Красимир Герговщината няма почивен ден

„Потърси“… и няма да намериш

„Де’й България“ ще питаме и след комуникационната програма за насърчаване на вътрешния туризъм.

„Моля те, да ни направиш две седмици плътна културна програма, за да може да видим всичко“ – поръчката е от приятел, който от 20 години не се е прибирал от Америка и си живее със спомените за оперни спектакли, фестивали и концерти, на които сме били редовна публика през студентските години. Разгеле, тъкмо МИЕТ  обяви, че ще пуска нов сайт за културните събития в страната!

България, “люлка на цивилизации“ и „горда с 1300-годишната си история“, обаче няма нито един достъпен информационен източник  за културните събития в страната. Колкото и парадоксално да е, дори София – „кандидат за  европейска културна столица“,  отхвърли като ненужен проект за създаване на такъв сайт. И няма начин да разбереш кога какво се случва, кога например може да посетиш традиционни фестивали като „Софийски музикални седмици“, камо ли кога започва Коледния фестивал.

Миналата година Пловдив направи опит да излезе едни гърди напред със свой календар, но по необясними причини спря да го актуализира. Така българският културен живот 1300 г. по-късно продължава да бъде „тера инкогнита“ и не помага с нищо за   насърчаване на културния туризъм.

Затова сайтът за културни събития, поръчан от МИЕТ с финансиране от европейските фондове, в частност ОПРР “Регионално развитие“, имаше за цел да запълни тази празнина.

За реализацията на „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Р България” ще бъдат похарчени до юни т.г. 5  милиона 432 хиляди и 600 лева.

Целта е „да се повиши ефективността на националния маркетинг и реклама на туристическия продукт“. С други думи: реализирането на такъв проект може да бъде единствено приветствано, а неговите резултати – очаквани с нетърпение. Е, дочакахме ги.

От няколко месеца в рамките на тази кампания „целевите групи на проекта“ се насърчават да опознаят и обикнат родината чрез  билбордове, разположени предимно на неатрактивни места или оградни съоръжения на строежи. Върху тях „красотата на родината“ е представена като обезцветени кафеникаво-жълти пъзели, които  трябва да „довършим със сърцето си“. За съжаление, избраната  визия може да смекчи сърцата само на далтонисти, но не и на хора без сериозни зрителни увреждания.

Същата „въздействаща естетическа“ идея е заложена в дизайна на събитийния сайт www.potarsi.bulgariatravel.org. Там ни е дадена възможност /ако сме в подходяща възраст/ да редим тези приказни кафяво-жълтеникавите пъзели онлайн и да им се любуваме.

Може би, за да не се занимаваме с другия пъзел – този със същността на заданието: да се направи събитиен сайт/културен календар. Ние обаче се интересуваме точно от това, защото трябва да планираме културната програма на гостите от САЩ и да им покажем най-доброто от българската култура. 

Оказва се, че в България през декември тази година ще се състоят 9 /девет!/ културни събития – в Русе, Симеоновград, Пловдив, Казанлък, Вършец, с. Арда и Ловеч. И един фолклорен събор „Зимни празници”. Не се знае къде, защото такава информация в сайта липсва. 

В същото време, ако някой /примерно изпълнителят на проекта/ отвори само календара на Министерство на културата, ще може да включи още 49 събития, провеждащи се през същия месец. Да не говорим за другите източници на информация плюс елементарната обща култура, от която знаем, че едни от най-големите събития през декември са новогодишният фестивал в НДК или Панаирът на книгата, и двете в София.

Сходни са резултатите при търсене през останалите месеци на годината. Осем са събитията в тази държава през месец ноември.  Дори в месеците, за които е събрана повече информация, информационните пробойни са огромни. Пример: само за м. май и само за област Пловдив са пропуснати седем традиционно провеждани в района събития. Умножено по 27 области, това прави … сметнете сами.

Подходът при представяне на информацията също е изключително „професионален“. Всяко събитие е представено по начина, по който е било копирано от съответния източник – в стил свободно съчинение.

Така е включена „актуалната“ информация кой е Васил Левски и че Созопол-Аполония бил наречен на Аполон. Но не и какво се случва, къде точно, какви форми на изкуството могат да бъдат видени. Дали кукерските празници са в с. Варвара, община Царево, или в едноименното село в област Пазарджик. Или пък следният въпрос с повишена трудност: в кой град или село се намира народно читалище "Диньо П. Сивков – 1870", където ще се проведе Национален фестивал на камерните любителски и кафе театри? Такава е „изчерпателната“ информация на сайта.

Освен че няма единна структура за представяне на събитията, за допълнителна информация сайтът не може да бъде използван. Дадените източници за информация по неизвестни причини не са активни линкове. Когато се копират в търсачка, те обикновено водят не до събитието, а до общински сайтове, откъдето започва мъчително търсене с променлив успех.  

Няма да обсъждаме дизайна на сайта, поради липса на такъв, пък и за “вкусове не се спори“. Но все пак е редно да се спомене  очевидното и грубо нарушаване на всички правила при използване на туристическото лого на България, за което в МИЕТ има дебел Наръчник за използването му, който сигурно не е неизвестен за изпълнителите. Впрочем самите изпълнители на сайта са удобно прикрити зад общата информация „консорциум, спечелил поръчката“. Така де, и да се излагаш по-добре е да го правиш анонимно, пък и няма да попречи на бизнеса ти. Клиентите няма да разберат, че халтуриш. Къде на сайта www.potarsi.bulgariatravel.org е посочено кой го е разработил и кой го пълни с това постно съдържание?

Този текст няма за цел на направи подробен анализ и оценка на представения продукт в рамките на тази обществена поръчка. Задължението за това е на възложителя. Но като данъкоплатци и като таргет група подобни забележителни „резултати“ от „конкурси“, макар и с европейски пари, ни засягат  пряко. И поставят редица  въпроси, на които е нужен прям отговор:

-Каква е професионалната компетентност на членовете на комисии, които провеждат обявените конкурси?

-Каква отговорност носят тези членове на комисии, когато са одобрили кандидат, който очевидно не се справя с възложената поръчка? В случая, както стана ясно на представянето на сайта пред медиите, той струва 30 000 лв., което е горната граница на прогнозната сума по документацията за тази обществена поръчка. Чудно тогава, каква е била магичната формула, с която е спечелил?

-Каква е публичността и прозрачността на конкурсите в туризма, след като никога не се публикуват на страницата на министерството спечелите участници по различните поръчки, нито членовете на комисията, определили ги за такива? Тогава щяхме да можем да ги попитаме, с какво точно ги спечели проектът за този сайт например?

– И накрая, ако някой все пак го е срам от представеното недоразумение, наречено информационен сайт/културен календар, какво следва? Дали възложителят ще отчете като изпълнена според заданието и съответно ще плати с парите на европейския данъкоплатец толкова зле и непрофесионално свършена работа? И кой ще носи поименно отговорност за очевидния провал?

Все пак, в цялата тази история има и нещо положително. Добре е, че с този сайт ще насърчаваме само вътрешния туризъм. Пази боже, ако трябваше да се преведе на английски и други езици, че да привличаме туристи от странство за културен туризъм у нас. С постния гювеч, в който този сайт е превърнал събитийния ни календар, има дълго да чакаме да ни открият на културната карта на Европа.

Александър Александров

Наблюдател на повсеместната Герговщина