КОСТОВ ПАК ПРИВАТИЗИРА /продължение/

В първата част на този текст намекнах, как днешните медии приватизират Истината и я захвърлят в някое сметище.

Сега няколко думи за Баш Приватизатора.

Тия дни Иван Костов представи новата си книга „Политиката отвътре“.

По този повод даде и телевизионни интервюта.

И ние отново се убедихме, че си имаме работа с един Щастливец.

Има такива политици: колкото по-нещастни се чувстват обикновените хора, толкова по-щастливи се усещат те.

Костов е гений в това отношение.

Впрочем, него никога не са го интересували обикновените хора.

Той се държи, а вероятно и усеща, като паметник от гранит.

Нищо не може да го разколебае от убедеността му, че е прав – не сам за себе си, но и изобщо – дори, че е единствено прав.

И така ще бъде завинаги.

Много е вероятно това да се окаже, в края на краищата, истина.

Неговата истина – но и изобщо Истината, след като многобройните му опоненти така и не си направиха труда да запазят за Историята своите лични свидетелства.

А Костов пише книга след книга – и дооформя паметника си.

Канят го в държавната телевизия, в „Панорама“ – и там дооблизват паметника му.

Все едно, че не са чували за бандитската му приватизация.

А тя сложи началото на Разгрома.

Все едно, че не са чували за не по-малко бандитската му приватизация на „дясното“ – след което то повече никога не се въздигна.

Това не може да се случи с палячовщините на днешните „десни“.

Разгроми дясното – той/Костов, който хленчеше да го приютят в Комунистическата партия – току преди Разпада на Източния Блок.

А след 10 ноември 1989-а разнасяше до комунистическия официоз „Работническо дело“ „мъдри“ статийки – как да се спаси социализма.

Писал съм доста за Костов, но едва тези дни се сетих за нещо, не е казвано досега: ако БСП, и в частност Луканов, го бяха придърпали при себе си, а не да го отпратят при опозицията – комунистите още дълго щяха да управляват, далаверата от приватизацията щеше да остане само при тях, това най-малкото.

След това търсеше срещи с Желю Желев – за да „консултира“ СДС – но срещу заплащане.

Той/Костов, който подучваше Филип Димитров да поиска Вот на доверие – след което „сините“ бяха отгърмяни.

Той/Костов, който пък бе отгърмян от Симеон, царят – по-късно брокер на недвижими имоти – докато вече си мислеше, че се е превърнал в паметник.

Питат го:

Вижда ли днес отговорност – проявена от политиците?

Но не го питат, чувства ли се той в някаква степен отговорен за

Българския Провал.

Това не е подходящ въпрос за паметници.

Все пак, Паметникът кротко споделя, че уроците, които бил дал на учениците си, не били научени добре.

Безгрешният Паметник.

Питат го: Коя е най-голямата заблуда на българина за политиката?

Вместо да му зададат въпроса, който очакваме напразно от години – какви са били неговите заблуди, неговите грехове?

Питат го: Защо написахте книгата си – за да се оправдаете, за да се извините, за да обясните себе си?

Знаете ли, какъв е отговорът?

Написал я, за да ни извиси до себе си!

Само глупаците могат да очакват от този човек честно да сподели себе.

Цар е на спекулациите.

Питат го, защо е дал рафинерията/“Нефтохим“ на руснаците.

Отговорът е смайващ: по времето на Елцин Русия била тръгнала по пътя на демокрацията!

При „демократа“ Елцин – бащицата на руските олигарси-крадци!

Няма как – бащиците на криминалната приватизация трябва да се подкрепят.

Питат го: Християнин може ли да се занимава с политика?

Може – отговаря Паметникът – ако приеме греха.

Но той вече се е освободил от греха.

И пр., и пр.

Пак добре, че не стана дума за пирони.

В едно предишно свое интервю, Костов беше казал, че не е взел и един пирон от Голямото Плюскане/Приватизацията.

Обаче хариза комбината „Кремиковци“ за един долар – а новият собственик го препродаде по-късно за около 230 милиона лева.

Някакъв случайник се оказа по-голям стопански гений от Костов.

Накрая, с последващите врътки, единият долар се превърна в цял милиард.

Кой взе пироните?

И защо изобщо говори за пирони?

Да не би да го мъчат кошмари?

Че е разпнат на кръста за грешници, които уж са се освободили от греха си – и все се намира някой да забива в него ръждиви пирони?

Затова приватизирай по-бързо Историята.

Веднъж вече писах, но пак да повторя: Паметникът трябва да е поставен пред комбината „Кремиковци“.

И на него трябва да пише: „Той не открадна дори един пирон!“

Ето – с такива „интервюта“ се приватизира Историята.

Нашата специално е съвсем лесна плячка.

А Костов вече има преднина от три книги пред Истината.

***

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN