Корупция без брегове

Силно корумпирано е и МВР. Основната му функция е да пази  завоеванията управляващите. Два пъти по-голямата по численост полиция в сравнение с армията ни (последната  вече оперетъчна) трябва да гарантира реда, което означава  да сплашва и малтретира пробуждащото се отврме-наврме гражданско общество. Методите на новите служби не се различават по нищо от тези на бившата ДС, близки са и целите им –  да обслужват върхушката. В законодателната власт кормумпираща роля имат парламентарните комисии. До залата вече подготовката е направена.

До политическите партии с достъп до властите,

      До преставителите на съдебната власт

      До протестиращите,

      До гледащите отстрани,

      До медиите,

      До посолствата на ЕС в България,

      До посолствата на САЩ и Руската федерация

Отворено писмо, с него и още няколко последващи го ще се опитам да създам идеология на протестите

от Евгени Христов, журналист от бившия ежедневник  „Демокрация”

 Спомнете си за книгата „Реализъм без брегове” на Роже Гароди. „Ренегатът”. В нея през 1965 г. той отричаше соцреализма. После, през 1968 г. се обяви срещу нахлуването на съветските войски в  Чехословакия и от 1970 г. беше изключен от ФКП. А от 1945 г. е бил член на нейния ЦК и от 1956 г. на политбюрото й.  С малка промяна използвам заглавието, за да определя най-точно капанът, в който сме вкарани неизвестно докога – „Корупция без брегове”. Открийте и връзката между двете – реализмът без ограничения неизбежно предизвиква изводите.

      Едновременно, както в света на антиутопиите или ако се върнем малко назад в предишната система, ни облъчват с мощна оптимистична пропаганда. Значително подправена и заблуждаваща ни с умело манипулирани средностистически данни. От НСИ, синдикати или „независими” анализатори. Данните се интерпретират зле – най-често като „стабилност”. Какво се крие зад признанието най-накрая, че сме последни в Европа по жизнен стандарт, не само по доходи, а и по съотношението между цени и възнаграждение за труда? Масова човешка трагедия, геноцид. Ново малтусианство,  унищожаване на хората не с войни, а чрез финасов натиск и „осигурени” им мизерни условия. Статистиката и когато изчислява процентите, лъже.

      Например, безработицата. Работодателските организации вече отчитат, че е 18 на сто. Службите по заетостта я пресмятат по своя „ментодика”. Но никой и не намеква, че работа се намира само с връзки и че назначаването не е състезание за доказване на способности, а нагласени куклени театри на роднини, приятели, любовници и ортаци в бизнеса. Такива са отношенията и в частните фирми, защото днешният български капитализъм е непазарен. Има начини да се влияе на бизнеса и това го кара да е послушен. Затова за скрито привилгированите (от новата и старата номенклатура, приближените й и имащите контакти в олигархическо-мафиотския архипелаг) безработицата е нула процента. Тогава за обикновните граждани, който разчитат на себе си, тя ще е два пъти по-висока. „Познават се и се подържат!”  Не успяваме по друг начин да си обясним назаченията дори в някои държавни ведомства, с конкурси или без да се дава предварителна информация. На много места се кандидатства със специална покана. Държавните медии, Народната библиотека, Управлението на архивите, Комисията по досиетата, списъкът може да бъде удължен до безкрайност. От тези имам лични наблюдения. Или в училищата, където директорът назначава комисията, а тя „избира” кандидата. Тогава, не е за чудене нивото на средното образование да пада. Мумиологът Сергей Игнатов си отиде не само  заради  фонда за научни изледвания, а и защото средните оценки от матурите бяха ниски – по БЕЛ 4,18 , което е абсолютен „рекорд” за последните 5 години. Всеки простосмъртен български гражданин се е сблъсквал с несправедливостта при намиране на работа, частните случай са различни, но обобщени се превръщат в неотменимо правило. Връзки не са необходими само за непрестижна работа, например в чистотата. Така стигаме до най-тъмната или дори черната страна при назначенията – подкупът. За много длъжности има установена тарифа. Истинската безработица трябва да се изчисли като се приспаднат новите 800 хиляди българи в чужбина (разликата в данните за избирателните списъци на НСИ и ГРАОН) и  милионът клошари . Малцина от последните очевидно  са регистрирани на борсата. При 2,4 млн. пенсионери, 1,2 млн. учащи и 700 хиляди чиновници,  колко са действително работещите?

         В неизгодна позиция сме при намирането на работа („средностатистическа” по заплащане ). Ние буквално сме вкарани в менгеме – между високи, европейски цени и ниски, африкански доходи. Ние сме смазани в тази преса. Къде отива разликата от нормналното съотношение между двете? В мафията, в олигархическите кръгове, в монополите  и картелите, в поставените от тях политици , които не са избраници на народа, а самостананили се по върховете на обществената йерархия на принципа на „по малкото зло”. Корумпирани са и трите власти. За да работи системата гладко, необходим е синхрон помежду им. Несправилно гневът е насочен единствено към съдебната власт. При подбора на нови кандидатури за нея, видяхме напоследък на главен прокурор и на конституционни съдии, изключително трудно би се открил некомпрометиран. Той трябва да бъде търсен като с фенера на Диоген Синопоски. Далеч от светлината на прожекторите все още остават министерствата, агенциите и въобще държавната администрация. Да прибавим и големите общини. Всичко в нея е превърнато в  схеми, канали и кръгове. Оттам тръгва мафията в отделните сфери, изключения няма. Промени в тези среди почти не се правят, смятат се за „експертни”. Трансформацията е само, че  парите се насочват към спечелилите властта. Силно корумпирано е и МВР. Основната му функция е да пази  завоеванията управляващите. Два пъти по-голямата по численост полиция в сравнение с армията ни (последната  вече оперетъчна) трябва да гарантира реда, което означава  да сплашва и малтретира пробуждащото се отврме-наврме гражданско общество. Методите на новите служби не се различават по нищо от тези на бившата ДС, близки са и целите им –  да обслужват върхушката. В законодателната власт кормумпираща роля имат парламентарните комисии. До залата вече подготовката е направена. Незабавно трябва да се проникне в „оазисите”, „цитаделите”, „бастионите” на мафията, в каквито са превърнати министерства, агенции, ведомства, аминистрация. Това би станало чрез промени в закона за държавния служител и преназначаване на всички длъжности. „Експертите” като изключително ценени ще намерят място, вероятно в частния бизнес. Да уточним, че разделението в обществото ни не е на партии, а на корупционния принцип. Администрацията дочти до най-долното ниво успява да подържа благосъстоянието си чрез работа на „второ място”, граждански договори, проекти и по-модернизирани начини на източване на финанси.

        Необходимо е по-специално внимание към непазарния връзкарски български капитализъм. Той е белязан от монополи и картели. Монополи са НЕК, ЕРП-тата, топлофикационните, газовите дружества, най- общо енергетиката. Историята с парното е напълно криминална, закрепостен си към него или заробен и не можеш да се откачиш, плащащ и загубите по преноса – „парнография” или направо рекет. При тока се оказва, че не е чак  толкова скъп, а че ние сме унизително бедни. През зимата трябва да избираш – а си на топло или да се храниш нормално. На практика  регулаторни органи липсват, те са ефимерни.  ДЕКЕВР – за енергоизточниците. Защото не работи КЗК, съществуват хранителен картел, както за лекарствата, горивата и за много от най-употребяваните стоки. Ударно скочиха преди няколко години цените на олиото, хляба, захарта, месата, млечните продукти. Малотрайните колбаси – на цената на трайните, сиренето – на цената на кашкавала. А той и трайните стигнаха двуцифрени стойности за килограм. Евтини се оказаха само заместителите.  Управниците позволиха и картелизирането при хляба. Единствено малък спад започна в цената на захарта. Инфлацията за четирите години от началото на кризата почти догони шоковите цени. Но през това време ние бяхме ограбвани от картела. Сега той ще ни сюрпризира с ново шоково поскъпване. При останалите картели увеличението е „плавно”. Потреблението е изключително свито и се е ограничило до храна, плащане на сметките, транспорт. Масово се отлага  за след кризата ремонтът на жилището си. Леко неразположение ли е това? Не. България е в не по-малка криза, отколкото държавите от южната дъга на Европейския съюз, или по-точно от неговия „втори кръг”, тук влизат те и Ирландия, но с изключение на Великобритания. (Разделението е  направено още през 1994-1996 г. в „твърдото ядро” Германия и Франция – политици от управляващите в едната и премиера Едуард Баладюр и външния министър Ален Жупе в другата, както пише в „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на новия световен ред” от 1998 г. Самуел Хънтингтън. ) Само че у нас тежестта на кризата е прехвърлена върху бизнеса и домакинствата. Разбира се, дребния и среден бизнес. Затова за четири години са фалирали сто хиляди малки и средни предприятия. Според някои- 120 000. А ние не се сме в състояние да си платим сметките и данъците. Лошите кредити са вече 25 на сто. В съседна Гърция всеки може да се убеди, че парите са в частниците и че както цяло там хората живеят къде по-добре. В България под закрила са олигарсите, колкото и да са дълговете им, те ще закрият някои от фирмите си и ще създадат нови. В цветущо състояние са  и картелите ни.  

      Непазарният олигархичен или монополно-картелен и мафиотизиран капитализъм, наричаме го система, защото е обхванал всички области, се обслужва от напълно корумпирана политическа система, в която партиите и идеи им нямат значение и се меркантилизирали до дупка, превънати са в търговски дружества и се командват апаратно. Те могат и  да се транформират, но лицата и водачите им като цяло остават. Променя  се  само масовката от депутати. По-малките партии гравитират около по-големите в очакване да получат своето парче от баницата. На практика няма управляващи и опозиция, а разбирателство, за да не се поиска властта от „непредвидими.” Съществува картелизиране и в политиката. Лявото и дясното са условни. БСП е на червения капитал, „дясната” ГЕРБ има общи „работодатели” с нея.  Да вземем последнотото им упражняване на властта. Те се проявиха като политическа фирма. Целият мандат премина през поредица от скандали, докато затихваше един, избухваше следващият. Това важеше и за предшестващата ги тройната коалиция. Затова да не наричаме този модел „ГЕРБ”, а български.  Според журналиста Григор Лилов Бойко Борисов е „тайният проект” и затова наричат книгата му „конспиративна теория”. Вече се разбра, че няма нищо тайно и конспиративно. ГЕРБ е второто БСП. Съставляват го 70 на сто членове на столетницата, БКП и наследницата й,  или пенсионирани и напуснали полицаи. Такива са резултатите от анкета в партията на Борисов и Цветанов. Зловещ смисъл носи името на сдружението „Глобална България”, изградило не безплатно медийния имидж на бившия охранител. Да глобализираш малката бедна държава e лесно и жестоко. ГЕРБ е вариант при евентуален провал на БСП. Тя не очакаще повече да събере мнозинство след провала на Жан Виденов и компания. Затова и ГЕРБ е в  скрита коалиция с тройната коалиция. Чрез „втория ешалон”, той беше запазен напълно. ГЕРБ не разруши каналите, схемите и приятелските кръгове и затова предприе такава кадрова политика. Те заработиха само за нови обръчи от фирми и за висшия ешалон. Новите назначения бяха единствено на най-верните и тези, на които им стигнаха парите. Плащаше се лично от кандидата или от от бизнесмени,които насреща чакаха услуги, а в обратния случай – кихаш, за да запазиш мястото си. (Продажба на постовете на директорите на РДВР-та имаше още докато Бойко Борисов зае поста на главен секретар на МВР. Вестник „168 часа” от 22-28 март 2002 г. твърди, че този на Пловдивската дирекция в момента струвал 300 хиляди в зелено. Тарифа имаше и за Хасково  – 150 хиляди евро. Бойко Борисов казва, че е запазил 25 директори на РДВР-та. Убеден съм, че не той е взел парите.) Нямаше истинска война  с тройната коалиция. Какво сполетя Ахмед Доган, например? Въпреки заканите на Бойко Борисов. Събориха му барбекюто до сараите и с това историята се приключи. Типичен пример за заличаване на разделителната линия между партиите е Моника Йосифова. Сред клиентите на фирмите й са Министерския съвет, министерствата на финансите, на околната среда и водите, на държавната администрация и на държавната агенция по туризъм, научаваме от в-к „Банкер” от 31 януари 2013г. Информацията е за периода на управлението на ГЕРБ. Бихме го нарекли ерозия на плурализма или футбол на една врата. Така и съпругата на опозиционния лидер Цветан Цветанов Десислава пишеше секретните доклади в ДАНС. Бойко Борисов прояви сговорчивост поне да устрои на подхоящи места опозицията. Тези, които не са се доредили за парламента. Костовистите Евдокия Манева, заместник-министър в МОСВ, Константин Димитров посланик в Лондон, бесепарката Милена Плугчиева – в Швейцария, седесарят Марин Райков, син на посланик, за който се твърди, че е вербувал френски военен министър, пръв наш дипломат в Париж. Лидерът на ГЕРБ обича хората с комунистическо потекло – Елена Поптодорова, преводачката на Тодор Живков, е посланик в САЩ. Някой дори бяха министри в кабинета му – Лиляна Павлова с дядо от ЦК на БКП и Сегей Игнатов, чийто баща е бил първи секретар на ДКМС във Видински окръг и сега  е в управата на БАС. Политическият враг Кирил Йорданов се яви на кмет от ГЕРБ във Варна. Много кандиатури на тройната коалиия бяха одобрени от Бойко Борисов. Шефът на БНБ Иван Искров, на НАП Красимир Стефанов, прочул се с разходките с хеликоптер и с проверката на имотното състояние на Цветан Цветанов. Всичко това се повтаряше на други места и нива. Държавните медии бяха оставени на тройната коалиция. Военният журналист Максим Минчев, с диплома от Украйна, е десета година шеф на БТА. Сигурно защото се чувства несменяем, тя проявява избирателност при пропускане на информацията. Директор на роднинското БНР за втори мандат е Вазлери Маринов. В БНТ шефката на новините Вяра Анкова се качи едно стъпало по-високо. Програмен директор е депесарското протеже Севда Шишманова. В държавната телевизия назначнията стават с пари. В частните медии коалицията между ДПС и ГЕРБ получи щирока известност. Вестниците и телевизиите на Делян Пеевски и Йрена Кръстева с кредитор банката на Цецо Габровеца. В ТКБ на Цветан Василев са близо 50 на сто от парите на държавните фирми. Жълтият „Уикенд” беше официозът на кабинета. Най-тиражният вестник „Телеграф” не случайно се продава на половин цена. Следващото вече може да звучи невероятно, което никак не пречи да е истина. Приятелството на Георги Първанов и Бойко Борисов с посредничеството на петролния олигарх Валентин Златев и още по-малко еспонирани негови събратя инспирираха ГЕРБ. Гоце е архитект не на тройната, а на четворната коалиция. На тройната кръстник беше Симеон Сакскобурготски – с двама от БСП в кабинета, Костадин Паскалев и Димитър Калчев, като „личности”. Спешната потребност от ГЕРБ на власт се яви след спирането на еврофондовете при управлението на Сергей Станишев. Заради тайното си участието в създаването на „десния” колос Георги Първанов стана неконкурентен в лидерската битка на социалистите.Трябва да добавим и че донякъде Бойко Борисов беше като духът, поизтърван от бутилката. Контрулируем, но и с известна самостоятелност. В БСП не простиха на бившия президент с два мандата и отрочето на политбюро Сергей Станишев остана на върха. Въпреки многото инкасирани изборни загуби. Дори и оглави ПЕС. И за едното, и за другото роля изигра и приятелството му с Мартин Шулц, председател на групата на социалистите в европарламента и после шеф на самия парламент. Че ГЕРБ е „надпартиен” се вижда от състава на кабинета му. В него влязоха „дежурни интелектуалци” като Божидар Димитров и Вежди Рашидов, креатури на „Отворено общество” като Николай Младенов и Томислав Дончев, лидери на НПО-та като Диана Ковачева и Аню Ангелов, издънки на стари комунистически фамилии като споменатите Игнатов и Павлова. Другата част в кадровата политика на Бойко Борисов беше съглашателството с третата власт. ГЕРБ направи опит не за реформирането, а за овладяването й. Така трябва да се гледа на присъствието на говорителката на главния прокурор Борис Велчев в правителството Маргарита Попова, настоящ вицепрезидент. Назначението на гастрольoра Симеон Дянков беше външнополитическо, заради съпругата му Каролин Фройнд, за която се знаеше, че е била в антикризисния щаб на Барак Обама. По същите причини ГЕРБ се с сближи с фамилията Стоянови. Братчето-телевизионер беше изпратено в Брюксел като евродепутат заради по-големия Батко, завързал приятелство с Бил Клинтън и участващ във фондация заедно с него. А Хилъри Клинтън е държавен секретар по външната политика на САЩ. Дори наблюдавахме опит Петър Стоянов да бъде избран уж като кандидатура на СДС за предсесдател на конституционния съд.

          Опозицията срещу правителството на ГЕРБ беше медийна. От двата вестника на Алесей Петров „Галерия” и „Свободен народ”, от Канал 3 на приятеля му Сашо Диков и от телевизия СКАТ, поставила си големи политически цели. Такива имаше и кръгът около Любомир Павлов, получил собствеността на ВАЦ-овата пресгрупа. Но той и Огнян Донев бяха принудени да се откажат чрез съдебен натиск. 24 часа и Труд бяха продадени със загуба от 20 млн. лв. Трактора поведе свещена война  с Бойко Борисов и Цветан Цветанов, знаейки че без фактори като тях няма да има  натиск да бъде вкаран за дълго време зад решетките. „На Алексей Петров шапка му сявалям, че с няколко журналисти успява на игнорира всички политически партии и да води политически дебат.” – Можем да благодарим на Бойко Борисов за тези думи. От тях се разбира, че всъщност няма нито истински партии, нито политически дебат. Заслугата не е толкова на журналистите на Алчо, колкото на информацията, с която ги снабдява. И да си кажем направо – между Алексей Петров и Бойко Борисов няма никаква разлика. И двамата стигнаха до бомонда като най-доброто от подземния свят. Бивши мутри. Знаем онзи стар лаф – бивш комунист, бивш негър и бивша проститутка няма. Както и бивши мутри. Връщайки се на партиите, които са от значение, да добавим, че те са си направили „А група” и не допускат в нея нови отбори. За да не се развали статуквото на ограбването. В негова полза са избирателният закон и купуването на гласове. Може би на местните избори през 2011 г. около половината бяха купени. Иначе няма как се обясни големият успех на първата сила в София, Пловдив, Варна, Бургас и още 10 областни градове. Купуват се и социолози и частните медии. Тъй като пазарът в България  е малък, плащанията под масата или законно, са начин вестници, телевизии и радиа да съществуват. Прозрачно и ясно е, че и там, където собствениците се сменят, остават журналистите псевдо-звезди. Или прескачат в друга голяма медия. Очевидно, някои плащат и за тях. 

           Безспорно, една от страните на системата, в която сме поставени, е геноцидът. Антисоциална политика, здравеопазване далеч от това на белите държави, двоен стандарт в средното образование и 50-процентова неграмотност основно при циганите. „Обезкостена” е провинцията. По принуда София стана двумилионна, а с приходящите и 3-милионна. Съсипани са много от областните градове, там вече няма икономика. Добър критерий са недвижимите имоти. Освен  в София, Пловдив, Варна и Бургас, цените им се сгромолясали напълно. Донякъде в двата морски града те се подържат от купувачи руснаци като ваканционни. Изгражда се неевропейска обществена структура не на социалния баланс, а на диференцирането, контрастите и все по-голямата бедност на огромната част от хората. Така те ще губят и собствеността си и тя ще бъде „изкупувана” на безценица. Изречението „да избягаш на Запад” отново има смисъл. Сега хората пак бягат.Търсят спасение. Но по икономически причини. За младите това е възможен изход, за останалите – авантюра.

      А Западъд е на степента на констатациите. Последният доклад на ЕК, разказан в едно изречение, звучеше така: „България се управлява от мафията”. Но тази мафия води „правилна” външна политика и затова политиците на САЩ и Западна Европа продължават да се ръкуват с нея. Тоест, ние сме предадени в нейно владение. Реакцията на известните като стари демокрации трябва да бъде друга – те да вземат ясно страната на гражданското общество у нас.

ЕВГЕНИ ХРИСТОВ