« Върни се назад Публикувано на 16.05.2008 / 13:34

Кондолиза Райз идва в Поморие

 

 

Ще се дискутират доста наболели за региона проблеми като ще се бистрят варианти за отстраняване им. Редом с умните глави в лицето на външните министри, САЩ праща своя

неизменен представител за подобни мисии Кондолиза Райз. Очакванията са тя да използва момента за отправи критики за зачестилите корупционни сканадали на родна земя, но няма естествено да пропусне да напомни, че България е поела ангажимент за разполагането на американски бази. Неминуемо ще се разбунят духовете, когато се заговори за това, тъй като американците настояват за своето и са твърдо решени да разположат военни бази на ключови места.

По принцип родните управляващи са съгласни и ще клекнат на натиска от Чичо Сам, но най-потърпевшо ще е населението, което не гори от желание за засилено американско присъсъвие в близост до Сливен, Ямбол и Бургас. Правителството е наясно, че е между чука и наковалнята, но едва ли ще съумее да се пребори за правата на гражданите. Много от тях сформираха инициативни комитети против американския империализъм. "Знаем за намеренията на САЩ да атакуват Иран и ние естествено ще бъдем въвлечени в това тяхно завоевание. Русия ще ни удари звучен шамар а ние самите не желаем да виждаме в началото на 21 век камуфлажни униформи по улиците и да живеем в страх", категоричен бе жител на бургаския квартал Сарафово, на чиято територия се намира Аерогара Бургас. Съшата бе експлоатирана в максимална степен по време на войната в Афганистан.Лека утеха за поморийци е факта, че заради високопоставеното присъствие, Поморие най-после заприлича на модерен град. От месец насам се модернизира уличната инфраструктура, реконструира се центъра на града и не на последно място почти изчезна многото боклук, с който бе осеян града на 20 километра от Бургас. Части на НСО кръжат и слухтят навсякъде, но действията им са незабелязани от обикновеното население.Остава да видим какви ще са ползите за страната след ВИП форума и ще има ли такива изобщо, или ще останем с пръст в уста с нереализирани желания.

Росен Петров

«