Красимир Горсов: Освирепял съм! Стависки си мисли, че ще се измъкне. Ще го мачкам докато съм жив!

Красимир Горсов e баща на пострадалата при катастрофата с Максим Стависки Мануела, която продължава да е в кома.

– Как е Мануела, има ли подобрение на състоянието й?
– Не, едно и също всеки ден.

– Наддала ли е поне малко на килограми, за да може да издържи пътуването до Израел?
– За момента е спряла на 36 килограма, но е още е много слаба. Но тя може да не качи повече, а ние да стоим и да чакаме не можем. Трябва да пътуваме вече, защото другото е седене и губене на време.

– Ясно ли е вече кога ще пристигне екипът от Израел тук?
– Чакаме двамата най-добри специалисти да пристигнат, имаме уверението, че ще дойдат до няколко дни. Те са водещи в света лекари, постоянно пътуват и заради това е затруднено идването им. Те трябва да кажат в коя от двете  клиники ще се лекува Мануела, за да не се окаже, че не трябва да е в едната, а в другата и да я транспортират наново.

– Знае ли се колко точно ще струва лечението на Мануела?
– Не съм наясно. В зависимост от състоянието й, от това в каква клиника ще  се настани тя, какви процедури ще са нужни. Всичко това ще се уточни, но предполагам, че ще можем да се справим с парите от кампанията.

– А тя как върви?
– Никак. От две седмици няма никакъв напредък. Аз съм и спрял да се занимавам с броене, но хората, които следят кампанията ми казват, че от около две седмици няма движение по сметките. Но каквото не стигне от кампанията Петър Христов ни е дал дума да помага.

– Той продължава все така да ви подкрепя…
– Разбира се, той даже беше против тази кампания. Каза, че сам може да се оправя, но все пак това са много пари.

– Имаш ли представа колко пари са събрани до момента?
– Около 230-240 хиляди лева – със SMS-и, с всичко. В началото ми пращаха съобщения всеки ден за парите, сега вече не. Няма и смисъл, нали знаеш като не се говори за един случай, хората забравят, животът си продължава. А това, че моят живот и животът на жена ми е спрял…

– Как прие ти самият развоят на кампанията?
– За мен тя надхвърли всичките ми очаквания. Разбрах, че има надежда за тази страна, след като има толкова много хора със сърца.
(Тук бащата на Мануела с нескрита емоция разказа за много възрастен човек, който е внесъл за дъщеря му 20 евро, и за младо момиче, което е дало почти всичките си спестявания от 500лв.) Но постъпленията спряха, аз също имам вина за това, но просто се уморих да говоря по медиите.

– Чувал ли си се със Стависки, обаждал ли ти се е?
– Кой беше този, недей, не ме питай! Tака съм освирепял към това момче, че не е истина! Аз съм го казвал и преди – не съм от най-търпеливите хора, още повече когато се касае за дъщеря ми. Неговата наглост мина всякакви граници. Може ли една седмица след делото да ми се обади и да каже, че не може да поеме лечението на Мануелка в Израел. За него с това е приключен въпросът.

– Мислиш ли, че няма възможност да плати лечението й?
– Това дали има или няма пари не е мой проблем. Проблемът си е негов, аз също нямам пари. Мануелка получава най-доброто и занапред ще е така.
Не, че съм закъсал за неговата помощ. Аз докато имам човек като Петър Христов, от такава плюнка като Стависки, защото за мен той е плюнка, нямам нужда въобще.

– Какво искаш сега от него?
– Искам да видя желание от негова страна. Искам да видя, че за него случаят не е приключил. Защото за него животът си продължава. Той може би дори е забравил коя е Мануела вече. Е, аз ще му припомням. Ще му припомням периодично и ще го мачкам докато мога!

– Преди известно време Албена Денкова заяви, че те двамата с Максим са „достатъчно загрижени" за дъщеря ти…..
– Загрижени, палячовци и артисти! Те за мен там са една банда всичките! Не искам да говоря за него, защото освирепявам!

– Някой оказвал ли ти е натиск да спреш да говориш за Стависки и да не го нападаш в публичното пространство?
– Това няма как да стане, той много добре разбра какъв човек съм. Няма човек, който да ми каже какво да говоря и какво не за Стависки. Майк Тайсън колко години лежа в затвора за изнасилване. А този нашият хубавец чак за олимпиада се готвил! Нека да го види целият свят, да види какво правосъдие имаме. С какви очи ще излезе ?! Убива едно дете, осакатява друго и ще се готви за състезания!

– Но той бе осъден…
– Някой съмнява ли се защо получи условна присъда. Ти как мислиш, ако аз бях на негово място съм сигурен, че щях да получа 5 години ефективно – минимум.

– Вярваш ли, че Апелативният съд ще наложи по-тежка, ефективна присъда?
– Той (Стависки, бел.ред.) май си мисли, че ще се измъкне. Няма да стане! Ще го мачкам докато съм жив!

– Какво мислиш, че ще стане на 7 април, когато е насрочено заседание на Апелативния съд в Бургас?
– На 7 април, ако съм в Израел ще се прибера. Аз искам той да ме вижда, защото за него ще е много добре, ако мен ме няма на делото. Той не говори с журналисти, всичко ще си мине така, ще се претупа и това е. Няма да позволя на това момче да има такова отношение към дъщеря ми – пълна незаинтересованост. Аз не съм Дженка. Много съжалявам за Петър, съчувствам им, но те са добри хора. А аз не съм.

– Те се отказаха да обжалват…
– Отказаха се да обжалват, тяхно право, макар че аз не ги разбирам. Те имат още едно дете, аз нямам какво да губя.

– И все пак очакванията ти за 7-ми?
– Пак някаква присъда от шест месеца ефективно, което е нищо. Аз ще настоявам за максималното. Тъй като сключи споразумение със съда и таванът му е 3 години ефективно и защото все пак има нещо човешко в мен, аз ще искам да лежи 2 г. и 11 месеца. Бил дал много на България! А България не му ли даде много?Той в Русия нямаше да стане световен шампион, там като него много! Не му ли даде България много – от моите, от твоите данъци. Тази титла да не му е имунитетът някакъв, да не му е от Господ?

– Беше споменал, че ако тук не се стигне до ефективна присъда, си готов да стигнеш и до Страсбург?
– Няма да го оставя така! Няма да оставя така човек да се подиграва с детето ми! Толкова много разчитат на това аз да го съдя до последно. Има толкова много деца като Мануелка, а държавата не прави нищо!

– Какво мислиш за идеята Хамърът на Стависки да бъде оставен край пътя, за да плаши шофьорите?
– Моето мнение е Стависки да го сложат там! Аз го видях на живо Хамъра….не е истина какво е направил с децата! Няма да го оставя това момче така!

– Как ще коментираш медийните изяви на Стависки след делото? Гледал ли си предаването, когато излъчиха близките му в Русия, които плакаха за него?
– Такъв автогол си вкараха с това предаване! И цигулката, и шампанското на масата – трагедия, трагедия! Не го гледах, защото ме хванаха нервите.
Може ли да говори за една трагедия – онзи да свири на цигулка, на масата има шампанско, ще кажеш, че сме на някоя селска вечеринка или банкет. Аз не ги разбирам тези неща.

– Идвал ли е Максим в болницата при дъщеря ти?
– Няма кой да го пусне. При Мануела достъпът е много ограничен, няма как да влезе.

– Надмогваш ли понякога отчаянието?
– Не, не съм се отчаял. Освирепял съм и от ден на ден все по-трудно ми става да се контролирам. Дори в началото, когато почти всички лекари ми казваха, че шансовете са почти нулеви вярвах, че Мануела няма да е така, както прогнозираха те.Жена ми обаче е най-зле. Тя страда най-много. Кажи как при това положение твои колеги журналисти могат да ми задават въпроса „Ще му простите ли?".Та аз всеки ден само като си видя детето, като си видя жената, почвам да си мисля само лоши неща. Как ще простя?Всеки ден като видя Мануела как ме гледа с тези големите кафеви очи и имам чувството, че тя се надява, че аз ще й помогна. И аз като не мога да направя нищо, нищо не зависи от мен, как мислиш, че се чувствам?

– Правиш много…
– Та тя е единственото нещо, което имам. Единственото в живота ми, което има смисъл.

newsbg