КОЛЕГИ, МЕЖДУ НАС ИМА ПАДНАЛИ АНГЕЛИ И ПАДНАЛИ АПОСТОЛИ

В Шуменския, като изучавах богословието, което така и не намерих време да завърша докрай, в по-горен курс имахме двама колеги, свещеници. Навремето имало някакви 45-дневни курсове за тази „позиция“ и те се възползвали, така да се каже… Сега търсеха по-високо образование и бяха станала задочници…

Няма да казвам отде са, че ще вземат да се обидят. 🙂

Тия двамата имаха много неприятния за нас, останалите студенти навик да идват на изпити облечени с расата си и всички принадлежащи на работното им облекло атрибути.

Калимавки и прочие…

Казваха, че това били техните „пищови“… 🙂

И като се замисли човек, кой преподавател ще вземе да скъса действащ свещеник по История на Стар или Нов завет или не дай се Боже, по „Богослужение“… 🙂

Минаваше номера…

Обаче те и двамата понеже в служебни отпуски, живееха на квартира в Шумен и да ме прости Господ, по време на очните занятия, така да се каже, в прав текст – рядко изтрезняваха. Единият се казваше Ангел, другия Апостол.

Една сутрин преподавателят по Нов завет мисля беше, влиза в кабинета и тези двамата седят на последния ред, по дънки, фанелки и тежки кръстове на вратовете. Едвам гледат горките.

Видимо подразнен от състоянието ми и от спиртните пари, които се носеха на талази из кабинета се обърна към аудиторията :

„Колеги, между нас има паднали ангели и паднали апостоли.

Надявам се, поне снощи да не са падали някъде… „

Но изпита си го взеха после…

С „пищовите“…

Неделчо Михайлов