КОСТАДИН ЧАКЪРОВ: КАК СИ ПРЕДСТАВЯТЕ ШЕФЪТ НА КГБ АНДРОПОВ ДА СЕ ЗАНИМАВА С КОЖУСИТЕ НА ЯНЧО ТАКОВ?!

Костадин Чакъров е бивш съветник на Тодор Живков. Потърсихме го от АФЕРА за да коментира изнесеното в предаването на Сашо Диков по Нова телевизия изявление на Янчо Таков, че бившият шеф на КГБ Андропов, едва ли не е дошъл в България за два часа, за да бъде отклонен случая със злоупотребите „във „Фонд 1300 България” с неговия арест за контрабанда на кожуси…

– Г-н Чакъров, как ще коментирате думите на Янчо Таков? Настина ли Андропов е посетил България с подобно „активно мероприятие”?
– Учудва ме Янчо, не е лошо момче, има качества, и то мъжки качества, но очевидно тази история много го е травмирала… Как си представяте шефа на планетарна организация, като Андропов, шеф на КГБ, да се занимава с кожуси? Та това ще бъде обидно, дори някой да му спомене за тази работа!
Янчо Таков бърка кардинално Фонд „1300 години България” с Фонд „Културно – историческо наследство”, където имаше нарушения и той се ръководеше от Живко Попов, първи заместник министър на външните работи, който беше осъден на 20 години затвор. Фактически нарушенията бяха във Фонд „Културно историческо наследство”, а във Фонд „1300 години България” бяха направени перфектни проверки и ревизии и те излязоха абсолютно кристално чисти. Проверките ги ръководеше един от заместник председателите на Комитета за култура Тодор Рибаров, Бог да го прости, почина преди няколко месеца. И аз мога да ви покажа като доказателство ревизионните актове – два ревизионни акта, където няма нарушение за нито един лев. Така че Янчо бърка Фонд „1300 години България” с Фонд „Културно историческо наследство”, където имаше покупко-продажба на паметници на културата, където имаше пари. А Фонд „1300 България” беше организация бюрократична, в смисъл, под пълен счетоводен контрол на институциите, там нито един лев не можеше да се вземе. Докато във Фонд „Културно историческо наследство” имаше индивидуална оценка, даване пари на ръка – от цял свят по неформални пътища се събираха картини. Така че е много смехотворно това, което Янчо Таков твърди, че ще дойде Андропов да се бърка в неговата история.
– Всъщност как е попаднал Янчо Таков в полезрението на службите?
– Има живи и здрави хора, които са работили оперативно по историята с Янчо Таков и Вие може да се срещнете с тях. Там имаше сигнал, който дойде от КГБ, но на много ниско равнище, дойде от съветника при посолството, ако не се лъжа, тогава беше Савченко. Тогава той дойде сигнал за синът на тогавашния първи ръководител на Монголия – Цеденбал, чиято жена е рускиня, неговият син – Слава Цеденбал и Янчо, който се е познавал с тях. Сигналът бе да се направи проверка за тях, тъй като са използвали дипломатически паспорти за износ на икони. Това трябваше да се провери.
– Какво се случи?
– После самата Москва, тъй като става дума за сина на Цеденбал, самото КГБ подаде сигнала… По този сигнал не се работеше, остана само като сигнал, поради съображения, както се казваше „по целесъобразност”. Но така Янчо попадна в полезрението на службите. Преписката се водеше от Шесто управление и се водеше от един редови оперативен работник и при едно от отиванията на Янчо до Истанбул, като се връща беше направена на буса проверка от един най-обикновен редови митнически служител с един редови оперативен служител, а не някакви величайши „световни конспирации”, хванаха кожусите и палтата, и това беше цялата работа.
– Покрай тази кожусена история обаче, бе направен пласмент с името на Людмила Живкова с внушението, че едва ли не Таков изгорял, за да се прикрият злоупотреби, свързани с нея…
– Янчо не е лошо момче, има качества на мъжкар, но да излезе още малко и като дисидент, жертва на „световна конспирация”, и то на равнище Андропов, който е член на политбюро тогава?! Той може да се занимава с Афганистан, със САЩ, Европа, НАТО и така нататък, а ще дойде тук да се занимава с кожуси… Мъчно ми е, че така се обижда Людмила Живкова, която самата не можа да преживее тази изключително тежка злополучна история с Фонд „Културно историческо наследство”.
– Как прие всичко това тя?
– Тя отначало не вярваше. Но след като и дадоха доказателства, след като влязоха в касите на Фонда „Културно историческо наследство”, тя бе потресена. Григор Шопов бе създал една оперативна група, която в голяма секретност правеше проверката. Шопов беше предоставил личния си кабинет на групата във Второ главно управление и в тоя кабинет работеха хората в условия на пълна изолация, за да не изтече информация и единствено се отчитаха пред него. Така се получиха тези абсолютни доказателства за злоупотреби. Людмила Живкова го изживя много тежко. Тя просто не можеше да повярва, че Живко Попов може да върши това, той все пак беше кандидат – член на ЦК на БКП и се ползваше с абсолютното доверие на Мирчо Спасов…
– Значи въпреки изключително високопоставеното покровителство, ДС е разследвала безкомпромисно?
– Между другото, понеже Вие работите с такава материя, в полицейската оперативна практика има такъв принцип, такова правило – когато искаш някой да го вербоваш на компроматна основа го оставяш три години без контрол. Просто да няма върху него системен контрол. Изчислено е, че до третата година той ще направи някакво нарушение. Така че искате ли някой да попадне в капана, оставете го няколко години без контрол. Това е принцип в цял свят. Това го има в учебниците по вербовка.
– Напоследък се забелязва навалица от „репресирани” от ДС. Как ще коментирате това явление?
– Има едно правило и това е собствеността. Собствеността тогава беше държавна. Тогава имаше и Държавна сигурност. И цялата и дейност беше свързана с държавната собственост. Сега какво имаме? Нямаме ДС, имаме фирмена сигурност. Т.е. „репресията”, ако трябва да я наречем така, събирането на информация отива на равнище собствеността. Сега тя е корпоративна, банкова. Всички уважаващи големи фирми закупуват техника, вербоват агенти , но тя се нарича корпоративна сигурност. Всяка банка има лице, което се занимава с това, грубо казано, офицер.
Знаете ли колко души работят сега в охранителия отрасъл? 135 – 140 000 души! А цялата ДС с войските, с граничните структури, силови, технически, бяха 50-60 000. Така че няма нищо ново. И сега опита да се сатанизира ДС е много нечистоплътен и много хора искат да си направят лична кариера с това, а между другото успяха. След 10 ноември у нас как станаха някои капиталисти? Не по простата схема на предприемача, който взима кредит, разработва пазари – това е предприемачеството, това е живата тъкан на обществото. А у нас напсуваш партията, напсуваш ДС и резултата налице – получаваш банка, хотел, язовир, договор за проект и така ставаш капиталист. И трагедията не в капитализма, а просто всички подцениха криминалния характер на тия процеси.
Разговаря: Веселина Томова