Кой се скри зад Кирил Йорданов и ТИМ?

Здравейте! Казвам се Мартин Кирилов и предлагам на вниманието ви мой коментар по повод на протестите във Варна. Ако прецените, можете да го публикувате. Аз не живея в България, но често пътувам до Варна, освен това следя внимателно новините по интернет и сателитните тв програми.

 Събитията в родния ми град не ме оставиха безразличен, но не мога да скрия, че съм разочарован от това, което се получи като резултат. Сигурно защото гледам малко отстрани, ми се струва, че истинските виновници за катастрофалното положение в града останаха недосегаеми, а протестите по-скоро им свършиха мръсната работа.

Оставката на Кирил Йорданов беше успех за протестиращите и за варненци, но протестите не трябваше да спират с нея.

Той беше най-удобната жертва

дори и за онези, които довчера му лизаха задника и въртяха далавери заедно с него. Проблемът не е в един човек, а в модела. Зад Кирил Йорданов се скриха управляващите от ГЕРБ и лично Бойко Борисов, който преди година и половина можеше да го прати в пенсия. Вместо това Бойко припозна Киро за свой и го яхна, както преди това го бяха яхали БСП, ДПС, НДСВ. Все пак да не забравяме и СДС – политическата сила, от която Йорданов започна политическата си кариера по времето на Филип Димитров.

Няма защо да се лъжем – основните партии и техните лидери носят отговорност за града, защото политиката в него винаги се е решавала от София. Кой щеше да избере Кирчо, ако Бойко Борисов не го бе посочил през 2011 г.? И колко гласове щеше да събере той, ако се бе явил като независим или още по-зле – като представител на БСП, която го подкрепяше в последните десетина години?

Защо Бойко се направи, че няма нищо общо с този човек?

Виковете във Варна срещу Кирил Йорданов бяха викове и срещу Бойко Борисов в София. И двамата обаче се направиха, че дъжд ги вали и че народният гняв не ги касае. Станишев и Доган също носят лична политическа отговорност, защото всеки от тях употреби Кирил Йорданов и никой не се погнуси от неговите усулги. А щом сме почнали да се връщаме назад, да не забравяме Костов и неговата варненска клиентела, както и беглеца Добрин Митев, които сложиха началото на тази кариера с безумията, които сътвориха в града преди 15 г.

Идеята ми е, че гневът на варненци трябва да се насочи и към основните политически партии, които

през годините си подаваха топката и си играеха мръсните игрички.

Лошото е, че извън тях е невъзможно в града да се издигне добра кандидатура, която би имала шанс да спечели изборите. Кирил Йорданов е олицетворение на един порочен политически модел, който остана непокътнат след неговата оставка, и затова мисля, че протестите не успяха.

Например в общинския съвет продължава да стои Янко Станев, друга одиозна фигура от политическия живот на Варна, която е не по-малко вредна за града от Йорданов. За разлика от кмета Янко Станев не е кой знае колко известен извън пределите на Варна, но той е другото олицетворение на порочния модел, по който различните мафиотски структури си поделяха града в последните години, разпределяйки интересите си между кметството и общинския съвет. Нещо, което в София бе познато като модела „Стефан Софиянски – Антоан
Николов”.

Да не споменаваме имената на другите общински съветници и лидери на партии, като Гуцанов и Портних, които

останаха непокътнати след оставката на Кирил Йорданов

и успяха да се скрият от народния гняв и да го насочат само срещу Киро. Същото се случи и по отношение на различните бизнес интереси, преплетени, разбира се, с политическите. Някой много ловко успя да вкара трите букви ТИМ в устата на протестиращите и да канализира общественото недоволство само срещу прочутата групировка. На заден план останаха пишман бизнесмени, като Марешки например, и други вредни фигури, които бяха отминати от справедливия народен гняв.

Що се отнася до ТИМ, моето мнение е малко по-различно от това, което масово чета във форумите, и мисля, че до голяма степен името на тази групировка трябва да се чете на обратно:

ТИМ е МИТ, който е удобен за разчистване на бизнес сметки

и преследване на политически интереси, в който се съдържат обаче много малко реални факти. Не говоря за миналото, а за настоящето. Почти всички компании, родени от тимаджиите, отдавна работят на светло и имат реален принос за икономиката както на Варна, така и на страната. Очевидно беше, че по време на протестите някой се опита да изкара дивидент на техен гръб, пускайки очевидни лъжи, които трябваше да внушат, че ТИМ е отговорна за всички високи цени – от тока до олиото.

ТИМ е марка, която трябва да внушава страх и която през годините е служила за разчистване на корпоративни сметки, както и за изнинение за много хора. Протестиращите определено бяха вкарани в тази посока, което пролича от едно нецензурирано видео с покойния Пламен Горанов, в което се вижда, че друг мъж го кара да скандира срещу ТИМ.

Не искам да бъда възприеман като защитник на компаниите, които би трябвало да се подразбират под наименованието ТИМ и които нямат нищо общо със застрахователния бизнес.
Иска ми се да разсъждавам върху това, което се случва, и не мога да не кажа, че

виждам тенденциозност и задкулисен мизансцен.

Аз съм се подписвал в защита на „Алея Първа“, но не приемам да ме избудалкат, че само трима души и техните икономически интереси дърпат конците на цяла Варна, а всички останали са  бяло и имат крила на гърба си.

По-добре е да протестираш срещу конкретно безобразие или престъпление, а не срещу три букви, които отдавна са изпразнени от съдържанието, което им се приписва. Факт е, че във Варна нищо не се промени и няма да се промени само с оставката на Кирил Йорданов. Това до голяма степен показва режисиране и манипулация на протестите, които започнаха обещаващо и които в началото бяха спонтанни. Някой в крачка яхна гражданския ентусиазъм, канализира го в определена посока, а след като постигна целта си, изостави всичко и протестите умряха.

Ако съпоставим това, което се случи във Варна, с това, което се случи в страната, можем да направим извода, че големият сценарий е за запазване на статуквото. Всичко да продължи постарому, да няма виновни, нито наказани, с изключение на Киро Йорданов, който опра пешкира, но съм готов да се хвана на бас, че няма да бъде изправен на съд, нито наказан за нещо.

Язък за барута, ако след целия този ентусиазъм от последния месец типове като Бойко Борисов, Янко Станев, Борислав Гуцанов, Ахмед Доган и Цветан Цветанов да продължат да я карат постарому.

http://www.glasove.com