Кой уби Борилски

Състав на  Шуменския окръжен съд под председателството на съдия Нели Батанова оправда двамата подсъдими по делото за убийството на българския студент Мартин Борилски в Париж през 2000 година.

Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха признати за невиновни по обвинението, че в съучастие и умишлено са умъртвили Борилски по особено жесток начин. Съдът отхвърли изцяло и гражданския иск за пречинени вреди от страна на майката на Мартин Борилски в размер на 400 000 лв., като го намери за неоснователен и недоказан. Разноските по делото в размер на 12 650 лв. останаха за сметка на държавата.

Оправдателната присъда на шуменските магистрати може да бъде обжалвана и протестирана пред Апелативния съд във  Варна в срок от 15 дни.

Осем години се влачи скандалното дело за убийството на студента в Париж Мартин Борилски. 24 годишното момче бе намерено мъртво от френските ченгета през 2000 година в квартирата, в която е живял, на ул. „Льо Курб” в Париж. Тялото на студента по право бе направено на решето от  93 прободни рани от нож.

Тогава прокуратурата обвинява Георги Желязков и Стоян Стоичков, които са от приятелския кърг на  Мартин Борилски. Обвинителният акт е изготвен от Софийска градска прокуратура и гони  максималната присъда лишаване от свобода от 15 до 20 г. Следствието се води във Франция и България.

На последното съдебно заседание близо час е разпитват единият от обвиняемите – Стоян Стоичков. Той упорито твърди, че във фаталния ден той, другият обвиняем Георги Желязков и Мартин Борилски са тръгнали заедно от кантората на жертвата. Пред дома на Борилски са били пресрещнати от двама неизвестни за него французи. Мартин Борилски очевидно, според Стоичков е познавал французите  и ги ее поканил всички да се качат в апартамента. В апартамента, според обвиняемият, той и Желязков са се качили по-късно от французите. Когато влезли те  разгорещен разговор на френски език, който постепенно преминал в спор.
Стоичков твърди още, че единият от французите бил извадил нож и започнал да го размахва пред Борилски. Последвало меле с участието на всички присъстващи, което приключило със смъртта на българския студент.

Стоян Стоичков заявява, че французите са принудили българите да сменят окървавените си дрехи с други и да напуснат жилището на жертвата.

Неизвестните лица ги заплашили с убийство ако не забравят за случилото се. Защитата на семейството на убития Мартин Борилски обаче държи на тезата, че всичко това е пълна измислица. "Представиха ни напълно неубедителна версия за убийството на Мартин Борилски. Парижката полиция си е свършила перфектно работата и не е установила никакви французи, които да са възможни извършители на деянието", казва адвокатът на семейството на убития, Диана Ангелова.

"Има ДНК експертиза, която констатира наличие на клетки от кожата на подсъдимия Георги Желязков под ноктите на жертвата. Това е достатъчно силно доказателство за вина. Освен това няма обяснение какво е правила кредитната карта на Борилски в подсъдимите. Сега ни представят много слаба версия за случилото се", коментира още адвокат Ангелова.

Впрочем,

делото има уникално дълга във времето съдба. Осем години по всякакъв начин то бива отлагано и буксува.

Адвокатите непрекъснато са заети или болни, подсъдимите не могат да станат от леглото, свидетелите по правило са нередовно призовани.

А историята не само е зловеща, но и странна – има безспорна ДНК експертиза, според която клетки от кожата на единият обвиняем Георги Желязков са открити под ноктите на убития, а вчера Шуменския съд оправда обвиняемите напълно.

Какво се случва през сакралната вечер?

Възпитаникът на варненската френска гимназия Мартин Борилски заминава за Франция за  да учи в Сорбоната. Малко преди жестокото убийство той завършва семестриално и се готви за високоплатена адвокатска кариера. Мартин  говори перфектно френски, английски и руски и затова без никакви проблеми подписва договор с американска адвокатска кантора, която има офис в Париж. Стартовата му месечна заплата е 4000 щ. долара с опция – ако се представя добре, след първите шест месеца възнаграждението му да бъде увеличено на 10 000 щ. долара.

По всеобщо мнение Мартин е талантлив, изключително способен и с голямо професионално бъдеще.
Единият от обвиняемите, Георги Желязков е много добър приятел на Мартин. Преди началото на последната си година като студент в Сорбоната Мартин получава бележка от бащата на Георги, че е изкарал задължителния си юридически стаж в неговата кантора. Служебната бележка е от 1999 година бележка.

Бащата на Георги Желязков, Борислав Желязков е понастоящем адвокат във Варна и бивш заместник-директор на Варненската окръжна следствена служба.

Майка му е дългогодишна журналистка в морската столица. Същата година Георги Желязков също заминава да учи в Париж.

На 20 юли 2000 година двама приятели на Мартин Борилски – Каролин Тексие и Алексис Грамбла, съобщават на полицията, че от два дни той не вдига мобилния и стационарния си телефон и не отговаря на SMS-ите им. Заедно с полицията  те влизат в жилището на Борилски и заварват потресаваща картина. Мартин е убит, тялото му е  във формата на буквата "Z" – коленичил на пода. Облечен е в костюм с вратовръзка, ръцете му са вързани на гърба с ръкавите на собствен негов пуловер. На пода пред леглото има огромна локва кръв, а чаршафите също са подгизнали на спалнята, където опряно тялото също са в кръв.
Френската полиция установява,  че бравата не е насилвана, което подсказва на френските криминалисти, че Мартин е познавал убийците си и сам им е отворил. Френските съдебни лекари откриват 93 прободни рани по тялото на Борилски, всяка от които е с дължина от 0.5 до 4 сантиметра: 14 рани са открити по главата на жертвата, 13 – в шията, а девет – по лицето, като най-дълбоката и най-дългата е от устата към брадичката. Освен това са открити 10 прободни рани в гърба, 20 – в лявата част на гръдния кош, пет – в коремната област, 16 са раните по ръцете и т. н.
Заключението е категорично – че Мартин Борилски до последно се е борил неистово за живота си.  Убийците обаче го вързват и чупят черепа му с две спортни гири. Експертизата на патоанатомите твърди, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена.
Разследването във Франция тръгв с пълна пара.Съседката на Мартин Мари Бори разказва, че във времето, в което е извършено престъплението, е чула необичаен шум от апартамент № 157, в който живее българинът. Тя веднага излиза на стълбищната площадка и вижда висок мъж, който се е запътил  към асансьора, а след него подтичва дребно момче, което в следващия момент панически хуква надолу по стълбите.

Дребното момче е Георги Желязков, а при огледа е открит негов панталон и под ноктите му е намерена кожа от убития Мартин.

Стоян Стоичков-Барона и Георги Желязков обаче попадат в полезрението на френските криминалисти не веднага. Те са заподозрени в началото, защото в деня на убийството, но докато Борилски е още жив, многократно му звънят от уличен телефон в Париж,  а след самото  убийство вземат новия му джиесем, сменят СИМ-картата и провеждат няколко разговора с лелята и с бащата на Георги Желязков. Лелята на Георги е  в Монпелие, а бащата, адвокат Борислав Желязков във Варна.

Само че мобилните телефони в Западна Европа  се продават с уникален код  – E-MAI KODЕ, който оригинален  за всеки мобилен телефон и позволява засичането и идентифицирането на апарата, независимо от това с каква СИМ-карта работи.  Стоян Стоичков и Георги Желязков заминават веднага при лелята на Георги в Монпелие. Не си купуват билети обаче, хванати са, глобени са и влизат в масивите на компютрите в транспортна полиция. Френските ченгета продължават разследването, разпитват всички близки на Мартин и установяват, че Георги Желязков и Стоян Стоичков – Барона пристигат в Париж четири дни преди фаталния 18 юли 2000 година. На 28 юли в морската столица се връща само Георги. Стоян Стоичков излиза от Франция, пътува из Европа и се връща в България с фалшив паспорт, издаден на името на друг възпитаник на варненската френска гимназия и бивш студент пак в Париж, Веселин Димитров.

От българска страна също започва следствие.

На 27 юли 2000 година Министерството на външните работи уведомява Национална следствена служба за убийството на Мартин Борилски и спецследствието образува предварителна проверка. На 13 април 2001 година е образувано следствено дело, а на 14 юни 2001 година в спецследствието пристига официална съдебна поръчка от Франция. В нея са описани всички следствени действия, които френските криминалисти искат да бъдат извършени в България в тяхно присъствие. Въпреки че като заподозрени са посочени две лица – Стоян Стоичков-Барона и Георги Желязков, искане за арестуване и за повдигане на обвинение на този етап няма. Във Варна Георги Желязков е разпитан от български следовател в присъствието на французите. Разпитът е прекъснат от бащата – Борислав Желязков, който казва, че синът му е убил Мартин Борилски и предава на французите обувките, които Георги е носил по времето на престъплението. Единствената молба на бащата е Георги да не бъде арестуван пред очите на цяла Варна и да не го подлагат на полицейски тормоз. Признанието е стенографирано, но към онзи момент то няма процесуална стойност, защото във френската съдебна поръчка искане за разпит на бащата няма. Французите си заминават без никакви претенции към българското следствие, а десетина-петнайсет дни по-късно изпращат благодарствено писмо за добре свършената работа.
В края на октомври 2001 година Софийската градска прокуратура изисква всички материали от следствието, а във Върховната касационна прокуратура постъпват 1000 страници следствен материал от Франция. В началото на април 2002 година тогавашният шеф на отдел "Следствен" към ВКП – Цеко Йорданов назначава нов наблюдаващ прокурор по делото, без изобщо да обясни защо това е необходимо. На 22 април 2002 година следственото дело отново е изискано от ВКП с цел изпращането му във Варненското окръжно следствие. Основанието е чл.34, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който гласи, че престъпленията, извършени в чужбина, са подсъдни на съда по местоживеене на извършителя. Това пък, според юристи е  нарушаване на друг текст от НПК – чл.172а, според който всички престъпления, извършени от и срещу българи в чужбина, се разследват от Специализираната следствена служба.
На 27 септември 2002 година в. “Труд” препечатва две скандални публикации на френските "Фигаро" и "Монд", според които "от две години в България се разхожда на свобода жесток убиец и никой не прави нищо по въпроса".
На 22 април 2002 година обаче  Върховната касационна прокуратура прави нещо напълно абсурдно –   изземва делото не за да го изпрати в морската столица. Пак във ВКП  на топло е прибрана и втората френска съдебна поръчка, с която в София пристига и международната заповед за задържането на Георги Желязков и Стоян Стоичков. Чак през пролетта  на 2003 година делото се раздвижва. Обвинителният акт срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона е съставен от Софийската градска прокуратура и е изпратен във Варненския окръжен съд, защото двамата подсъдими са жители на черноморската ни столица. Освен за убийството на Мартин Борилски, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин (чл.116, ал.1, т.6 от Наказателния кодекс), двамата трябва да отговарят пред закона и за още едно престъпление: Георги Желязков – за съставяне на документ с невярно съдържание, а Барона – за нелегално преминаване на границата. Ако доказателствата, събрани от френските криминалисти и от българските следователи издържат в съдебната зала, минималното наказание, което подсъдимите могат да получат, е 15 години лишаване от свобода, а максималното – доживотен затвор без право на замяна.

Варненските магистрати обаче си правят отвод и отказват да се занимават със случая.

Отводът е заради бащата на единия от обвиняемите Георги Желязков, Борислав Желязков, който е бив шеф на следствието и сегашен адвокат.  В скандална статия "Френската полиция се сблъсква с българската мафия", през 2002 година парижкият  в."Фигаро" пише: "Бащата на главния заподозрян е бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група.”. Заради Борислав Желязков варненска прокуратура си направи отвод от случая,  отводи си правят и 11 варненски съдии.
Делото е разпределено на Шуменския окръжен съд, където е сформиран седемчленен съдебен състав. Според прокуратурата вината на Георги Желязков и на Стоян Стоичков е доказана по несъмнен начин, защото резултатите от ДНК-експертизите, направени в България и Франция, са категорични: възможността ДНК-профилът на биологичните материали от чуждия панталон в жилището на жертвата и открит под ноктите на Борилски да е на друг, а не на Георги Желязков, е 1:15 037 000 000 000. А за втория подсъдим – Стоян Стоичков, това съотношение е 1:236 400 000 000. А освен всички доказателства, за които стана дума по-горе, по време на българското разследване, у Желязков е открита и една от кредитните карти на Борилски.
Свидетелите по делото са  60  – българи и французи. Така започва съдебната одисея, в която делото се отлага поне 13 пъти по всякакви причини, за да се стигне до онзи ден, когато и двамата обвиняеми бяха оправдани от Шуменския съд. През времето, в което течеше българската съдебна одисея, единият от обвиняемите Георги Желязков успя да завърши право въъв Варненския свободен университет и вече е адвокат като баща си.

Днес, на първа инстанция и двамата обвиняеми са обявени от Шуменския съд за невинни. Делото може да бъде обжалвано пред Варненския апелативен съд.

Да видим дали и този път варненските апелативни съдии ще си направят отвод.

Веселина Томова