Константин Пенчев: Съдиите се страхуват от журналистите
– Г-н Пенчев, твърдите, че най-лошо е, когато някой съдия взема подкупи?
– Няма по-лошо от това съдия да е подкупен. Това е все едно лекар – убиец. Но уви, подкупни съдии е имало и винаги и ще има. Аз нищо ново не казвам. Констатирам нещо, което всички знаят. Предполагам, че всеки знае и вие репортерите в Хасково трябва да знаете, кои са, ако имате такива съдии. За да получи магистратът подкуп, трябва някой да отиде и да му го предложи. Обществеността трябва да знае, кой върши тази работа или поне специализираните органи трябва да знаят, че тук има един съдия или един прокурор, който върши работа срещу пари. Няма как да не се знае. Не може аз да вземам подкуп и поне 5 души да не знаят.
– Е, ние репортерите в Хасково сме чували за съдии. Преди дни в ДАНС
дори са постъпили сигнали срещу хасковски магистрати?
– Дай Боже, да е така. Това наистина е работа на ДАНС, на службите.
Те трябва да ги хванат, имат си начини. Да бележат парите, да имат подставени лица. Нека ги хванат и да ги осъдят. Това е нещо, което съществува. То уронва вярата на хората в справедливостта. Наистина смятам, че няма по-лошо от подкупен съдия. Разбира се, и подкупен прокурор, следовател и полицай е лошо. Но най-страшно е, когато е подкупен този, от когото чакаш справедливост и правосъдие.
– Всичко това е много хубаво, но защо тогава няма арести на магистрати. Досега има само един уличен съдия от Варна, и то във вашето ведомство?
– И то още няма дело срещу него. Защо не се прави? Има два възможни отговора. Или няма воля да се прави, или съответните органи са толкова неспособни, че не могат да хванат никого. Аз не вярвам във второто. Помоему не е имало воля. Корумпирането на съдебната система носи рискове за цялото общество. Това е процес на прехода. Знаете какво се случи, какви огромни материални ценности се прехвърлиха от едни ръце в други. Очевидно някой няма интерес от работеща съдебна система и от работещи служби, които да залавят тези, които нарушават правилата.
– Не е ли време Темида вече да използва меча си, наред с превръзката на очите и теглилките?
– Време е. И аз смело твърдя, че вече и Конституцията е друга. Нека да припомним, че с първата промяна успяхме да заложим уволнение на съдии, мандатност на ръководители т.е. те преди бяха вечни. Като
станат председатели на окръжния съд, и никой не може да ги смени. Така можеха да карат до пенсионна възраст. Вече има законовата база, но което е най-важното, има и волята това да не се случва Вие виждате какво става в момента във Висшия съдебен съвет със стартиралия процес на подмяна на административните ръководители. Това бе невъзможно през 2004 г. Аз участвах в първия процес. Имаше алтернативни предложения на тримата големи, но то беше изключение. Сега сами се предлагат за заместник главни прокурори, апелативни обвинители. Пълна демокрация, което е добре. Няма табута. Сложихме край на практиката, като предложи нещо председателят на върховния съд, и никой да няма смелост да предложи нещо различно от неговото, защото едва ли не ще има някакви санкции. Няма такова нещо, слава богу.
– Съдебната система е в навечерието на избори за административни ръководители. По-осезаемо напрежение се чувства в прокуратурата. Нормално ли е обвинител, чието име фигурира в разработка срещу Иван Тодоров – Доктора, имам предвид апелативния прокурор на София Иван Петров, да се кандидатира за заместник на главния прокурор?
– Това е една голяма тема. Според новия закон всеки може да се предлага
сам не само за редови магистрат, а и за началник, което може би е някаква демокрация. Може би това е отговорът на обществото за онези години на съдебна власт, когато имаше едни недотам добри ръководители. Тогава само ръководителите имаха право да предложат свои заместници и те предлагаха само послушните хора. Някак си способните хора бяха низвергнати, не бяха повишавани, не им даваха ранг. Отговорът на обществото е малко закъснял. В първия вариант на новия закон за съдебната власт дори нямаше възможност административните ръководители да правят каквито и да е предложения. Имаше възможност всеки сам да се предлага, пет души от ВСС също имаха възможност да правят номинации. Накрая законът сложи тази трета възможност, която е равна по сила с другите. Това означава, че аз предлагам някого. Но моето предложение не е по-тежко от това на някой, който сам се е предложил. Аз разчитам, че сега ще има бурни дебати с оглед обществения интерес към този процес. Това, което има да се казва, ще се каже пред вас, когато се обсъждат кандидатурите на този или онзи. Ще си изразим мнението дали приемаме за нормално това някой, за който има висящи производства, да се предлага за началник.
– Вие сте един от малкото магистрати, които признават за корупция в съдебната система. Веднага след вашето изказване обаче водещи адвокати в наказателното право отправиха упреци към вас, че сте член на ВСС, а нищо не сте направил по въпроса?
– Да, чел съм по форумите. Пишат, че съм от 2004 г., а какво съм направил.
Аз какво съм направил, хората ще видят. Мога да кажа само, че от първия ден на мандата си работя в насока да се нормализира системата и да се изчисти. И в моите гласувания за главен прокурор ипредседател на Върховния касационен съд съм изразил ясно моето становище и защо подкрепям или не кандидатурите. Така че аз съм направил това, което е възможно. В 2004 г. не беше възможно по този начин да се направят нещата. Но доведохме условията , законодателството и волята до степен, че вече съвсем други хора са в системата. Мисля, че малък принос за това имам и аз.
– Винаги, когато правя интервюта със съдии, задавам един въпрос. Защо колкото магистратът е по-високо в йерархията, е по-лесно да се общува с него, отколкото със съдиите от по-ниските нива?
– Веднага ще ви отговоря. Магистратите по начало имат някакъв страх от медиите. Това е насадено с годините. Съдиите казват – ние говорим с нашите актове. Това не е вярно. Ще ви кажа още нещо. През 2004 г. ед-
на от промените в закона гласеше, че всички заседания на ВСС са публични, т.е. медиите могат да присъстват. Законът влезе в сила. Това е закон. Взехме решение, че под публичност законът има предвид, когато свърши нашето заседание някой от нас да слезе при медиите и да разкаже
какво се е случило. Дълго време беше така. Трябваше няколко журналисти да атакуват това решение пред Върховния административен съд. И се наложи решението на ВСС да бъде отменено, за да се спази законът. В деня, в който решението бе оповестено и аз отидоха на заседание на
ВСС, няма да ви кажа как ме гледаха всички колеги. Тогава един ми каза: Ако медии ще присъстват на заседанието, аз няма да присъствам. С това искам да ви покажа каква е нагласата на магистратите към общуването с медиите. Мен не ме гледайте, защото аз съм бил и адвокат, народен представител, и съдия. Не съм от тези, дето са били само съдии. Този, който от първия ден е съдия, смята, че медиите нещо ще го подведат, те са непременно злонамерени, те са лоши. Магистратите си мислят, че ще кажат едно, а репортерите ще го изкарат друго и по този начин ще го направят за смях. Такъв дух имат и младите депутати, съм забелязал. Има и нещо друго. Т. нар. тримата големи, като кажат нещо, няма кой да им прави забележка. Да, аз знам, че на магистратите не им харесва, че говоря за подкупите в съдебната система, но не могат да ми направят забележка. А един редови съдия, като каже нещо, и после началникът му се кара. Трябва да знаете, че има и такъв момент.
– Е, не всички са такива. Аз познавам съдии, на които мога спокойно да кажа присъдата ти не струва, да седнем и да поговорим. Но познавам и такива, които не се ползват с добро име сред журналистите. Не е ли срамно, че такива хора носят черната тога и че се произнасят в името на народа?
– Съдия, който има самочувствието, че е добър съдия, може да си признае грешката. Не го е страх. Аз съм имал случаи, когато съм председател на състава и в залата някой ми казва, че греша. Давам 5 мин почивка, правя справка. С това не се уронва престижът на съда. Хората, които казват, че говорят с мотивите си, а не дават обяснения, не са убедени в своята правота и решения. Има и много некомпетентни съдии, което е лошото. Той казва: аз съм съдия, с мен не можеш да спориш, напус-
ни ми кабинета.
– Вие за явно или тайно гласуване сте сега, когато се избират ръководители?
– Вижте, в конкретния случая може би наистина е по-добре да бъде явно гласуването. Поначало знаем, че тайното гласуване е завоевание на демокрацията. Но в конкретната обстановка, с тези N броя предложения, които трябва да минат, е по-добре да бъде явно, за да се види кой за
какво гласува. Но това се решава не от ВСС, а от законодателя. За
мен ще бъде много интересно как ще гласуват депутатите.
– Ако е явно, се пресичат опитите на политиците да влияят?
– Но има и друга версия, ще видят дали изпълняваме поръчките. Ако някой е поръчал нещо, не може да стане разминаване. Има за и против. Имам съмнения, че парламентът ще приеме явно гласуване. Това е тяхно за-
дължение, не прехвърлям топката, но е така.
– Политиците наистина ли така правят, идват във ВСС и ви казват как да гласувате?
– Така се говори. Вижте, по начало винаги се говори. При мен отдавна са приключили надеждите им, ако са имали такива в началото на мандата ми, че ще ми кажат как да гласувам. Не се влияя.
– Затова всички съдебни репортери единодушно гласуваха преди две години да вземете журналистическата награда за магистрат на годината?
– Ние говорим сега само условно. Идва примерно някой политик или чичо и казва: има тука едно наше момче, дай да го наредим. Едва ли някой по този начин ще направи първото прегрешение.
– Когато се ходатайства, какво се обещава, какви суми се споменават?
– Питаха ме наскоро колко бил процентът на подкупа.
– Е, вие знаете ли колко е подкупът?
– Аз ще ви кажа така – на мен никой не ми е предлагал и никога не съм вземал. Бил съм адвокат и теоретично бих могъл да бъда от тези с чантите, но аз не съм бил. Разчитам на знанията и на правосъдието. Не знам какви са тарифите, има ли такива. Чета по вестниците. Не знам как е в правосъдната система.
– Ами хора от службите казват, 100 000- 200 000 долара за оправдателна присъда?
– Е, ако казусът е спор за една гарсониера, едва ли е такава тарифата. Ако става въпрос за приватизация за милиони лева, може и да става дума за 100 000 лв. Въпрос на интерес.
– Добре, след като самите ние си признаваме за корупция в системата, след като си знаем хала, в скоро време може ли да очакваме, че решенията на съда ще бъдат признавани в Европа?
– Те се признават и в момента. Няма предпазна клауза. Не мисля и че ще има, защото самите европейци нямат интерес от това да не признават нашите решения. Но това е друга тема. Аз искам България да има ефектив-
на съдебна система. В административното правораздаване ние сме на светлинни години напред от много държави. В момента има една психоза сред магистратите. Преди години се приемаше за нормално съдия да ходи по купони с мутрите, почерпки. Даже се е смятало, че ако не го прави, значи този съдия е нещо по-особен. Сега някак си се обърнаха нещата. Не мога да разчитам, че всички ще бъдат хванати и осъдени, още по-малко за минали престъпления. Дори тези, които са вземали, вече казват – хубави времена бяха. Затова казвам, нека един-двама да хванат, трима-четирима да ги уволним, но не по съмнения за корупция, а по доказани нарушения. Например, ако един съдия е все при един и същи адвокат, очевидно става дума за друго, а не за допуснати грешки. Ако това стане, останалите ще се стреснат и ще си кажат – стига, каквото беше
беше, вече не дават. С тези назначения, които ще направим, ще обърнем колелото, още малко трябва.
– Няма как да не отбележим, че българските съдии се смятат за недосегаем,и и си мислят, че са родени със златна лъжичка в устата?
– Те може би демонстрират такова поведение, но не е така. Те може да са били недосегаеми от контрола на гражданското общество. Но ако говорим за лошите, за корумпираните, те безспорно са били досегаеми и зависими от тези сили, които ги корумпират – политически или икономически. Защото един съдия, като е взел подкуп, ще вземе и втори път. Това е като наркоманията. Защото казват, когато взе веднъж – беше добре, ето два пъти повече, но ще свършиш тази работа. Съдиите, вземащи подкупи, са зависими от босовете. Основната част от магистратите са трудолюбиви, от сутрин до вечер работят. През почивните дни пишат мотиви. Нямат ни- каква облага извън това, което вземат като заплата. Те са отвратени от това, че колеги около тях дори и на ръководни длъжности правят безобразията. Трагедията е, защото хората слагат клеймото – „всички вземат“. Аз съм убеден, че огромната част млади и не толкова млади магистрати са доволни. Знам, че младите административни съдии са добри професионалисти. Гарантирах им две неща, че конкурсът ще бъде без подкуп и ръководителите ще бъдат избрани от тези, които са издържали изпита. Страшен натиск имах и от политици, и от магистрати при назначенията. Но успях да се преборя. Но и в най-чистата болница може да има вътрешно болнична инфекция. В административните съдилища такава инфекция няма. Повярвайте ми, че e така. Може би и там се вземат рушвети, но въпросът е да не е стил на живот. Да не е повсеместно.
– Веднъж казахте, че сте бил под голям натиск по време на избора за административни ръководители, звънили са ви дори от чужбина. И за Хасково ли беше така?
– О, за тук беше най-голямата борба. Имаше една статия за вашия град. В нея се казваше, че някой бил сигурен, че Пенчев ще назначи еди-кой си, защото той е на някаква икономическа сила, или еди-кой си, защото той
пък бил на другите. И се оказва, че съм ги изненадал.
– И за Варна ли беше така, където административният ръководител Анелия
Цветкова беше заловена с подкуп?
– Аз неведнъж съм обяснявал защо избрах нея. Тя беше зам.-председател на окръжен съд и шеф на административната колегия. Яви се на конкурса и го издържа. Кого да сложим? Идеята не е да хванем някой от улицата и да го направим шеф.
– Но тя е кандидатурата на групировките?
– Е, да, ама аз го чувам сега. Защо тогава никой не ми каза. Аз ви казвам моите мотиви и нека някой ме обори. На нея и част от нейните колежки чест им прави, защото в много градове съдиите се уплашиха от конкурса.
Представяте ли си, какво значи явяват се на конкурса административни съдии, районни съдии и адвокати и в един момент административният магистрат изкарва най-малко. Това е страхотен шамар. Аз разбирам тези колеги, които се отказаха и не им се сърдя, че се отказаха. Анелия
Цветкова я бях виждал един-два пъти преди това. Вие журналистите твърдите, че е към групировките. На мен никои от тези момчета не са ми се обаждали. С мен те нямат контакти, аз не ги познавам и те не ме познават. А телефона си го вдигам само на тези, които аз познавам. Нямам
драма с моя телефон.
– ХАС ще има ли зам.-председател?
– Това е въпрос, който трябва Точкова да реши. На всичките съдилища са предвидени най- малко по един зам.-председател. Получава се малко сложен казус. Защото, ако открие процедура за назначаване, по закон
може всеки да се кандидатира, дори и извън нейния съд. Обсъждали сме този въпрос с нея. Нека тя си реши дали да стартира процедура или не.
– Сега, когато административните съдилища работят две години, още ли смятате, че трябваше да се случи така. И не беше ли по-лесно съдиите
да са просто в самостоятелно отделение към окръжните?
– Това беше моята борба. И понеже вече говорихме за контакта между медиите и съда, съм длъжен да кажа, че журналистите страшно много ми помогнаха, защото дадоха гласност на моите аргументи. Имам чувството, че парламентът прие да има отделни административни съдилища заради атаката от медиите. Нали си говорихме за вътрешно болнична инфекция. Значи отделението нищо не прави. Призовкарят, деловодителят, който работи за окръжния съд, гледат с по-голяма важност на търговските дела, на наказателните. Бавеха се делата, когато бяха административните дела към окръжния съд. Един призовкар да има, той ще работи ли за административния съд. Разбирате ли?
– Да, но така отделени административните съдилища натежават много на държавния бюджет?
– Идеята на АПК беше да не са 28, а някъде към 10, които безспорно щяха да бъдат сформирани от действащите в момента административни съдии. Щяхме да намалим щата на окръжния съд, да вземем няколко
съдии, да ги сложим в отделни стаи, щяхме да сложим табелата и така да приключим въпроса. Няма да натежи на бюджета. Да, ама междувременно законодателят не сложи разпоредба съдиите да подадат молба и да се пре-
назначат. Те измениха закона за съдебната власт по други причини и вече бяха забравили, че са приели АПК и трябва магистратите за административен съд да бъдат набрани с конкурс. Много от действащите съдии си казаха, защо ще ме караш да се явявам на конкурс и не се явиха и така вече те са хора отвън. И тогава вече щатът стана съвсем друг. Административните съдии започнаха при много трудни условия. Нямаха кабинети, нямаха печат, булстат. Заклех ги, връчих им актовете по встъпването, по една снимка и тръгнаха. Да, държавата се охарчи, но за какво. Това е един храм на Темида, който ще просъществува до веки веков. Трябва ли да съжаляваме за това нещо.
– Според вас какъв избор трябва да направи България по църковния спор след решението на съда в Страсбург?
– Тук вече ме вкарвате в моята област на некомпетентност. Не мисля, че ВАС би могъл да направи нещо по този въпрос. Но със съжаление ще кажа, аз и друг път съм го казвал, мисля, че ВАС е направил доста навремето. И аз не се гордея с това, което е направил по този въпрос.…
В. „Хасковска Марица”