Кой пали искрата на етническия конфликт?
Тази седмица чета пресата с едно особено неприятно чувство. По принцип чувството винаги е неприятно, когато чета вестник „Труд” и „24 часа”, но тази седмица то е и нещо друго – едно усещане, че някой в нещо наистина прекалява.
Тази седмица изданията на ВАЦ подеха една координирана пропагандна акция. На целокупния български народ трябваше да се раздуха усещането за наближаващ етнически конфликт. Не знам с каква цел – може би нещо от рода на „пък да видим какво ще стане” или „че да има за какво да пишем”. Може и друго да е – да се насочи общественото внимание най-после към проблемите с етнически характер в страната, които все още са под повърхността, но за сметка на това са много силен и опасен барутен погреб. Ако е последното – хвала! Но нещо ме съмнява… По-скоро самоубийството на Ахмед Емин бе използвано за една усилена пропаганда на пророчеството: „Внимание, идва етническа война!”. А онова, което нагарча особено много, е ежедневното експлоатиране на темата „турци”, „мюсюлмани”, „ДПС”. Нека хвърлим бегъл поглед върху последните броеве на вестник „Труд”:
Вторник, 28.10.2008
Стр.1 – Доган: Потресен съм от омразата
Стр.1 – Кой иска да ни върне в 1989-а?
Стр.2-3 – Ахмед Емин: Готви се чудовищен сценарий за България
Стр.3 – Преброяване на джамиите
Стр.4 – Турското посолство под засилена охрана
Стр.5 – През 80-те години ни се разминало Косово
Стр. 12-13 – Високомерието не подмина и ДПС
Стр.16 – Граничарят Михаил Цонков: Чувствах се предаден от държавата!
Първите три страници са изцяло посветени на посещението в сараите на Доган. Следват коментари за „обезпокоителни” неща – 1500 джамии били построени в България за последните години, турското посолство засилило охраната… Цяла страница интервю с граничаря, подробно обяснение на случая със застреляния турчин.
Сряда, 29.10.2008
Стр.1 – Доган: Няма да напусна политиката
Стр.4 – Прокуратурата не дава писмото на Ахмед Емин
Стр.5 – Който демонизира ДПС, вреди на страната, твърди премиерът
Стр. 12-13, 14 – Ахмед Доган: Някой пали искрата на етническия бунт
Четвъртък, 30.10.2008
Стр.1 – Сарай в „Напоителни системи”
Стр. 2-3 – същото
Стр. 5 – ДПС „топи” Борисов пред Европа
Стр. 5 – Ген. Атанасов казал грешна година от писмото на Емин?
Стр. 5 – Доган не е издавал следствена тайна пред „Труд”
Да речем, че самоубийството на Емин е гореща тема. Всички пишат за това, нормално е да се отделя повече внимание. „Труд” обаче прави много голяма крачка в т.нар “agenda setting”, една от ключовите роли на журналистиката. Той не само поставя на дневен ред етническите проблеми, което само по себе си не би било негативно явление. Вестникът прави много повече, раздувайки неимоверно мащабите на един самоубийствен акт едва ли не до потенциална етническа война, която а-ха ще избухне! Кой всъщност пали искрата на етническата война? Едва ли обикновените християни и мюсюлмани, които, забързани в ежедневните си проблеми, едва ли са тръгнали да си скачат един на друг. Кой тогава пали искрата на етническата война? С десетки тревожни статии и сензационни интервюта, потресаващи разкрития и изравяне на прашлясали истории от гардероба?
Нямам нищо против да се обърне внимание на етническия модел в страната. Да се поразбият някои митове, сред които този, че „ДПС пази етническия мир в България”. Да се прикове вниманието на политиците към липсата на инструментариум за избягване на конфликти на етническа основа. Да се разчепкат темите толерантност и свръхтолерантност. Но не по „Труд”-ния (и опасен) начин, като се бие камбаната и се вади пушката иззад леглото. Нито по Бойковски, като се изнасят чудовищни (едва ли реални) числа за 1500 построени джамии ?!
Обществена дискусия? Обществен консенсус? Гражданско общество? Другото си е чиста предизборна пропаганда…
Георги Грънчаров