Костов и Борисов се гушкат с „историята”
О, да – тогава вицепремиер и финансов министър не беше ли Костов? СДС не беше ли в коалиция с БСП? Тогава Б.Б. го нямаше даже. На Цветелина Бориславова май все още й се налагаше да го възпира да не се „увлече” – по собствените му думи, ако му е удобно да си ги спомни…Но пък сега момчето от Банкя е начело на кабинета „Борисов”. И е на път да има среща със съдбата, преди да го вкарат в историята.
Но пък вече се гушка с „историята” – заедно с Костов. Бившият премиер дипли почти с отегчение стари „истории” – бесепарите прежни замразили „Белене”, а Симеон и бесепарите-първановисти реанимирали проекта. Борисов уж първо бил против, а сетне решил да влиза в историята. Дали наистина е бил против Борисов? Дали правилно беше изтълкувано лафосването му на едро за онзи „гьол”? Ами ако интерпретацията е, че той всъщност е искал да посочи „гьола” на Първанов и Станишев, за да може сетне да изправи ръст при реалното стартиране на проекта?! В крайна сметка онзи „гьол” не е негов. Сега Борисов сочи какво ще бъде след десет години, ако не се реализира „Белене”. И пак се пази от последната дума…
Костов и Борисов оставят място и за „междуметията” – такива като Трайчо, които отдавна са загубили представа кое точно дистанционно ги врътка: на Цветелина ли, на Бойко ли, на Джеймс ли. Към такива „необходими грешници” просветената публика винаги се отнася с „предпазливо отвращение” (Ницше) – акламациите и ругатните са за партайгеносетата. Борисов всъщност се отнася към Трайчо, както Путин се държи с него – вдига му „жълтите картони” един след друг, докато дойде време за „последната дума”. Б.Б. се упражняваше като визионер-провидец, спекулирайки какво ще се случи, когато „Белене” падне в канала. И така се вписа в гушкането с „историята” – проспективните му екзерсизи след време ще пият брудершафт, пардон, с ретроспекциите на Костов.
Два дни по-късно „Белене” все още е в канализацията, но пък топконсултанти щели били да кажат при каква цена на продаваната навън електроенергия, произвеждана от „Белене”, ще се окаже изгодна за България и ще предреши решението за проекта. Пичовете в онази банка трябва да са по-големи математици от Григорий Перелман, за да изчислят каква ще бъде пазарната конюнктура след пускането в действие на „Белене”, турските централи… Дори не става дума за себестойността, за цената на електроенергията, произвеждана от централата, а за продажната цена навън. Сякаш ЕК и ЕС вече са си казали думата за новите изисквания за безопасност след Фукушима.
Така стигаме до сроковете – два месеца, три месеца. Как консултантът ще почне да бачка от този понеделник, а ще е готов преди решенията за новите критерии за безопасност?! Как ще калкулира точно („сега и веднага”) оскъпяването заради новите изисквания?! Това даже Костов не го обяснява. Да не говорим за Борисов. Защо ли? Ами и двамата се гушкат с „историята”. Както забиваше типично френска формулировка Пол Рикьор – „Историята е реалното царство на неточното.”. Всъщност нашите „исторически” персонажи не прадлагат никаква алтернатива – от векове си знаем, че географията е съдба, да прощава Фройд за „редактирането”.