КОЛЕГИ, БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕРИ, ОБРАТНОТО БРОЕНЕ ЗАПОЧНА. НЕКА ОФИЦЕРСКИЯ ДУХ ДА Е СПАСИТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО, ОТ НИЗОСТТА НА ПРОДАЖНИЯ МУ ПОЛИТИК. ПОЕТИЯТ НЕГЛАСЕН АНГАЖИМЕНТ ОТ НАШИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТИ КЪМ ЧУЖДИ ДУШЕВАДЦИ, ТЕ СА ПРИНУДЕНИ ДА ИЗПЪЛНЯТ НА ВСЯКА ЦЕНА
Настоящата ни релация и комуникация с Русия по никакъв начин не е отношение на българския народ, а състояние на външна намеса, с все по-ярко изразяващо се агресивно поведение, което не би ни довело до никъде.
Тази агресия започва да се отразява чувствително на някои наши политически фактори, които са изцяло погълнати от тежки зависимости.
Жалко, че Западът, в своята ревнивост, както и в стремежа си да съсипе всичко ефективно у нас, не можа да разбере, че изконните ни отношения с Русия биха могли да бъдат най-големия му коз, който можеше да ползва в сферата на т.нар. интелектуално надиграване.
Чрез него Западът би могъл да се опита да прокарва деликатно свое влияние, интереси и политика като цяло, въпреки че добрите му анализатори винаги са знаели, а и сега усещат, че подобен фронт през малка България е „kauza perduta“.
След като киевският режим започна жестоки гонения срещу каноничната Украинска Православна Църква, за които нашите официални медии остават тотално мълчаливи, може да се каже единствено:
– Късно е, либе, за китка.
Обратното броене започна.
За съжаление, нивото на западните специални служби, стремително пада надолу, с което тотално се разсипват още повече и нашите.
Западният интерес диктува, а политическият ни кариерист – добре премислен от тях, за да бъде оставен да бъде на върха у нас – затворен в собствената си изгода, но и в техния интерес, изпълнява безпрекословно разпоредбите му.
Навлиза се в етап на по-агресивно поведение в политиката, произтичащо от събитията в Украйна.
Ясно за всички е, че преди да се разреши категорично конфликтът, ще претърпи своята ескалация.
Въпросът е доколко би могъл да засегне и нас, когато политическите ни магерата винаги си слагат задниците там, където атовете се ритат.
Политическата магария у нас е всеобхватна.
Историята ни е пълна с гнилите й плодове, чийто разлагане явно сме орисани и сега да търпим.
Въпреки това, няма място за страх, за отчаяние, а още повече за паника.
„Истината винаги остава непобедима, защото Божията истината не е там, дето е мнозинството, а там, дето е Светият Дух“, обяснява в тези съдбовни моменти за православието в Украйна, киевския митрополит Онуфрий.
„Нас ни гонят, а ние се молим за тях.
Нашата задача е да съхраним тази вяра, която сме получили и, която е била защитена с труда и кръвта на светите отци.“ – споделя с мъка той.
Уважаеми, колеги правоохранители, уважаеми български офицери, има моменти в историята ни, в които възвишеният офицерски дух е бил този, който Бог е благославял да е единственият спасител на българското, независимо от глупостта и низостта на продажния му политик.
Настъпва времето на вниманието ни и на онова, на което от векове българинът казва родолюбие, почтенност и саможертва.
Изходът на парламентарните ни избори (нагласен или обективен) няма да повлияе на това, което е сведено като задача на неслучайно присъстващи лица в политическия ни фон, изпаднали в дълбоки оперативни зависимости.
Поетият негласен ангажимент, от някои наши политически субекти, към определени чужди душевадци (в никакъв случай не бих ги нарекъл партньори), в тази мерзка за българина ситуация, те са принудени да изпълнят на всяка цена.
Ще кажете няма такава цена.
Напротив – има!
Кой би се радвал на откраднатото, завлеченото и натрупаното като финансово състояние и ресурс, ако не изпълни ангажиментите си.
Няма по-голяма вилка от тази, която да притиска малодушника и да влияе на поведението му.
Затова и духовниците се молят за тях, дори и в Киевско – Печерската лавра.
Завлеченото и откраднатото винаги оставя следа, в която са покрити доказателства, истински доказателства, а не договорки и сплетни на кошаревски свидетели.
Реалната възможност за разкриване на стореното, още повече съсипва малодушника.
За проблемът, който ескалира в Украйна и ще повлече изцяло низостта у нас, вече няма да има никакво значение какво са проспали нашите специални служби.
Въпреки че в това проспиване, а и не само в него, длъжностното нарушение ще е най-безобидното деяние, което може да се разнищва.
Много по-дълбока е заразата.
Независимо от това, в настъпващите събития, интуицията, мъдростта, натрупана във времето, разумът и решителността, която винаги разбива услужливостта на изгодата, бих се радвал да надделее.
В противен случай, за народа ни ще останат само думите на Махмуд Дервиш, които ще се поливат със сълзи, за да кънтят по-меко във времето:
– „Войната ще свърши.
Лидерите ще си стиснат ръцете.
Старата жена ще продължи да чака мъртвия си син.
Младата ще чака обичания си съпруг.
А децата – героичния си баща.
Не знам кой продаде родната ни земя.
Но видях кой плати.“
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС
