкото до Петко Сертов, не мога да обясня за себе си и да преценя мотивацията на министър-председателя за това назначение. Може би някой негов близък приятел да го е помолил. Нямам друго обяснение, защото думите , че трябва да има прозрачност не издържат. Той можеше да назначи кой да е друг. Още повече, че Сертов с нищо не е доказал, че е такъв добър специалист, и с нищо не е показал, че службата, която ръководи докато беше директор, е постигнала някакви успехи в този сегмент на обществените отношения.
-От края на декември м.г. и до сега държавата се тресе от скандали. СРС-тата изместиха ли въпроса за посланиците, служители на ДС?
-Тези две събития няма логическа връзка помежду си. Просто общественото внимание се се отклонява по актуалния скандал. Той не е предизвикан, за да се отклони вниманието на обществото от темата ДС. Скандалът с т.нар. флашки беше предизвикан за партийни цели. Мишени бяха министър-председателят, вътрешният министър и общо взето управлението на партия ГЕРБ. В крайна сметка целта не бе постигната, защото всичко се срина. Тези средства са спомагателни в партийните партизански борби. Не отслабна позицията на ГЕРБ. Отслабна позицията на хората, които смятаха, че по този начин ще постигнат сериозен резултат. Позицията на ГЕРБ ще отслабне или ще се укрепи в резултат на предстоящите общински избори. Не би трябвало един такъв дребен скандал да повлияе на която и да е сериозна партия, доколкото ГЕРБ може да бъде квалифицирана като партия.
И още нещо, за мен специално, скандалът показва, че в кадровата политика, кадровият подбор в службите на вътрешното министерство и извън него има много сериозни пропуски. И там трябва да бъде обърнато много сериозно внимание – на кадровия подбор на служителите.
И отново да се върна на взаимообвързаността между службите и българските измислени политици, доколкото българските парламентаристи са политици. Недопустимо е един депутат, който няма абсолютно никакво основание да упражнява влияние и да иска да има някаква позиция в каквато и да била специална служба. Почти няма депутат , който да няма някакъв интерес, било личен или партиен, и да не търси източника на информация в специалните служби. Като пример мога да дам моя любим депутат от БСП Атанас Мерджанов. Той е класика в този жанр. Мерджанов беше едва ли не негласен съветник на Михаил Миков по време на неговото министерстване.
-Понеже разговаряме за сигурност, тези дни в ситуацията в Либия неадекватно ли се държа външно министерство? Какъв беше този номер със самолета изпратен от “Техноекспортстрой”? Защо за няколко часа директорът Емил Коцев беше уволнен и назначен?
-Това, което се случи, има няколко измерения. Или по скоро събитията в Либия могат да бъдат оценявани в няколко насоки. Едната е, че отново се напомни за бившия премиер Костов, който навремето отправи едно послание към българското общество, че едва ли не българските медсестри са виновни. Вероятно той днес се чувства не особено комфортно. Но това е въпрос на личен морал и лична позиция.
Събитията в Либия показаха и още една страна и едно от качествата на министър Николай Младенов. Едва ли някой е обърнал внимание, че тези дни, той захапа до кръв ръката, която преди целуваше. Ръката на бившия външен министър Надежда Михайлова, когато каза, че днеска държавата се грижи в такава критична ситуация за своите граждани, а не като онази държава, визирайки случая със сестрите в Либия. Не знам до колко той е прав, до колко е крив, но по този начин ти, който до вчера си целувал тази ръка, нямаш право да я хапеш, още повече, че и двамата и сега са в ръководството на фондация “Демократична алтернатива”.
А конкретния случай със самолета още един път показа”компетентността” на българското външно министерство. Защото директорът на “Техноекспортстрой” на база на свои лични възможности в Либия, постигна това, което външно министерство не постигна. Той обезпечи условия за кацане на българския самолет и прибра тази част от своите работници, които са искали да се върнат. Защото голяма част от българите в Либия нямат никакво желание да оставят парите си на произвола на съдбата.
Реакцията на Младенов във връзка с този случай е подкрепа на моята позиция. Той беше изключително нервен, изключително гневен по време на пребиваването си в студиото на “Нова телевизия”, където обсъждаха този въпрос.
Младенов захапа ръката, която целуваше. Изрече глупост, което показва, че не е наясно с обстановката в България преди 10 ноември. Тъй като татко му е обезпечавал пътуванията му зад граница, той не знае, че изходните визи в България отпаднаха в средата на 70-те години и сравни България с Либия, в която има все още изходни визи. Пътуванията на Младенов тогава са резултат на административната съпричастност на неговия баща към ДС и затова това момченце, класически комсомолски секретар, не е наясно с нещата. Да вземе да прочете малко!
–Има като че ли в обществото натиск Борисов да се освободи от Цветанов. Трябва ли според вас да го направи?
-Когато един министър-председател, независимо как се казва той, се освобождава, от който и да е член на своето правителство, според мен говори за слабост. И когато един път кажеш ”а”, си длъжен да кажеш и “б”.
Основните послания в тази насока се излъчват от Костов. Той в момента се чувства уязвим и притеснен от едно много сериозно обстоятелство – че в политическия сегмент на обществените отношения се появява едно ново ядро, една нова партия – “ВОТ” на Пламен Юруков. Млади хора, амбициозни, необвързани в политическо отношение, нито един от тях не е ренегат в партийния смисъл на думата. Това е партия, която вероятно ще сътрудничи с ГЕРБ и в резултат ще се заформи една нова партийна коалиция. И при едни следващи парламентарни избори партийката на Костов едва ли ще влезе в парламента. От там идва и тази трескава активност, параноична активност на Костов, вътре, в рамките на парламента.
На мястото на Борисов, на което аз не бих могъл да бъда и нямам желание, никога не бих се освободил от който и да било под натиск. Бих се освободил от свой министър само, ако имам вътрешна убеденост, че този човек не си върши работата.
Има още нещо – това, което напоследък се случва с ГЕРБ, показва липса на кадрови потенциал. Сама по себе си, понеже темата корупция е много актуална, според мен всяка една политическа партия генерира корупция, болшинството от членовете на всяка нова партия стават такива точно в резултат на стремежите си да постигнат лично материално благополучие. Всичко това важи и в пълна сила за активни членове на ГЕРБ, които са на някаква по-сериозна позиция в ръководството на партията. Това важи за всяка една партия, но най-вече за новопоявяващите се. Защото хората, които отиват в тях, си казват вероятно “видяхме ги другите, дай да отидем там и да видим какво можем да направим за себе си”.
-Какъв знак даде проверката, която беше направена на Цветанов за имотното му състояние?
-Лично на мен не ми е интересна цялата тази сага с имотите на Цветанов. Е ли е виновен или не, това изобщо не ме касае. Има много по-интересни теми, които предизвикват интереса ми.
Обстоятелството, че един човек обявява имотите си /говоря по принцип /, показва, че той е в състояние да докаже произхода на парите, с които ги е придобил. Цветанов на мен не ми е братовчед, нито любим човек, казвам го защото го мисля. Ако той би искал да скрие нещо, би могъл да го направи по-добре, защото разполага с големи възможности. За да обяви имотите си, каквото и да значи това, той е бил сигурен, че средствата, с които ги е придобил, са законни. От там нататък интерпретациите могат да добият чисто политическа окраска. Не ми се вярва и г-н Красимир Стефанов да плюе на лицето си и авторитета си, за да спасява който и да бил член на правителството, което го е назначило на длъжност.
–Бойко Борисов изпуска ли си нервите?
-Бойко Борисов все повече ще изпуска нервите си, защото обстановката става все по-напрегната и нервна. Независимо, че той има стабилна нервна система, нормално е човек на неговите позиции да прави това, но не би трябвало да го показва.
Според мен това, което създава напрежение у Борисов, е мисълта, че той започва да губи контрол върху политическата обстановка в страната. И е съвсем обяснимо министър-председателят в една такава ситуация да чувства известен нервен срив. Но има един куп практики, на базата на които, той може да преодолее това напрежение и най-малкото да не го показва на публиката около себе си. Защото тогава започва да губи авторитет, започва реално да губи позиции и хора като господин Костов се възползват от тези обстоятелства и се стремят да укрепват своя партиен авторитет в дребните си партийки
Соня Сиромахова