Косово е антиевропейски проект

Косоварите са етнически карашък с преобладаващо албанско самосъзнание . Повечето всъщност са потомци на българи-богомили и славяни , приели исляма при нашествието на османлиите.
Областта всъщност се нарича Косово и Метохия. Първата дума означава „местността на черните косове”, втората – „църковна земя”, християнска. Тамошните мюсюлмани и Западът умишлено използват само първата дума и е много ясно защо – да не се напомня, че се касае съвсем не за албанска и ислямска територия.
Никаква независимост косоварите не са придобили, нито политическа, нито икономическа, нито военна, нито аминистративна. Косово не е държава, никога няма и да стане. Защото не е възможно да изгради такава и да я поддържа жизнеспособна без всестранната и решаваща чужда помощ. Тя е възложена на Европейския съюз, след бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. той похарчи там много милиарди евро и предстои да хвърли в „черната дупка” много повече.
Срещу собствените си интереси като съюз и във вреда на почти всички държави-членки. Проектът Косово е антиевропейски проект откъдето и да го погледнем. В исторически план сърбите заедно с повечето европейски страни водиха тежки битки с Хитлерова Германия, докато косоварите сформираха СС дивизията „Скендербег” и воюваха от другата страна. Със съдействието си за насилственото разрушаване на Югославия Европа фактически срина собствения си следвоенен проект от 1918 г.
ЕС е разделен още в момента на произнасянето на тази „независимост”. Единна позиция не е изработена, то не е и възможно. Защото редица стари и нови страни-членки рискуват също да бъдат разрушени от сепаратистки действия, ако се съгласят да признаят държава, създадена в разрез с международното право. Такъв прецедент в света има – Израел. От 1948 г. досега тази държава съществува само благодарение на всестранната поддръжка от свърхсилата САЩ, а региона вече 60 години ври и кипи, създавайки главоболия на целия свят.
Косово е прецедент вече в Европа и е увесен на врата на ЕС като зона на неговата отговорност. Каквото и да се случи лошо там, ще се пише на него. А лоши неща няма как да не се случат. Заплахите от опити за етническо прочистване,от сблъсъци между сърби и косовари, включително и въоръжени, са налице. Както и зпалахата от гражданска война, ако въоръжените сили на Европа се изтеглят.
Тази псевдодържава не може да съществува без ЕС да я издържа почти във всички сфери на нейните потребности. Там няма единна нация, няма политически традиции и организирана икономика. 90% от населението се изживяват като албанци, развяват албански и американски знамена, митингуват по главната улица на Приштина, наречена „Клинтън”.
Мразят сърбите, защото са по-оправни, трудолюбиви, организирани и съответно по-имотни. Всъщност истината е, че не умеят, не знаят как да живеят самостоятелно и по общоприети закони. Сърбите мразят тях, защото ги тероризират, прогонват, рушат им светините, гаврят се с тях. Много кръв се проля през тези години, особено след като НАТО върза ръцете и краката на сърбите да се защитават и неизменно толерираше мюсюлманите. Как от тази смес да се сътвори общност, не се вижда.
Всички институции на държавността в Косово са изкуствено създадени, затова ще бъдат и нежизнеспособни. Конституцията им е сътворена в САЩ, съдии, полицаи, митничари и почти цялата администрация се внасят от ЕС. Напразни са надеждите на Брюксел, че населението ще им се подчинява и ще спазва законите.
Лицемерие или самозаблуди са очакванията, че планът на Марти Ахтисаари, върху който се кълнат признаващите Косовската „независимост”, ще бъде реализиран в главното – да не се допусне Велика Албания. Точно това е реално да се случи, именно това целят САЩ. А то означава края на Македония и началото на поредица сепаратистки взривове на Балканите и в някои други страни в Европа.
И у нас включително. Ето какво искат да приемем като подкрепим „независимо” Косово. Да застанем срещу Румъния, Гърция и Сърбия в полза на една кланово-мафиотска маса, склонна към агресия спрямо околните. Да си затворим очите пред настъпващата талибанщина и да й отворим широко вратите към дома си.
Категоричният отказ да признаем Косово е истинската проевропейска политика на България. Защото една неизбежно талибанизирана и вече тежко криминализирана Велика Албания е гнойникът, който за много години напред ще трови Европа, ще й отнема сили, ще я разединява, накрая ще провали самия проект за Обединена Европа.
В никакъв случай не трябва да се съгласяваме с очевидното нарушаване на международното право. Малките държави няма кой друг да ги пази, освен общоприетите правила на истинската международна общност ООН. Нито САЩ ще си мръднат пръста за нас, нито НАТО, нито някой друг.
Нито Канада ще се съгласи да даде нов тласък на своя Квебекски сепаратизъм, нито Грузия ще окуражи нейните Абхазия и Южна Осетия. Те отказаха да признаят косовския „суверенитет”, а са най-близки съюзници на Вашингтон, властта в Тбилиси просто е немислима без неговата подкрепа. Много показателно е отношението на Израел по въпроса. Държавата категорично отказва да признае Косово, но евреите в Европа като Саркози и Паси натискат европейците да направят обратното. Знаят, че е вредно.
От грубото потъпкване на международното право „поради уникални обстоятелства” накрая ще пострадат и самите САЩ. Поне четири щата са гъсто населени с мексиканци върху отнети с война територии на Мексико. Утре и те ще поискат отделяне, при това с много повече основания от косоварите.
Щатите губят своето превъзходство във всички други области, освен във военната, но историята учи, че само на нея не може дълго да се разчита. ЕС вече ги надминава по БВП, ако не му попречат с подривни косовски операции, скоро ще дойде времето, когато няма да има нужда да се кланя на Вашингтон. Задълбочаването на връзките на ЕС с Русия предизвиква силен уплах в Америка и тя действа погрешно агресивно. Като видят отрицателните последствия за себе си, а те са неизбежни, ще се отдръпнат от албанците и то скоро. За какво ни е на нас вече да сме настроили срещу себе си съседите?
Много мръсотии са ни правили сърбите, но не е време да злорадстваме за техния сегашен хал. Те са много по-важни за нас от косоварите и албанците, при това са ни и много по-близки цивилизационно. Не заради тях или в полза на Русия не трябва да даваме подкрепа за Косово, а заради себе си, заради пресловутия си европейски избор. Със Сърбия се постъпва крайно несправедливо, признавайки този безспорен факт, браним принципи и законност, а не сърбите и техните шовинисти.
Нима не виждаме, че Косовската „независимост” рязко засили еуфорията сред мюсюлманските общности в Македония, в Черна гора, Гърция и Южна Сърбия? Същото имаме и у дома си. Мултикултурните хубавини и „българският етнически модел” са разновидности на подривна манипулация, докато косовизацията в региона е жестока реалност. Най-опасното в нея е постепенното, но неотклонно изтласкване на населението с християнска културна принадлежност от бурно размножаващата се цивилизационо чужда, дори враждебна общност. Колективното противодействие срещу демографския терор е жестока необходимост.
Здравият разум налага да не признаваме и без друго невъзможната независимост на Косово. Противната теза се защитава само от кандидати за колониални администратори и платени пропагандисти на чужди подривни центрове.

Илия Илиев

bgvesti