Колю Парамов: Чужди лобита сред политиците ни породиха кризата!

– Г-н Парамов, има ли основания да се твърди, че сегашната криза в България е породена и от не контролираното движение на капитали и зависимости на наши политици от определени лобита в Европа и отвъд океана?!

– В общи линии отивате към фундаменталните констатации на Фукияма. Но ако проследите от две години насам Пол Кругман и Рубини ще констатирате, че тези зависимонсти не се разрикавт директно, а винаги в подтекста. Трябва човек много години да се е ровил по дейността на Сорос, чрез неговия “Куантън фънд”, за да знае как той подхрърли британския паунд на вълците през 1992 г. Ако прескочите океана и навлезете в софийското поле, ще констатирате парадокса – някакъв Център по Пазарна Икономика в България през 3-4 месеца превеждаше последните 5-6 години сериозно срещи банкети в Шератон, Хилтън, Радисън срещу 55-60 000 евро, на които уважаваният Иво Покопиев информираше българите колко добре, правилно и целенасочено изграждат новия си живот. И колкото въпросният Прокопиев говореше за някаква икономическа манна небесна в България, все повече България затъваше във взаимна задлъжнялост, за да достигне и задмине от 100 млрд.лв. Виждате ли връзката на финансираните в България от “Каунън фънд” на Сорос млади икономически лъвове начело с Прокопиев, Милен Велчев, Владо Каролев, Георги Ангелов, Красен Станчев, Прохарски, Георги Ганев и тях самите като политически лобита които държат властта. Но сега, след 4-5 месеца, когато депресията до блокира икономическата ни база и част от българските милионери фалират, ще разберете фалша на част от съдържанието. А то, съдържанието, у някой чести посетители на въпросните срещи се изчерпва само с : “Язък за хубавите банкети!”

Но въпросът ви е доста сложен и не може да се изчерпи с елементарния пример от България. Сегашната знакова икономическа криза се чувстваше още преди две години. На заседанието на ЕБВР през май 2008 г. в Киев бяха регистрирани осем фундаментални фактора, които впоследствие Рубини препроектира като прогноза за кризата. И не случайно част от банките реагираха като прехвърлиха рисковете си към определени фондове. Само у нас слънцето беше толкова силно, че трайно заслепи с успехи погледите на Станишев и компания и затова сме на това дередже, а можеше да спечелим от кризата. Ако Иван Искров беше заменил 3, 000 млдр.евро в долари, когато курсът падна на 1,20 лв. щеше да реализира уникален успех от 1,8 – 2, 000 млрд. долара. И утре, когато курсът евро-долар се коректира на 1,05 евро към 1 долар чистия ефект щеше да е 1,8 млрд. долара, т.е близо 4.0 млрд.лв.

– В България никой освен вас не е поставял въпроса за паритета \установеното законново съотношение между паричните единици на различните страни, изразено в злато\ на националната валута към еврото. Какво налага необходимостта от това?

– Въпросът да паритета лев-евро е фундаментален за функционирането на България днес, за спокойствието, за гражданския мир. Няма по възлов проблем от този да запазим на всяка цена съотношението 1,9558 лв. за 1 евро. Тази задача е крайъгълния камък на всички правителства. Не е лъжа, че изпитвам някои страхове, които резонират с времето. Бях свидетел, когато през 95-97 година докарахме 42 самолета с банкноти от Германия и поставянето под съмнения на днешния курс ме връща към лоши спомени. Затова толкова ясно и последователно настоявам от април 2009г. за разширено споразумение на МВФ и за заеме гарантиращ нива над 10 млр. долара. Нека стане ясно виднъж завинаги – ние пари от фонда не можем да вземем за потребление, а само за гарантиране на националната валута. Имам определени опасения, разбирам че има среди които са задлъжнели до гуша и са в състояние да посегнат към манипулация. Сигурен съм, че по времето на управлението на този премиер промяна не би се осъщстевлила, но не мога да бъда убеден, че при тежка политическа криза, когато няма да има време за никави договори, не биха се изкушили да посегнат на валутния борд. От тук следва и въпросът за оптималният фискален резерв – дали да е 6,3 млр. евро, дали да е 4,5 млрд.евро или под тези нива. Мен ме вълнува не само фискалният, а общият валутен резерв и неговото управление. И това е в пряка връзка от състоянието на някои наши частни банки, които заради умисъл или пропаганда биха поели стила на цикличността валиден само за кризисни етапи. Затова управлението на общия валутен резерв на държавата има фундаментално значение.

– Упрекнаха Кольо Парамов, че ще срине валутния борд, защото има ясно изразени нагласи за промяна на валутния крус – 1 евро за 4,15 лв?!

– У нас, не рядко, изреченията, се четат отзад напред. Това, че съм изразил опасенията в държавата първи, значи ли че съм реализатор на подобна идея?! Сега разбирате, че съм на категорично обратна позиция която, всъщност, никога не съм променял! Пропагандата на десните реши други проблеми, т.е чрез манипулацията за необходимостта от моето отсъствие като съветник на премиера, а не присъствие, с ясна и категорична информация по темата – валутен борд. Ясен и категерочен курс, и опасностите за него чрез използването на неясни критерии когато се тълкува темата валутен борд.

– Днес еврото е поставено пред дилемата – да съществува или ли не, образно казано?

– Преди две седмици американският “Уолстрийт джърнъл” хвърли, образно проблема пред света. У нас в-к “Атака” и г-н Валери Найденов \“24 часа”\ развиха темата за силните тревоги и напреженията относно единната европейска валута. Истината за всички нас е една – по-малко работа и по-голямото потребление в южните държави като Португалия, Испания, Италия, Гърция в допълнение с Ирландия и повечето работа и по-малко потребление в северните – Франция, Германия, Белгия, Люксембург и др. Скритите дефицити на Юга, днес трябва да се платят от Севера – Гърция 110 млр.евро, Испания – 75 млр. Португалия – 57 млр., Италия – около 80 млр. евро Следователно – някой много силно трябва да убеди Германия и Великобритания, че освен многото работа \ефективност до 2020 г\. те ще трябва да бъдат двойните донори на Европа. Един път на Европейският съюз, и втори път заради липса на финансова дисциплина в повечето им партньори. Дилемата наистина е голяма. При това, че наистина Китай и Щатите нямат единно мнение към еврото, и се отнасят към Европа, поединично. Поддържането на този висок изтощителен курс на еврото, донесе и други несгоди, а именно – уби конкурентността и блокира за последните 7 години износа от Европа. Факт, който безспорно доказва ефективността на американското лансиране в Китай. Дилемата остава и проблемът става все по-остър и трудно предвидим като оценка.

– Вие предлагахте българският лев да е вързан за долара. Ако това беше станало щяхме ли сега да имаме проблеми?!

– По тази тема имаше всякакви идеи през 1997 г. Половината икономисти предлагаха долара, другите – германската марка. Иван Костов прие марката и вероятно за него като решение, така е било по-изгодно. Нямам информация за тесните преговори и за доказаните изгоди от това. Тогава моето категорично мнение беше левът да се привърже към долара. Дори бях написал, че привързването към американския долар ни прави автоматично Панама на Балканите. Предложението ми бе логично обвързано заради плащанията, които ни предстояха за около 5,200 млр. долара в брейди, както и обмена с Русия, Украйна и Грузия по петрола, газта и ел.енергия. Още тогава се очакваше, че скъпия долар ще отстъпи заради конкурентноспособността на американския износ и евентуалната промяна на паритета. Може би очакването приемане и вероятно членство в ЕС е насочило Иван Костов към марката, но днес заради разликите в паритета и недобрата стопанска ангажираност на България държавата ни е с най-слабата икономика на Балканите. Това е икономика на псевдо излишъка и на заменените пропорции в потреблението.

– Много от идеите ви първоначално се определят от специалистите като твърде странни, но после проработват. Наскоро, обаче, по повод действията на Милен Велчев и вашите критики към него Владимир Каролев ви определи като “неграмотен икономист”?!

– За разлика от Каролев, аз считам, че той е грамотен икономист. Оценката му, че съм “неграмотен икономист” приемам по-скоро като първа фаза на тежка деформация за оценката му “За и Против реалността”. Аз безкомпромисно критикувам Милен Велчев за игрите му с дълга и огромните загуби от над 1, 100 млрд. долара, които понесе България. Нямам нищо против той да е богат човек, брат му също. Те имат капацитет за това и никой не го отрича. Но е недопустимо да се забогатява на гърба на държавата. И най-вече те унижиха най-безпардонно всички икономисти, които що- годе разбират за какво става дума. Днес на Каролев му е необходимо друго оправдание. Аз го разбирам – той търси себе си в очертаващата се дълбока финансова криза в България. А държавата можеше да бъде на друг хал. Представете си само един вариант – че Милен Велчев, Каролев и всички от НДСВ бяха проумяли идеята ми всяка година от 2001 г насам да задвършвахме на минимален дефицит \- 0,5%\. Днес българите щяха да имат друга, коренно различна доходна политика. Самата икономика щеше да има друг потенциал, и онези загубени, пропилени и похарчени пари от края на 2001 до 2008 година щяха да родят работни места и друг тип икономическо равновесие. Велчев и Каролев мислят и действат с критериите които съответстват на друга реалността, която не е тази в България. След разрушаването на потенциално свързаните икономически субекти при втория Стамболов \Иван Костов\ държавата се нуждае от друго икономическо възраждане, а не от допълнителна ликвидация. Продължаването на костовата икономическа политика, още по-нелогично от Велчев и компания, обърнаха хода на икономическата зависимост на държавата от олигархията. При Костов се променяше стила, субекта и мащаба на новия български милионер, сраснал се с мафията и политиката, при Велчев и Пламен Панайотов срастването на политическата класа е само на корупционна основа. Тази байганьовска нагла процесия бе продължена от Станишев и с пълна сила, за да докара днес до разлома определян от мен като държавна криза. Добре запомнете – ние не сме само в икономическа, финансова криза. Ние вече сме на прага на държавна криза. Това ще бъде наистина дълбока, комплексна криза на доверието. След голямата криза на доверието обикновено се загубва демокрацията.

– Според мнозина специалисти начинът, по който беше заменено плановото с пазарното стопанство е дълбоко опорочен. От тогава ли България е в криза?

– През ноември 1989 г. България беше в тежка финансова изолация. Ние имахме дълг към близо 400 частни банки от запада за около 10,500 млрд. долара, и още около 3,100 млрд.долара към отделни държави обединени после в т.н Парижки клуб. Ние \България\, имахме около 387 външнотърговски дружества \според разследващият журналист Христо Христов са 470 – бел. автора\ с наличности от около 1,550 млр. долара, имахме и отпуснати стокови кредити за около 4,200 млр. долара. Водихме преговори в рамките на частните кредитори т.н. Лондонски клуб и намалихме дълга наполовина. По “Парижкия клуб” намалението беше около 41%. От стоковите кредити загулбихме около 90%. А от парите на външнотърговские дружества не се върна нищо обратно в България. Те бяха използвани на 100% за първоначалното натрупване на капитала. Заради неграмотна политика след 1997 г. ние започнахме да раздържавяваме възможно най-зле. Разбиването на селското стопанство, ликвидирането на достиженията в растениевъдство и животновъдството донесе загуби за над 7,5 млрд.долара. По същество ние ликвидирахме възможността да участваме на пазара равностоийно с нашите съседи. Да унищожи корена на собственото си производство не е замяна на планово с пазарно стопанство, а елементарна, глупава антидържавна политика. Да замениш от търгуван антидържавен дълг с леки лихвени условия с три-четири пъти по тежки, за да стартира личното ти забогатяване е просто наглост. Съвършена наглост и предателство към държавата, безпардонна безотговорност, която и до ден днешен не се наказва. За нас е ясно и друго – че зад всички поражения и загуби има умисъл, има точно определени хора, които чрез замяна на плановото ни стопанство натрупаха огромни богатства. Това незаконно богатство на знаковите личности у нас ще бъде препъни камъка на отношенията ни утре.

– Какъв е коментара ви за движенията на еврото. Преди време резкият срив на еврото към щатския долар предизвика разнобой в Еврозоната, дори се заговори за разпадането на Евросъюза?!

– Всеки прибързан изкуствен ход към промяна на световните финанси винаги носи своя риск. Изправени сме пред небивал сюблимен момент в който колективността в Европа, трезво трябва да устои еврото. Забелязваме очевидно сериозни ходове и на германския канцлер А. Меркел и на шефа на ЕЦБ, на френския президент Никола Саркози. Стария континент се тресе от притеснения, ще се удържи ли положението и най-вече какво ще струва това на европейците. Учредяването на голям стабилизационен фонд до 750 млрд. евро е една от гаранциите за стабилизация. Но тепърва ще бъдем свидетели на различни становища и на особено крайни предложения. Тепърва финансовото сърце на Европа – Лондон с неговото Сити ще преекспонират много идеи, и не всички ще бъдат в полза на еврото. Например предложението Гърция да се върне обратно към драхмата и чрез вътрешна девалвация да се нулира вътрешния дълг, носи големи загуби. Това не са добри вести, но нека не забравяме, че за лошите вести не е виновен вестоносецът, а обективните условия които в момента не са за подценяване.

Едно интервю на Мария Друмева

Агенция БЛИЦ