Костов като Джуров. Как нюхат

Поначало имам слабост към по-абстрактните заглавия, истинското го крия вътре в текста, може би това ми прави лоша услуга. “Свински черва” например, или “Плъх” не могат да те хванат така, както “Костов като Джуров”, така е. Наистина, всичко е преплетено като свински черва, наясно сте с това, обаче в тази мътна маса изглежда не е лошо да просветва някакъв по-ясен силует – на Добрия вълшебник или Обикновения злодей. Макар че у нас, в крайна сметка, те са едно и също – всички започват като вълшебници и катастрофират като злодеи. Бойко все още е Вълшебника, дори Феята – след малко ще ви предложа някои доказателства за това, доставени ни от социолози, най-недостоверните източници наистина, но нямам други под ръка.

Добри Джуров беше един от най-важните хора на “онзи” режим. Военен министър. Член на Политбюро на БКП, това беше – да поясня за по-младите читатели – Надзорния съвет на едно акционерно дружество, което отдавна правеше усилия да не фалира. Преди това е бил командир на партизанската бригада “Чавдар”, беше кротък човек, не съм чувал да има участие в някакви изстъпления. След промяната на 10 ноември – той беше един от четиримата, които организираха преврата – все така кротко отговори на някакъв репортер, който джафкаше срещу него в кулоарите на парламента: “Времето беше такова.” И се усмихна. Това беше неговото смирено обяснение за главанащините на онзи режим и на соца изобщо. Тогава много го иронизираха, обаче с времето тази фраза започва да изглежда все по-коректна.

И все по-честна. Той не късаше ризата си като Луканов

и неговите ратаи, които и досега осмислят прехода, или по-скоро го избелват с неограничени количества белина. Както и да е.

През седмицата сгащиха Костов на същото място в парламента.

Репортерка: Преди време си спомням, че вие бяхте казали, че те (медицинските сестри от либийската афера) може би да са виновни. Сега бихте ли се извинили за тези думи?

Иван Костов: Не знам какво ви е полезно това в този момент, след като е изказано толкова много пъти. И сто пъти да го повторим, едно и също ще си бъде.

Кротки думи, като тия на Джуров, тъй ги чувам аз. И е прав, разбира се – и сто пъти да се повтори, ще бъде едно и също. Да гледаме напред, времето беше такова, времето е/беше наше, и пр. Харесва ми този Костов, не се шегувам. Следващото, което ще каже, вероятно ще бъде: “Ние всички вкупом съгрешихме и вкупом непотребни станахме.” Акад. Сендов цитира тия думи от Евангелието на Матея веднага след промяната и побеснелият Луканов щеше да му извади сърцето, за да провери дали е достатъчно червено.

Приемам думите на Костов като зов за смирение – да не се дърпат кожичките от раните на миналото, вопъл – примирение с времето. Поне за следващите 7 дни. От един български политик не можеш да искаш да е последователен по-дълго. Дори и този срок е достатъчно жесток.

Този епизод все пак беше един от най-смислените в телевизионната олелия около Либия. Големите телевизии нямат сериозни коментатори под ръка, това е повече от ясно.

Международните им редактори говорят така, както се цепят дърва. Те сякаш са от школата на Сашо Диков, който пък напоследък се задъхва като санитар от Курило.

В събота вечер нормален човек не е бил в състояние да изгази словесното му малеби след мача “Левски” – ЦСКА. Невнятното говорене си е някакво забавление за публиката, но в същото време е и смущаващо безотговорно.

Вече никой не следи теглото на безсмисленото плещене по телевизиите, а то се увеличава застрашително. А когато се каже нещо ясно, то си е направо опасно. Изтръпнах, когато видях репортажа (събота, Би Ти Ви) от митинга пред либийското посолство, където някакъв тип дръзко се изцепи: “Кадафи да умре!” За новинарите от американската телевизия това може би е част от гуляя на настъпващата демокрация. В същото време от 10 дни са се загрижили за съдбата на българите в Либия. И сякаш не помнят съдбата на сестрите. Държат се като малки медийни кадафита. На Севда Шишманова от БНТ могат да й отделят 24-часов канал да си говори каквото ще за новите “революции”, и дори камилите на Кадафи няма да се вслушат. Обаче дрезгавият възглас на някакъв идиот под прозореца на либийския посланик в София е нещо страшно. А после пак ще правят кампании “Не сте сами”, и пак ще питат Костов, и пр.

В тази телевизия – като изключим сметките на Цветанов – понякога сякаш не могат да сметнат две и две. Излъчват репортаж за агитките на “Левски” и ЦСКА в 19 и 20 часа – мачът е започнал в 18 часа, и ни съобщават великодушно: “При влизането си на стадиона червената агитка изпочупи предпазните огради.”

Още в 17,30 часа телевизията е разполагала с недвусмислено доказателство какво предстои. И нищо не са се сетили да направят. Ако бяха това, което си въобразяват, че са, трябваше да излъчват директно изстъпленията на тълпата, а не по-късно отново да упрекват полицията за това.

Да се върнем при Вълшебника, като за малко се отбием и при Станишев. Не беше озадачаващ начинът, по който в Мрежата посрещнаха новината около бившия премиер. Там добрият тон винаги е бил в недостиг, обаче някои безвкусни телевизионни шеги, например тази на Опосумите, минаха мярката. Изглежда, още дълго смрадта на боклуци като “Цената на истината” ще се носи от телевизиите.

Как се справи тази седмица Вълшебника Бойко? Той изръси доста шеги, но понякога не беше много съсредоточен.

Дори разказа два пъти един и същи виц (в “Екип 5”, където само го намекна, и в Новините на Би Ти Ви). Доста безвкусен виц при това. Двама си говорели на гробищата, и двамата били опечалени, но единият нямал основание, понеже била починала тъща му. Долу-горе това е вицът, ако го напудря с повечко фон дьо тен за благоприличие.

Някой ме попита защо спират “Екип 5” на БНТ. По-правилно ще бъде, ако попитате – защо изобщо го пуснаха, но както и да е.

Предаването било проект от комуникационна стратегия, финансирана от Европейската комисия. През последния месец на годината да се прави обзор на изминалите събития, а през януари да се поглежда право напред през призмата на конкретни събития. Много оригинално, някой не е бил съвсем буден.

Това не е отговор на въпроса ви, но както и да е.

И ето какво се видя през въпросната призма.

Един социолог казал нещо на Бойко в частен разговор. “Може да го попитате” – рече Б.Б. И продължи – “Дано не ми се разсърди, но той каза: “Аз не мога като социолог да си обясня как в тази криза, при това лошо живеене на хората поради липса на пари, на доходи, те продължават да те харесват и да ти вярват. Неговото обяснение беше, че те нюхат всъщност, че си честен, бориш се, искаш да има справедливост.”

Аз пък се сетих какви ги плещеше този социолог за Бойко навремето. Но за социолозите срокът на годност трябва да е три дни.

А пък съседът на водещия – бай Марко, който бил много добър старец, неговата баба скоро починала – като разбрал, че ще има разговор тази вечер с Вълшебника, казал: “Бойко не се предавай, бий, ние сме с теб!”

И какво друго да рече Бойко, освен: “Да, да… Всичките само това бе, бий, дай, не се предавай… умри там на това, ама… А вие? Ами подкрепете ме малко, помогнете ми!”

Какво друго да отговориш на тази поцелуйковщина. Пак хубаво, че не удължи срока на предаването.

Водещият си взе сбогом по напълно подобаващ начин: “Бог да ви пази!”

За първи път видях Бойко да е толкова щастлив, когато му нюхат глупости.

Той има таланта да те въвлича в собствения си театър, но за първи път ми се стори, че и сам вече вярва в този театър. Без мярка, имам предвид.

Хората край Бойко допускат една голяма грешка – те се заразиха от неговото говорене, а то далеч не е по възможностите на всеки. Цветанов например изначално сбърка, когато влезе в непрекъснати разправии. И сега дори кротки и беззащитни репортерски душици озверяват, когато го видят. Шефът на НАП също сбърка – трябваше да публикува резултатите от имотната проверка на вътрешния министър в сайта на Агенцията. Какво е тръгнал да се занимава с храбреци, единствената цел на които е да съчинят скандал, с подобни хора смислен разговор не може да се води. Можеш да вземеш превес само ако хвърлиш в лицето им торба с фалшиви флашки.

Няколко часа преди да се държи толкова лежерно в БНТ, Бойко побесня в парламента. Но беше прав: половин ден бяха дебатирали стратегията за национална сигурност, дори успяха да намерят пресечЕната точка, както се изразяваше Йордан Бакалов – този език

може да пресече и току-що издоено мляко

И някакъв момичешки глас изскимтя към Бойко: “Какво ще кажете за статията в “Монд”?”

Тия хубостници вече се наговарят – някои изписква нещо, а сетне Сашо Диков хуква като гламав – как може това, как може онова.

Шегички, обаче неудържимо сриват сериозния разговор в телевизиите. Каква Стратегия за националната сигурност, Боже, на тия репортери всеки ден да им настройват пианото, все тая.

И президентът Алексей П. се разлигави с една маска на Бойко. Неговият арсенал вече се изчерпва. Да се снимаш с маската на Бойко е повече от глупаво. Това е акт на саморазобличаване, с който невъздържано подсказваш, кой искаш всъщност да си ти. Това вече не е игра на словесно плющене – кой какъв е и пр. В случая сам демонстрираш най-интимното си въжделение, признаваш мечтата, в която се оглеждаш непрекъснато.

Той направо сам си се арестува публично. Голям гаф, по-добре да беше хвърлил някой кьорфишек пред “Монд”.

Обаче вече не съществуват телевизионни убежища, в които да коментират кризата зад въпросната маска, а също и зад словесната маска, която си надяна Костов.

Дадох на един експерт запис на емисията, в която Бойко разказва вица за тъщата, за да го сравни с няколко изявления на Живков, едно от които бе фрагмент от филма на Христо Ковачев “Човек от народа”.

Експертът ми се закле, че интонационните сходства са поразителни. Как става това, по дяволите? И какво означава?

Не искам да ви плаша. По-скоро искам да ви въодушевя, за да видите различни версии на възможното и невъзможното.

И, от друга страна, представете си какво щяхме да наблюдаваме, ако Симеон се беше превъплътил/поникнал във Вълшебника! Мрън-мрън, мляс-мляс, и пр.

Това ще бъде абсолютен банкрут на телевизиите.

…

Макар че симптоми за това има и днес.

В Атон зазидали килията на Паисий и там вече се твърди, че той не е стъпвал в манастира. Но телевизиите дори не гъкнаха за това. Не гъкнаха и онези, които днес много са се загрижили да влязат в историята.

Но, както казваше един писател, “историята е измамно нещо. Днешният монолит е утрешната купчина камъни”.

Кеворк Кеворкян

В. Труд