КРАЛИЦИ, КРАЛЕ. НИЩО И ПОЛОВИНА
По радиото усърдно обявяваха гостуването на „кралицата на аренби“ в един софийски клуб.
Реших, че Бионсе е получила някакво просветление и внезапно се е отбила в София.
Сетне обаче се оказа, че става дума за Гери-Никол – онова симпатично момиче от „Х Фактор“, което си направи нелоша рекламна кампания с един клип, а някои прекалени светци сметнаха, че е провокативен и неподходящ за една ученичка.
Горките – ако знаят какви ги вършат ученичките в българските училища всеки ден.
***
Тия дни разказаха по телевизията за здрав кютек между две девици в една бургаска гимназия.
Но и той беше нищо, в сравнение с побоят над клетия ни език, който набързо спретна една тяхна съученичка.
Питаха я, какво точно се е случило, и тя рече:
„Тя /едната от участничките в екшъна/ нареждала на Яна /другата/, че е сама като куче. И тогава тя запали и й удари два джумбера!“
Нареждала – дразнела, запали – ядоса се, джумбер – вероятно юмрук – тази дума не успях да открия и в речника на Найден Геров.
Това си е направо Баташко клане над езика, нищо по-малко.
Обаче в софийското метро пък обявяват спирките и на английски, поне така беше доскоро.
Напредъкът е очевиден.
Иначе, за годините на Прехода 1620 български училища са отишли в небитието.
Расте обаче интересът към театъра, наскоро дори откраднаха покрива на един театър – това е истинското приобщаване към изкуството на Мелпомена.
Изобщо – отвсякъде джумбери.
***
Така говорят тия девици, а някои се плашат от Гери, която използва доста от прийомите на художествената гимнастика в споменатия клип.
Но сега пък станала кралица.
Ако година след участието си в музикално шоу вече е кралица, каква ще бъде след пет години?
Лекотата, с която въвеждат в кралски сан кандидатите за слава е смешна. От друга страна, това е и много опасно за кралските особи, ако те изобщо си дават сметка за това.
Накрая Гери ще пострада най- много, ако се подаде на еуфорията.
***
Крале, кралици – обаче прочетете тягостната изповед на бабата на Ивайло Донков.
И той беше крал за един ден.
Това незрящо момче стана победител през 2013 година в шоуто „България търси талант“, гласът му бе определян като чудо, Фейсбук се задъхваше от възторг.
Но две години по-късно баба му написа писмо до „Уикенд“, от което стана ясно, че това несъмнено талантливо момче буквално гладува.
Българският Андреа Бочели, както го наричаха, докато беше в центрофугата на еуфорията, мизерствал, забравен от всички.
Тъй отминава българската слава, жалко.
Но ние сме лесни на комплиментите, на празнословните хвалебствия – този е Бочели или Павароти, онази пък е кралица.
Хвърляме конфетите на насилените възторзи – и ги забравяме.
Накрая нашият Бочели се записал в Бюрото по труда, за да му намерят някаква работа, каквато и да е тя.
***
Истината е, че никой не проявява милост към несъстоялите се звезди – и навсякъде наоколо се въргалят труповете на техните надежди.
А надеждата както е известно, е най-голямото Изтезание.
***
Шоу програмите настървяват участниците до крайна степен, надуват ги до 4 и повече атмосфери, докато те могат да издържат максимум две атмосфери.
Доста от тях имат съдбата на редник Булиев – онова скромно момче, над когото преди петнайсетина години бяха издевателствали в славната българска казарма.
Надували го с компресор, и едва не го усмъртили – за да видят, колко велик е българският войник.
Доста от участниците в шоу и „риалити“ програмите ми изглеждат като това клето момче.
***
Изтръпвам като чуя, как някое шоу се заканва, че произвежда „звезди“ – и веднага си спомням, освен за Булиев, още и за Тризначките.
Тях и досега ги канят от време на време в някое предаване, и те си плещят, каквото им падне, понеже не можеш да ги различиш.
Някакви лихвари ги бяха подгонили за две хиляди лева и това се превърна в основа тема на телевизиите за известно време – уж на майтап, обаче не съвсем.
***
Компресорът си работи, надува куклите.
А Тризначките дори бяха тръгнали да помагат на Бойко за изборите – е, тогава си казах, че нашият Падишах няма вече никакви грижи, щом и те са зад него.
***
Колкото по-мътен става общият ни живот, толкова по-еуфорично се изживяват някои от „героите“ на деня.
Компресорът им дава началната инерция, за да литнат като балони към буреносното небе на славата – и мнозина от тях вече нямат никакви задръжки.
Не се притесняват да ни разказват дори и за най-интимните си преживелици.
Джумбери във всички посоки.
***
Например, тръгне ли някоя моделка да ражда, ние научаваме всичко от игла до конец – само дето не присъстваме на самото зачеване, но скоро и това може да се случи.
После ни осведомяват и за всички подробности около самата бременност, а ако се случи някакъв сакатлък, той придобива мащабите на антична драма.
Между другото, така се получи и със здравната реформа.
Москов ни обясняваше всичко в най-досадни подробности, а накрая се оказа, че, всъщност, си имаме работа с фалшива бременност. Конституционният съд го каза – не от родилния дом на „Шейново“.
***
Фалшивата еуфоричност е присъща и на много популярни лица извън шоу бизнеса.
Все още се помни селфито, което министър Москов си направи, докато помагал на пострадалите в някаква лека катастрофа.
Това е жажда за показност, извън всякакво приличие.
И не е ясно кой разпространява заразата – надутите с компресора на телевизионните програми – или лицата от политическата сцена.
Кой кого зарази?
***
Еуфорията и преувеличенията вървят ръка за ръка.
Мика се разсърдва, неизвестно защо, на Аръков и решава да изостави България.
България обаче не изоставя Крисия – поне такива са намеренията на продуцентите, които ни казват: „Ако обичате България – гласувайте за Крисия!“
България вече я нямаме за нищо.
Крисия наистина е удивително дете, дано не бъде повредена от черните енергии на прекалената еуфория.
Никой не обърна внимание на предупреждението на великата Райна Кабаиванска, че подобни ранни приключения са доста опасни за децата.
***
В центрофугата на еуфорията и безвкусицата попада всякакво пране.
Вече ни занимават не само с русата Златка – но и с нейната двойничка, сякаш си имаме работа с двойничка на Марлене Дитрих.
Руслан Мъйнов е много симпатичен, но сигурно се е притеснил, когато е прочел, че го наричат „Артистът с необятна душа и талант“. Преувеличенията нямат край.
Лили била спирана от „онази“ власт, преди 1989 година – и това прочетохме.
Великолепният поет Иван Динков, за когото малцина днес се сещат заради литературната цаца, която е задръстила медиите, веднъж го нарекоха „дисидент“ – а той беше редактор в „Партиздат“ – издателството на БКП, по-късно стана и негов директор.
Прочутият доктор Енчев пък си поръчал билборд, който е грубо заимстван от корица на известна книга за Джеймс Бонд.
Чиста маниакалност е да представят пластичен хирург като Бонд – дали мадамите по-лесно ще се доверяват на прочутият английски шпионин, ако трябва да им надува циците?
***
Този еуфоричен режим поразява всичко наоколо.
На Йордановден Радо Чолаков представи в чудесната си рубрика „Героите на Радо“ някакъв фамозен поп, който се самонаричаше Мойсей и ходеше бос по снега – а някакъв идиот настървено целуваше бутафорния му кръст.
Да не говорим за екзалтациите с ваденето на кръста – те са, всъщност, диви езически тържества.
В най-скоро време ще започнат да хвърлят свещеници във водата – дали ще ги вадят е отделен въпрос.
***
Вие сами можете да си припомните, кои са самопрогласяват като крале и кралици в нашата политика, кои са били през годините на Разпътния Преход временните Мойсеевци, какви са били бутафорните кръстове, които са тикали в лицето ви.
Картинката е още по-жалка.
И ви налагат с джумбери от всички посоки.
***
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.standartnews.com, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.
Още видеосвидетелства може да видите във видеоканала Kevork Kevorkian-Vsyaka nedelya: https://www.youtube.com/channel/UCoNxDeht9msGjzskUzKc1Jg