КОЛКО Е МРАЧНО ДА СИ НЯКОЙ – И КАТО ЖАБА МОКРА – ДА КАЗВАШ ЦЯЛ ДЕН СВОЙТО ИМЕ – ПРЕД ВЪЗХИТЕНА ЛОКВА

Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двама сме. Но не издавай –

че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой

– и като жаба мокра –

да казваш цял ден свойто име –

пред възхитена локва.

Емили Дикинсън

© Превод от английски: Цветан Стоянов