« Върни се назад Публикувано на 14.10.2014 / 10:22

Кой ще рискува. Състезание по егоизъм

БАРЕКОВРазбира се, че би било много разумно, ако бързо се състави коалиционен кабинет.

Преди това обаче трябва да се направят доста погребения.

Но да кажем, че този сън е възможен. Вижте колко вдъхновяващо би изглеждало едно правителство с премиер Бойко: вицепремиер и министър на финансите Иван Костов, вицепремиер и министър на енергетиката и природните ресурси Волен Сидеров, вицепремиер и министър на вътрешните работи Валери Симеонов, министър на отбраната Мая Манолова – да не изреждам по-нататък, понеже някои кандидати за този кабинет нямат чувство за хумор и мога да проваля преговорите между партиите, които започнаха вчера – и които ще са по-сложни дори от сбирката в Ялта през 1945 година, създала на Историята повече главоболия от всяка друга преди това.

Политиката е отражение най-вече на характера на големите играчи в нея – особено когато те са лишени от сериозни идеи. У нас всички партии са откровено вождистки – следователно можем да се събудим още сега от мечтанията си. Последното, от което ще се освободят нашите вождове, е егоизмът им. Всичко е възможно в нашата политика, само не и това.

Реформаторският блок не може да излъчи дори едно свястно послание – Радан Кънев говори едно вчера, друго – днес, а пък е очевидно, че мисли трето. С подобно разтрояване на личността трудно се прави коалиция. Твърдението му, че не са нужни преговори за личности, а за политики, поначало е несмислено. В политиката пазарлъците винаги минават през играчите, които ще участват в играта. И най-добрата политика може да бъде провалена, ако бъде поверена на някой дървар.
Отгоре на всичко някои си мислят, неизвестно защо, че Бойко се е преродил в Майка Тереза та ще преглътне приказките на този или онзи, ще прости униженията, на които беше подложен през последните месеци, или ще търпи дълго маниашките амбиции на малките партньори. Вгледайте се в характера на отделните лидери – и бързо ще се убедите, че тяхната несъвместимост е повече от очевидна. Стилът им – човешки или политически – също.
От осемте партии, влезли в парламента, две имат тежки вътрешни проблеми (БСП и РБ), дори две и половина, ако броим и ББЦ; ДПС е извън тия сметки, понеже никой не го иска в играта. Това не е особено справедливо, но е факт. Много хора търсят реванш от ДПС, примерно Костов, и сега са решили, че е дошъл моментът.

Когато ген. Атанасов казва, че ДПС трябва на всяка цена да бъде извадено от властта, ние чуваме гласа тъкмо на Костов.

По този начин той дава и алиби на Бойко да повтаря същото; и останалите партийни лидери са на същото мнение. И какви ще са тогава, при тия нагласи, толкова очакваните преговори? ДПС трябва да стои като наказания ученик в ъгъла – и да слуша как останалите обсъждат прегрешенията му? Така че от всички ДПС най-малко се плаши от нови избори. Неговите сметки поне са ясни, възможностите му – също.
Но останалите – кой ще рискува най-много?

Бареков изглежда най-уязвим, той даде знак, че го разбира – като пред София избра Брюксел, това не е лошо място, макар че е доста скучно.

Той си създаде напоследък извънредно много врагове – и нито един съюзник; финансовите му възможности са силно разколебани, ако изобщо вече съществуват, а и фриволното му говорене тепърва ще му създава сериозни ядове. През последните месеци той бе наблюдаван внимателно, сега направо ще го сложат под най-мощния микроскоп; надеждата му е, че за пет години в Брюксел ще го забравят, стига да си държи устата затворена.
ББЦ иска да се случи кабинетът, защото рискът при нови избори за тях е най-голям – пропагандата им досега имаше по-скоро журналистически оттенък, отколкото политически, а и вече е изчерпана. Когато казваш например, че си следващият министър-председател, ти просто изключваш възможността да не успееш; ББЦ не успя и сега вербалните им фльонги вече са увехнали и неефикасни.

Да смятаме пак. ДПС не рискува нищо при нови избори, ББЦ рискува всичко. Патриотите вероятно ще увеличат още повече резултатите си – а и сега нямат нито един полезен ход съвместно с Бойко.

БСП вече си държи джобовете зашити, а също и устата, така че АБВ няма как да отмъкне още гласове. Големият ход обаче е вляво: бърз конгрес на БСП, Първанов оглавява партията (процедурите за това са елементарни, а пък и ще замажат глупостта с изключването му) – и тогава левите имат нелоши шансове. Ще се държат известно време в стилистиката на Антон – „Ни дума, ни вопъл, ни стон“, без обаче да казват, че са комунисти – а това няма и да е трудно, ако натирят най-големите си устатници, от които досега нямаха особена полза, ако изключим някои открития в медицината – например как се пренася СПИН.
Това поведение на БСП ще бъде истинският знак, че нещо се променя у нас, че са се пречупили примитивният инат и репченето толкова присъщи на нашите политици.
Първанов (или неговият наместник Румен Петков) могат да си позволят известна обтекаемост, още повече че партията се срина без тях, а и много лесно биха могли да работят с Бойко, стига да не го дразнят прекалено с неизпълними претенции в социалната сфера. Това няма да е признак на слабоволие, а отговорност от по-висш порядък, каквато БСП най-после трябва да поеме – след като беше изтърбушена от упорството и егоизма на Станишев.
Това е единственият приличен сценарий – обаче и той е по-скоро фантазен, отколкото реалистичен.
Чувам някой да подвиква, че левият електорат няма да прости на БСП подобна колаборация – левият електорат има други грижи, той най-напред трябва да прости провалите на самата БСП, пък после ще мисли за другото.

Характерът на Бойко обаче изключва всякакви комбинации – вашият дописник не се отказва от кеворкизма си, че Бойко и тенис на двойки играе сам.

Но пък си е прав: той винаги е печелел битките си; само веднъж беше – поне по закон – втората фигура в МВР, но проф. Петканов бързо разбра, че не е нужно да му се пречка из краката, и заради това добре се сработваха от разстояние. За Бойко големият риск е как да мишкува с дребосъка, той има комплекс на тази тема. Неслучайно още отсега се чуди как ще се освободи от някой коалиционен министър. Изборите не са никакъв проблем за него, той се плаши най-малко от всички тях. А и ако нагласи някакъв смотан служебен кабинет, след три месеца ще бъде посрещнат още по-добре от населението.
Отгоре на всичко след последните избори говоренето срещу Бойко фактически напълно изчерпа лимита си; сега е ред на съдебни дела за тлъсти суми срещу „Антимафия“ и всякакви фантазьори от този вид.
Бойко ще се прави на доброжелателен – но той най-добре знае колко е разстоянието до гърлото на всеки от опонентите му; неговото благодушие изглежда естествено, но не е лошо враговете му пак да проверят дали наистина е така.

Споменах в началото, че за да се случи кабинетът, трябва да има доста погребения преди сватбата. Трябва да се погребат грамади от сквернословия, заплахи, мерзки комбинации и пр. А дори и да се случи това, винаги от ъгъла някой ще подклажда старите вражди; никой не може да изтръгне езика на Костов, например. А повечето от нашите политици са последователни единствено в ненавистта си един към друг, в нищо друго. И защо трябва да се очаква тази тяхна страст да секне тъкмо сега? Каква коалиция сънувате, след като Бойко дори не вдига телефона, когато му звъни Радан Кънев. С пощенски гълъби ли ще общуват в тая коалиция?

Не бива изобщо да даваме ухо на някакви конспиративни теории – примерно, че ДПС скрито ще партнира с Бойко, това не е в стила на движението. Или пък че Бойко трябва да добута кабинета си до президентските избори, а сетне да се премести на „Дондуков“ 2. Това пък е най-голямата идиотщина. След последните изхвърляния на Плевнелиев по адрес на Русия, а и изобщо, Бойко от утре да ходи само с ушанка, трудно ще възстанови престижа на президентската институция. Тя отдавна вече е само една канцеларийка, от която фриволен диджей ръси нелепост след нелепост. Разбира се, Бойко няма нищо общо с диджея като типаж, обаче хората няма да забравят лесно чий избраник е той.
Има един прост и евтин начин още сега да се разбере, без излишни усложнения и мелодрами, възможен ли е в момента коалиционен кабинет. Ето как може да стане това. Вместо да оставят на Плевнелиев да открие някой Тризнашки, осемте партии да седнат и съвместно да съставят един служебен кабинет от експерти. Вярвате ли, че това е възможно – макар че е едно съвсем просто упражнение? Плевнелиев за две седмици в Москва, да гледа всяка вечер балета на Болшой театър – другите да измъдрят служебниците. Това ще е пробата за зрелост. Обаче…
________________________________________
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

КЕВОРК КЕВОРКЯНКеворк Кеворкян
В. Преса

«