КОСТОВ И ДО ДНЕС НЕ Е ПРОУМЯЛ КАКВО Е БИЛ ЧЕТИРИ ГОДИНИ

Иван Костов се чучнал пред журналаите, ни лук ял, ни лук мирисал, за да напомни, че той още преди 25 години предупредил , че ДПС е проклятието на България.

Личи надежда, дори стремеж, тази да е една от репликите, с които ще остане в историята.

Каква кичозна трагедия и интелектуална безпомощност, Боже мой.

Практическата стойност на тази формена, злобна и завистлива глупост е само една.

Дa се обуздае Просто Киро да претендира за авторство. Логиката на Кирето е железна – щом някой е успял да му внуши тази постна фраза като велика премъдрост, няма значение кой я е съчинил.

Особено тъжно е положението при другаря Костов.

Той упорито отказа да схване с кои думи ще остане в паметта на българите, четвъртвековна упоритост.

Две са репликите, с които Костов остава в историята, не ги наричам послания, защото те са реплики.

Нека не бъдем безкултурни като Костов и Кирчо, и да се стремим да се придържаме към точния смисъл на понятията.

Никой не е умрял от капка приличие.

Всъщност понятийната каша в главата на Костов е причината.

Той така и не схвана какво е забранено да говори на българския министър-председател, по силата на длъжностната характеристика, обичаите и здравия смисъл, по силата на съдържанието на тази дума, което е вложено от философията, религията, науката и изкуството за държавното управление.

Действащ български премиер не може да реплика по повод либийското дело:

– Ами ако са виновни?!?

Защото действащ премиер няма право на такава реплика спрямо съдени в чужда държава български граждани, по дефиниция.

Втората крилата реплика, с която Костов ще остане в историята, я изтърси в нощта на следизборната катастрофа, във връзка с въпрос на журналаи, който го пита кой го е предал, според него, за да се стигне дотам. При положение че всички агнета в държавата бяха негови, от администрация, през парламент, съдебна система, та чак до президентство и заслужили приватизатори, строители на капитализма, другарят Костов  обвини вярата си в българските избиратели. Те, българските граждани, не заслужават неговата вяра в тях да гласуват за него.

Вярата и вината са философски категории от ранга на свободата и любовта, не подлежат на степенуване.

Костов и до днес не е проумял какво е бил четири години.

И българският народ го е възнаградил както трябва.

Стефан Гайдарски