Константин Пенчев: Във всеки град се знае кой адвокат с кой магистрат играе

Г-н Пенчев, хвърлихте в смут депутатите, като ги обвинихте в политически натиск спрямо съда. Какъв е поводът за поредния конфликт между съдебната и изпълнителната власт?
– Няма повод, няма и конфликт. Това, че има корупционни канали в съдебната система и че върху магистратите се оказва политически и икономически натиск, съм го казал още през 2003 г., когато бях депутат. Тогава Висшият съдебен съвет /ВСС/ искаше да ме разпитва. Казах им да си гледат работата. Сега нещата се повтарят.
– Ще ви викат ли в парламента да давате обяснения?
– И да ме извикат, няма да отида. Учудвам се, че думите ми правят толкова силно впечатление, след като ги повтарям отдавна. А и всеки знае за това, за което говоря.
– Защо тогава депутатите реагират толкова остро?
– Не мога да си го обясня. Може би, за да не се излагаме пред европейските партньори. Омръзна ми да повтарям, че трябва да се реформира съдебната система, да оправим бакиите, които сме сътворили. Най-важното е да се смени средата, защото е корупционна.
– Е, как ще се смени тази среда? Навремето един вицепремиер беше казал, че никоя заплата не е по-голяма от рушвета.
– Така е. Няма общество без корумпирани. Но всяко общество, всяка система преживява преломни моменти. Такъв момент за съдебната система у нас бе първата поправка на конституцията от 2003 г., с която хвърлихме първия камък в блатото. Спомняте си какво беше преди това – магистратите бяха несменяеми. А от тях зависеше много, тъй като съдебната система получаваше все повече и повече правомощия. Някои магистрати дерибействаха по места, но не можехме да ги уволним. Най-много да ги пратим в друг град. Честните носеха петното на другите, които са много по-малко. Имаше квази правила, средата беше отровена. И никой не успя да намери конституционно мнозинство, за да промени това. Нито при Жан Виденов, нито при Иван Костов. В един момент разбрахме, че така повече не може и всички политически сили се обединиха около идеята за промяна на конституцията. И сега нагласите постепенно се обръщат. Корумпираните няма да имат повече "клиенти".
– А в момента имат ли?
– Системата не може да се изчисти с магическа пръчка. Във всеки град се знае кой адвокат с кой магистрат играе. Има си някакви канали, но те ще пресъхнат. Има доста голямо развитие. Самият факт, че бяха направени промените в конституцията, свързани със съдебната система, е показателен. И най-добрият магистрат си знае, че не е вечен, че му се търси сметка за делата и може да бъде уволнен.
– Има ли достатъчно способни кандидати за магистрати?
– О, да. Съдиите вече са сравнително добре заплатени за България, условията на труд са несравними с тези на дознателите например. Компютрите са навсякъде. Професията е престижна. Елате да видите какво става на конкурс за младши съдии. Явява се цветът на нашата юридическа младеж. И какви успехи имат! Това са много по-добре подготвени и по-широко мислещи хора.
– Те застраховани ли са от натиска, за който говорите?
– Нагласите са други на младите хора. Те не могат да си представят, че могат да бъдат купени. Искат да правят кариера. А нормалният път за това са правилата, законите. Добри или лоши. Както виждате всичко лека по лека става нормално. Да не говорим, че вече има обществена нетърпимост към много неща, които преди сме отминавали с мълчание. Вземете за пример случаите със запора на акциите на ДЗИ и "Арома". Не коментирам правилно ли е или не. Но ако това се беше случило преди няколко години, тези възмутени бизнесмени едва ли щяхме да ги чуем. Те щяха да си оправят нещата на по-горна инстанция по същия начин. И нямаше да разберем нищо. Тогава за тези неща не се говореше. Сега се вдигна голям шум и според мен оттук нататък всеки магистрат ще се позамисли преди да вземе решение за обезпечение.
– Но това са големи фирми, а такива неща се случват и с обикновени хора. Какво да правят те?
– Съгласен съм, но вниманието и на Инспектората, и на ВСС е изострено към такива случаи. Обикновените граждани мога да пишат жалби за същите нарушения и те вече го правят. Тази обществена нетърпимост също има много голямо значение. Когато един съдия две години не си е написал решението, потърпевшата от това страна може да направи две неща. Да си мълчи и да чака или да напише жалба, в която ясно да каже, че това е безобразие. Хората трябва да знаят, че уволняваме съдии за ненаписани решения и забавени дела. Тези магистрати са наясно, че вече има реална опасност да им изстинат местата, а с това "трудолюбие" ще умрат от глад като адвокати.
– Не сте ли твърде голям оптимист?
– Не. Аз съм реалист и прагматик. Разбира се, би било още по-добре да осъдим 100-200 души, ще бъде добра превенция и за останалите. Фактът, че това не се случва, не означава, че не се работи. Всичко зависи от условията. Когато работехме с пишещи машини, корупцията беше при стажант-съдиите, които пишеха решенията за регистриране на фирми например. Просто от тях зависеше кое дело ще извадят от огромната купчина. Ставаше бавно. Сега не е така. Условията създават корупцията и те могат да я премахнат. Нещата необратимо вървят към по-добро.
– Имало ли върху вас натиск през тези години?
– Имало е, но в смисъл да се реши по-бързо дадено дело. Например при обществените поръчки за лекарства винаги има натиск, защото забавянето засяга живота и здравето на много хора. В такива случаи отивам при съдията и му казвам, ако може, да се произнесе по-бързо. Основният натиск е за бързина. Трудно е, защото съдиите от ВАС гледат по 16-17 хиляди дела годишно. Няма как да стане бързо. Още повече, че се сблъскваме и с доста неудачни законодателни промени.
– Съдии от ВАС оплаквали ли са се от натиск?
– Не, което не означава, че няма такъв. Дори мен са ме заплашвали, между другото, но не съм се поддал.
– Кой ви е заплашвал?
– Не искам да говоря за това. Трябва да си уважаваме държавата все пак. Опънах се и аз бях победителят. За съжаление, очевидно нашата култура още не е стигнала до там. Ако прегледате някои стенограми от парламента, ще видите как всеки път, когато съм там,  един депутат ме пита защо еди кой си съдия не е в затвора, друг ми иска оставката, защото не е доволен от решението по изборно дело, на трети пък не му харесало, че съм се осмелил да призова за приличие, когато се влиза в съдебна зала.  А на всеки трябва да му е ясно, че съгласно конституцията ни, не може да се търси сметка на съдията за конкретни актове, така, както и депутатът не носи отговорност за това, което говори от трибуната. Неправилният акт може да бъде отменен от горната инстанция. А когато решенията на един съдия непрестанно се отменят, той трудно може да направи кариера. Не трябва да пропускаме, че може съдията да е написал най-правилния съдебен акт, но ако се докаже, че е получил пари за това, трябва да отиде в затвора.
– Но такъв случай няма.
– Въпрос на доказателства. Нека съответните служби да си свършат работата. Пак повтарям, в един малък град всеки знае кой адвокат с кой магистрат играе. Е, може ли само службите да не знаят?
– Успяхте ли да уеднаквите противоречивите съдебни практики, които създават у хората впечатлението, че се прави нещо нередно?
– Правя всичко възможно. От създаването на ВАС до моето избиране за председател имаше само 3 тълкувателни решения. Сега са 16, като по още 3 дела предстои да се произнесем. По текстове от Закона за ДДС например, два от съдебните състава имаха коренно противоположна практика. Всичко зависеше от това при кой състав ще попадне делото, което създаваше предпоставки за корупция. Издадохме тълкувателно решение и за преодоляване на противоречива практика на административните съдилища, свързана с ДДС-то за нотариусите и частните съдебни изпълнители. Лошото е, че след някои наши решения, парламентът променя веднага закона и ги обезсмисля. Например, с решение отменихме незаконните лимити за преглед при специалист. За съжаление, няколко дни по-късно те бяха вкарани в закон, който ние не можем да отменим.
– Депутатите не се ли консултират с вас, преди да приемат законите?
– Все още надделяват емоциите. А закон не се прави с емоции, за или против един човек. Закон се прави с мисъл. В противен случай после се появяват куп досадни детайли, които пречат на неговото прилагане. Така стана със Закона за съдебната власт. Голяма борба беше да имаме постоянно действащ ВСС. За мен това е революционна стъпка. Преди съветът заседаваше веднъж седмично, а членовете му си имаха и друга работа. Бяха като надзорен съвет, събираха се и си получаваха хонорарите. Освен това имаше хора от цяла България, на които се плащаха дневни, пътни и квартирни. Този магистрат като дойде за 2 дни в София, нито тук, нито на мястото си ще свърши работа. Сега ВСС е постоянно действащ, но тази важна промяна беше направена изненадващо между първо и второ четене на закона. Едно от недомислията е фиксираният брой на администрацията на ВСС. Вярно е, че трябва да се разтоварва бюджета от чиновници. Но как да стане това след като същият закон изисква от всяко звено в съдебната власт да има човек за връзки с обществеността и сайт в интернет. Това е много важно за отварянето на системата, но тези служители никога не могат да си уплътнят 8 часа на ден по пет дни в седмицата. Защо да няма няколко системни администратора към ВСС, които да направят сайтовете еднакви и да пътуват, когато се налага да ги обновяват. По същия начин може да се назначат няколко пресаташета към ВСС, които да обслужват съдебните звена по региони.Това би спестило много пари. Но сме заковани с щата. Пак заради лутания в закона имаше огромно спъване и с назначенията, но колелото вече се завъртя. Като се превърти, ще има по 2-3 конкурса на 2-3 месеца. Важното е, че съдебната система като цяло се реформира.
– Дали в Европа виждат тази воля за реформи?     
– Аз я виждам, защото съм вътре в системата. Някой министър или администратор трудно може да я почувства. Надявам се на по-добра комуникация с ЕС. Вече имаме постоянни представители на ВСС – Анелия Мингова и Иван Димов, които да обясняват усилията ни. Това е много важно, защото за съдебната система няма директиви. Ние решаваме как точно тя да работи. Въпросът е да следваме начертания път. Отклоним ли се от него, ще търпим критики.

Нейка Кръстева

В. “Политика”