КОШМАР! ПЛАНИНИ ОТ ТОКСИЧЕН ПРАХ ТРУПА „АГРОПОЛИХИМ“ КРАЙ ДЕВНЯ, РИОСВ НЕ СМЕЕ ДА ШУКНЕ ЗАРАДИ БЕЛГИЙСКИЯ ПОСЛАНИК (СНИМКИ)

„Площадката”, в която „Агрополихим” – Девня изхвърля незаконно токсичен фосфогипс, съдържащ отровния газ флуор, се оказа цяла планина, та даже две. Това установи репортерска проверка, след като депутатът Ерджан Ебатин алармира за своеволията на белгийския инвеститор, който най-безцеремонно отказва да си плаща актовете за установените нарушения, за които в белите държави се лежи доста дълго време в затвор!

Зловещите бели планини, които вятърът брули и разпръсква напосоки отровен прах, се намират в непосредствена близост до защитената от екологичното законодателство местност „Дренака”, в която се срещат 114 вида птици. Не е трудно да се предположи, че феноменалната „каменна гора”, част от комплекса „Побити камъни”, е необратимо отровена, а превръщането й в туристическа локация вече изглежда невъзможно.

„Флуорът е силно реактивен елемент, който се свързва с всички други в най-различни съединения. Този газ може да се съхранява само в специални съдове, защото разяжда почти всички материали. Щом в тази местност се отделя флуор, значи в изхвърлените отпадъци протичат химически реакции, тоест цикълът не е затворен. За подобни престъпления в цивилизованите страни дават много години затвор”, казват експертите химици.

До „площадката”, която по документи се води за съхранение на безопасни отпадъци, се стига по стария път Девня – Варна. Малко след портала на „Агрополихим” има отбивка, отвеждаща камионите с фосфогипс нагоре, в посока север. Впечатление прави, че белгийският инвеститор поддържа това трасе в много добро състояние, което не може да се каже за разнебитения главен път пред завода, превърнат в незаконен паркинг за камионите, които чакат да влязат в „Агрополихим”.

Стигаме и до входа на депото, където очакваме да видим КПП. Нищо подобно. Белите планини ни приветстват с широко отворен портал. Охрана няма. Липсват и информационни табели какъв е този странен обект, който всеки лаик може да възприеме като природен феномен. Близката растителност е потънала в прахоляк.

За секунди, докато нащракаме няколко снимки, колата и дрехите ни побеляват, което е ясен знак, че незабавно трябва да се махнем оттук. С мръсна газ се втурваме надолу и се чудим дали токсичните прахови частици, които сме погълнали, няма да ни изиграят лоша шега някой ден.

По пътя виждаме възрастна ромка да бере прашасали шипки. Горката жена, едва ли си дава сметка колко е вреден тук този иначе полезен плод, от който най-вероятно ще приготви мармалад, за да нахрани през зимата многолюдната си челяд.

Afera.bg