КОЛКОТО ПО-БЪРЗО СКЪСАМЕ С МИТА „ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪЦИ“, ТОЛКОВА ПО-ДОБРЕ

Само хора, неживели в чужбина и нечленували в групи като „България в Белгия“ и „Българи във Великобритания“, където дискусиите варират между „predlagam transport za balgariq bus za do 8 4oweka“ и „tarsia cialo agne za velikden prqsno zaklano w rayona na Kembri4“, биха могли да бъдат изненадани от изборния резултат.

В чужбина работят всякакви хора, принудени да напуснат страната от ниския стандарт на живот и кофти средата у нас. Пари на болната си майка пращат и преподавателите във водещи европейски университети, и работещите в строителството.

Десетки хиляди българи от години пълнят залите на концертите на Слави в Европа и САЩ. За тях той е връзката с родината, чиято липса в чужбина е болезнена.

Едни я осъществяват, като организират протести, пишат петиции до европейските институции, или правят фондове в подкрепа на български стартъпи, а други се прибират изтощени от бачкане, сипват си по една ракия и си пускат Слави.

Всички имат право на глас, и е факт, че появата на Има такъв народ е накарала вторите да се подредят на километричните опашки. Не мантрите за борба с корупцията и дигитална икономика.

Колкото по-бързо скъсаме с романтичните митове на прехода, един от които е този за „изтичането на мозъци“, толкова по-добре.

Изтичат всички и това си остава проблем.

Мария Черешева

Колаж: Пламен Тачев: След десет години…