Костов, грам срам нямаш ли, да се появяваш изобщо във Варна?!

Дълго време като мърляв мишок от циганска махала, Иван Костов не смееше да си покаже мутрата във Варна. Благодарение на неговото управление и на протежето му – бившият областен управител Добрин Митев, варненци вече като чуят „синя идея” и се хващат за автоматите.

Идиотското недоразумение, наречено Добрин Митев, което обаче бе под абсолютната опека на Иван Костов, който си затваряше очите за всичките му безобразия, доведе Варна до жандарлък и властово рекетьорство, надминаващо всякакви граници.

А за да протече безпрепятствено мръсната приватизация на „Златни пясъци”, лично Командира проводи във вътрешната дирекция на МВР софийски мекерета, чиято задача бе да мачкат всякаква опозиция и да опънат непромокаем чадър над лапачите, зинали за комплекса.

На финала се оказа, че и до този момент, дори в Общината, никой не е виждал повече от десет години по-късно приватизационния договор, според който безумно цялата инфраструктура е подарена на … Славчо Христов.

А „гордостта” на Костов – Златни пясъци прилича на гето, тераса в тераса, бетонно чудовище, от което с ярост бе изсечена цялата зеленина, иначе запазена марка за уникалност на Златни пясъци.

Днес Командира с отвратително самочувствие рече в морската столица, че той бил мишената на атаките срещу приватизацията на Златни пясъци, искайки така да заслони шефа на комплекса, който пък сините изтъпаниха за кандидат – кмет на Варна.

„Въпреки яснотата на отговора искам и аз да отговоря, защото може би точно аз ще бъда мишената на атаките, тъй като съм правил приватизацията на „Златни пясъци”. За „Слънчев бряг” не стигна времето, за да бъде подготвена приватизацията и сега там е царството на бетона, а Златните си останаха красив курорт.”, каза още Костов.

Ако Костов бе чул какво мислят варненци, а не само някои от бившите местни велможи около него, щеше да се потресе какво е мнението им за „красивия курорт”.

„Варна се превърна в дълбока провинция, изпреварена от Пловдив, Бургас и Стара Загора. Трябва да пресечем корпоративния модел на управление в града”, каза пък Николай Недков, през ръцете на който мина цялата приватизация на Златните, че накрая го пребиха и хората на Славчо Христов за капак. Нали се сещате защо „свои” бият „свои”?!

Синият предизборен щаб се оглававя от ексразузнавач №1 Димо Гяуров, който на предишните избори бе засечен от нас как се договаря с Дидо Дънката и след като го притиснахме, той хукна да бяга като плъх из тъмните алеи на Морската градина. „Защо бягате, господин Генерал?”, викахме тогава след него, но не чухме ни вопъл ни стон. Остави човека даже колата си и се навря по тъмната Станчова алея, само за да се появи днес, уж без Дънката под ръка.

По-младите читатели вероятно нямат спомен от сатрапното време, преживяно от Варна по времето на управлението на Костов, Добрин Митев, т.нар. „софийска бригада” и „приватизаторите” Недков и Любо Ролбата, и сие.

Мачкането на бизнеса, влизането с автомати в медиите, подлагането под свиреп контрол и под ботуш на всички, които имаха собствено мнение, бе начин на живот. И на „прекрасно управление” под мотото – властта трябва да се консумира.

Такъв погром Варна не помни.

И Костов си получи шута точно в морската столица с катастрофата на Добрин Митев като кандидат-кмет.

След краха му във Варна дойде и срутването на кабинета му.

Добрин Митев бе осъден като престъпник за злоупотреби и избяга в Нова Зеландия.

Благодарение на куфарчетата с парите, рекета, подслушването, следенето и далаверите, Варна никога повече няма да бъде синя и вина за това има Командира и слугинажа му.

И тоя ръркащ Костов да се появи отново тук със същите, от които на Варна им се повръщаше и да обещава балотаж и как ще оправи града, е повече от порнография.

Това е типигьозлък, лицемерие, наглост и цинизъм.

Костов никога не е имал срам, въпреки че се прави на набожен.

Ако имаше грам съвест, кракът му нямаше да стъпи тук и щеще да моли за прошка на пост и молитва за безобразията, които нанесе на този град.

Днес обаче, преминал през договорки с кръгчета от ДПС, кръгчета около Кирил Йорданов, кръгчета около най-мощният холдинг, Костов всъщност си реди личните сметки. Нищо повече.

А сините, останали една каруца хора, я докараха дотам да размахат за знаме същите онези, които ги тъпчеха с ботуш.

Измекяри е слаба дума.

Отврат, върху която можеш само да се изплюеш.

Веселина Томова