Костовистите са странни животни
Костов си го спомняте – беше премиер преди две-три европейски, а и още се опитва да влачи живи мощи из политиката ни.
Съвсем друга бира обаче са фанатичните костовисти, които пълнят интернетя…
Иван Костов, аз, собствено, не го познавам, защото не само, че когато беше премиер в главата ми се въртяха изпити, цици и студентски купони, ами даже и сега не ме е еня много за международното положение (да живее!) и за вътрешнополитическото такова. Спомням си разни откъслечни работи за неговото управление, като да речем разни теменужки там, крадливата фондация на жена му и тъпия му министър, който самоволно гръмна мавзолея. Спомням си как беше навъсения и строг г-н Премиер, после се отказа от политиката и като реши да се завърне, по чудодеен начин се беше преобразил на усмихнатия и добър г-н Аз-мисля-за-народа… което му превъплъщение не изтрая много дълго и малко време мина, преди истинската му същност на смръщен и вечно недоволен мърморко да излезе на показ такава, каквато е днес.
Това, което ме изумява обаче, комай попадна в някакъв форум, вестник или блог, в който се разисква нещо даже далечно свързано с политиката, е количеството на Костовистите с главно К, които неспирно, неуморно и без да пестят сили и клавиатура хем заклеймяват всичко комунистическо и ДС-арско, хем пък славословят и превъзнасят Иван Костов сякаш е месия на… нещо си.
Така и не разбрах на какво.
Изумява ме количеството на тия изгубени души не защото им се чудя на волята да пишат – такива усърдни тролове, хлевоустници и обикновени логореисти, в интернетя дал господ, и костовистите съвсем успешно се наместват в тяхната групичка. Чудното ми е именно с какво пък точно Иван Костов е заслужил толкова дай-хард фенове и какво пък, според тях, го прави толкова различен от останалите представители на политическия ни живот.
От една страна, историята на Костов като политик не е нищо впечатляващо. Верно, беше първият премиер след десети, който изкара пълен мандат, ама за това като че не се искаше кой-знае колко усилия след разгромяващото икономическо самоубийство на правителството на Жан. Икономическата стабилност, която управлението му донесе, се дължеше главно на въвеждането на валутния борд, но той не направи никакви значими реформи, а отдолу се криеше шуробаджанащина и корупция в особено големи размери, тайни сделчици с газпром и други хватки, заради които на сегашната тройна коалиция яйце й се пече на задника и едва ли някой смее да я похвали за нещо.
От друга страна пък, присъствието му на днешната политическа сцена е повече от жалко. Както особено хитроумно и проницателно забелязах по-горе, Костов не можа да изтрае дълго в образа на хрисима, усмихната овчица и бързешком се върна към начумерения си вид и лаещ дрезгав глас.
Партийката му, едно от многото седесета, разликата между които е само, че се мразят, е отъняла хем откъм членска маса, хем откъм идеи, та съществуването й се забелязва само от спорадичните и вяли опити на Костов за махленски дрязги с Доган и Бойко Борисов. Ако си мисли, че по тоя начин ще додрапа до парламента догодина, май по-добре да разчита на статистическа грешка от порядъка на 5% в негова полза по време на преброяването на бюлетините…
Тъй, че ако някой успее да ми обясни къде да търся невидимите за мен костови харизма, обаяние и икономически гений, както и мотивацията на фанатичните интернет-костовисти да го славословят, много ще съм му благодарен.
Петър Стойков