Коце Маца: Службите ни са малко гнили, ще ми припишат и 11 септември

Петричкият бизнесмен и футболен президент Костадин Хаджииванов най-накрая е свободен. След 100 дни в тясна немска килия той свали немските окови и кацна в София в сряда късно вечерта уморен, но щастлив. Дори се изненада, че в тъмнината на столицата ни е долетяла вестта, че е осъден за контрабанда на цигари. Видът му обаче лъжеше. Зад тъмносиния изискан костюм на тънко райе и червената вратовръзка се криеше един изстрадал човек, почувствал жилото на баварското правосъдие. След тясната килия в Аугсбург Костадин Хаджииванов не се прибра в родния Петрич. Той предпочете да подиша мразовития декемврийски въздух в снежно-бялата си резиденция в столичния квартал Драгалевци, съобщиха запознати. Ето какво сподели призналият се за контрабандист бизнесмен пред репортер на "Стандарт", който го посрещна на столичното летище.
– Как се чувствате на българска земя, г-н Хаджииванов?
– Винаги съм се чувствал много добре.
– Как се решиха проблемите ви с немското законодателство?
– Не виждам как да обяснявам нещо на медиите, което го раздухвате три месеца.
– Защото няма информация.
– Не, защото няма закон за медиите в България. Това е големият проблем и нека политиците в България го осъзнаят. Защото, когато са на власт, ги ласкаят, когато са в опозиция, почват да ги плюят. Кажете какво ви интересува. Разбрах, че съм поръчал и убийството на Шинка (Манова, шеф на "Последващ контрол" в Агенция "Митници", разстреляна през 2005 г.).
– От вас го чуваме.
– Пише го във вестник "Шок". (Публикацията е във в. "Шоу" – б. р.)
– Доволен ли сте от изхода на делото? Смятате ли, че присъдата е справедлива?
– Първо, нямам никаква вина, за да съм доволен от целия случай, разбирате ли? Въпреки че не съм фен на американците, тяхната философия на американския начин на живот ми харесва. Има нещо, което ми е било принцип последните 20 години – човек в зряла възраст трябва да има добър адвокат, добър счетоводител и добър свещеник. Какво ще правя оттук нататък, си е лично моя работа. Какво ви интересува друго?
– Достигаше ли до вас информация какво става в България?
– Не. Там има пълна изолация. Някой от вас, ако е запознат с германската правосъдна система, трябва да знае – при Хитлер е била малко по-демократична.
– Разбрахме, че и немските журналисти са се опитвали да стигнат до вас, но им е бил отказан достъп.
– Хората си живеят в някакъв собствен свят, това си е техен проблем, на тяхната нация.
– Грижеха ли се добре за вас в немския затвор?
– Бяха снимали килията за полицаите, които спят в нея, като дават дежурство. Видях снимките на килията, която приличаше на хотелска стая. Това са някакви фантасмагорични измислици на такива като вас.
– Как се чувствате след присъдата?
– Аз ли? Винаги съм се чувствал много добре.
– Можете ли да потвърдите каква е присъдата? Ние разбрахме, че сте осъден на 2 години условно и някаква парична глоба.
– Каква е присъдата, не мисля, че трябва да е медийно достояние. Имам много неща да питам, но няма кой да ми отговори.
– Казахте, че много се спекулира с името ви, разкажете сега каква е истината всъщност, за да се спрат всички спекулации.
– Нормално е, нали, винаги да стават такива недоразумения, грешки, случват се навсякъде. В случая за мен остава една обида, не само към мен лично. Това е принципно отношение на българската държава към своите собствени граждани. Нека някой ми обясни, след като България е равноправен член на ЕС и си плаща всяка година вноската като поп, по каква схема българската прокуратура може, с неофициални контакти с немската полиция например, да каже "абе, ние искаме един ваш гражданин по някакъв начин, ако може да го наместим и да го заключим, има ли такава процедура, защото тука няма". Вината не е в българската прокуратура, нито в българския съд, поне се убедих, че българският съд и българската прокуратура са на светлинни години пред това така наречено демократично законодателство. Само че службите ни са малко гнили.
– Излезе информация, че в Петрич ви е било повдигнато обвинение, което обаче е потулено, и се е наложило немските служби да вършат работата на българските.
– Това са пълни глупости. Имам 5 деца, България от 9 млн. в момента е под 7. Проверявали са ме хиляди пъти от години, нямам нито една банкова сметка в чужбина, от тази държава не съм изнесъл нито един лев
Доколкото са ми възможностите, създавам около 300 работни места от разни дейности, може и да са повече. Всичко е измислено и обвиненията са направени нарочно. Не искам да коментирам публично нещата. Тук въпросът е друг. Капиталът на една държава са нейните граждани и всеки един политик го знае. Как ще ги мотивирате тези хора да не напускат България, ако отношението на някои структури в държавата, не на цялата държава, е такова.
– Вие явно сте потърпевш, обяснете ни.
– Искам някой да ми обясни как може да се случва така. България толкова се стремеше към това еврочленство. Защо се правят такива индиректни намесвания и чак се гордеем, че собствените си граждани ги подлагаме на чуждите правозащитни органи. България е равноправен член на Интерпол от години. Всеки един човек, който е виновен, трябва да бъде екстрадиран по някакъв начин. А не да се обаждат и да слушат телефоните на хората, без да имат разрешение от прокуратурата за това, и да звънят – "ей тоя ще мине сега след малко, хванете го".
– Как ще коментирате заглавието "Коце Маца най-накрая е отишъл там, където му е мястото"?
– Те ме наричат така, аз сега не питам теб ти какъв прякор имаш.
– Аз се обърнах към вас с "г-н Хаджииванов", а не с прякора ви?
– Така се обърнахте, да, но утре ще използвате други терминологии. Тук няма закон за медиите, всеки си пише каквото си иска. Знам, че сте много разочаровани, че не са ми дали доживотна присъда, че не са ме осъдили на смърт. Тези, които са разочаровани, са 99 процента.
– Тези, които са разочаровани, ги няма тук.
– Аз ви казвам целия случай, майната му. Най-смешното нещо – за какво трябва да го нося този български паспорт, ако отношението на държавата към мен като към български гражданин е такова. Да, искам да задам ей тоя въпрос, някой да ми отговори. Нека тия хора се гордеят, че са българи, както един американец казва: "Аз съм гражданин на САЩ’, без значение дали е негър, дали е циганин, дали е еди-какъв си. Като в България се направи по този начин, държавата и политиците да мислят така за собствения си народ и за тия, които ги избират, тогава може нещо да се промени, защото германците по същия начин разсъждават. Нека България да поръча някой от Германия, ако тя мисли, че има нещо срещу него.
– Отношението в Германия какво беше към вас?
– Казвам ви, че българският съд и прокуратура са супер демократични и супер обективни, не искам да коментирам германската система каква е. Запознайте се с нея, нещата са си устроени по техен си начин, тяхната народопсихология.
– Излезе публикация, че в България ви чака дело отпреди години, че дължите на някаква фирма за превози 18 000 евро.
– Може би и атентата от 11 септември ще ми го припишат.
– Какво става с футболния ви отбор?
– Как да коментирам, като не знам за какво става въпрос. Мога ли да коментирам нещо, с което не съм в час. Нито знам колко точки има Беласица, нито какви са резултатите от мачовете, как мога да го коментирам това нещо. От глупавия си национализъм към тая държава, от глупавия си патриотизъм 12 години си давам парите за спорт и върху това трябва да се замислите. Българското първенство никога няма да се оправи.

Десислава Георгиева

В. “Стандарт”

Злагавието е на afera.bg