Кошлуков никога не е бил политически затворник!
За пореден път ще кажа някои неща за Кошлуков. Някои читатели твърде емоционално приемат политическите изявления и циркове на “медийните “ звезди.
Кошлуков никога не е бил политически затворник.
Той има две присъди по едно дело, които са обединени в една, по голямата, според тогавашното българско законодателство. И двете са по военния закон и не са по глава първа от НК. Основната присъда е за “ Самонараняване с цел отклонение от военна служба”. Чел съм цялото дело и не представлява секрет за всеки от вас да го направи.
В делото има приложени и две лични писма на Кошлуков до негови колеги да се любят. Но въпреки тогавашният закон, който не допускаше хомосексуалисти в армията, той не е освободен, а е съден за отклонение от служба, т.е за дезертьорство.
Дотук нищо особено и осъдително.
Но има един нюанс. Шесто управление се бори той да не влезе в затвора, а Трето-да влезе. Накрая проблемът стига до тогавшният шеф на ДС Григор Шопов и той разпердушинва и едните и другите. Впросът се решава от тогавашният прокурор на въоръжените сили ген. Капитанов, който пледира за затвор.
Както и да е, Кошлуков изкара един весел затвор и бе освободен предсрочно през декември 1988 г. По закон трябваше незабавно да се върне в полка си и да си дослужи оставащата му година. С противозаконна заповед на тогавашния министър Добри Джуров той е оставен да кандидатства в СУ “ Климент Охридски”, специалност “Английска филология”.
Баща му е съден от т. нар. “Народен съд” за нещо, което определено не е виновен. Има доста по-голяма сестра, която е омъжена в чужбина. Не мога да кажа, че натискът на ДС и БКП към семейството му е дребен и случаен. Точно обратното. Но весе пак трябва да гледаме на тези неща като на политическо лице. Той е в политиката и иска да бъде там.
Относно Тодор Славков изобщо няма да коментирам присъствието му в медийното пространство. Мисля, че той и фамилията му са достатъчно ясно формулирани в политическото пространство. Те нямат изобщо място в него. Както и партията им.
Ако някой иска да живее в 1957 г. нека си избере лудостта или кокаина.
Друга машина на времето засега няма.
Николай Колев – Босия