Кой напълни гащите на Висшия съдебен съвет

Знаменитата фраза на Остап Бендер: „Ледът се пука, господа съдебни заседатели, ледът се пука!” за родните магистрати е като ключ от нечия чужда квартира. Никога не ги засяга лично.

Ако някой бе изумително прям и точен в оценката си, това бе бившият блестящ адвокат и настоящ член на Висшия съдебен съвет Георги Гатев, който остро заяви, че проблемите в съдебната система не са внезапен кошмар, споходил ни за една нощ, а съществуват още от преди 20 години – именно след създаването на ВСС.

Висшият съдебен съвет винаги е бил инструмент, структуриран и размахван от политически ръчички по времето на различните управления на страната.

Маститите магистрати, намърдани в него, всички до един рожба на политическите си отърквяния около политически партии и фигури, като една секта умозрително заседават и колкото повече го правят, толкова в по-миризлив батак се превръща правосъдната ни система.

Всички до един са напълно наясно с ужасяващата корупция, лобиране и двоен стандарт, в които са оплетени прокурори и съдии. Всички те не си вадят обаче очите един на друг, защото ако го направят, някой ще бръкне в техните – и ледът се люшка само в чашите им с уиски. Пукат се бучките, но това винаги е безопасно.

В същото време истината за ситуацията в прокуратурите и съдилищата вони и всеки, който е имал съдбата да се докосне до нея, отвратено попада моментално в другото ниво – на безсилието. Защото в България схемата на омерта в тези среди никога не се променя.

От време на време, когато това е някому удобно, гръмва по някой скандал. Красьо Черния, Владимира Янева, списък с имотите на висши магистрати…

Медии, анализатори и разни неправителствени организации каканижат заучени фразички за морал, промяна и … дрънкането на леда в чашите продължава. Толкова.

Скандалите са винаги умело политически режисирани. Не, че те не навързват шокиращи факти и обстоятелства около някой сгазил лука, но покрай завалията, купища други, ояли се от поръчки и корупция, хора на Темида, остават на завет, непокътнати.

Днес на мода е новата председателка на Софийския градски съд Владимира Янева. Ако не беше приятелка на вътрешния министър Цветанов, едва ли някой щеше да се разрови в имотите и. Ревналите съдийки, възмутени от „този цинизъм”, мълчаха години наред като отровени риби обаче, когато куп техни колеги и тогава, и сега, продължават да се държат не като прокурори и съдии, а като мафиотски босове.

Преди три години председателката на Варненския административен съд Анелия Цветкова бе арестувана в центъра на Варна в заведение, в което я бе примамил за последна среща бившият и любовник, който психопатично преди това я бе бомбандирал със стотици SMS-а, за да се видят „за последно”. Добре инструктиран от ДАНС, изоставеният любовник изсипа хиляди левове в скута на съдийката и спецзвеното на Агенцията за сигурност проведе акция с барети, като че ли залавя Таки и цяла наркобригада в действие.

Три години по-късно поръчковите свидетели срещу съдийката се отказват от показанията, свидетелствувайки, че са били заплащвани и притискани от ДАНС, за да я натопят. По това време ДАНС се ръководи в сянка от Алексей Петров. Днес той квичи, че службите и МВР гонели неудобните. По негово време беше същото, но когато не си власт, бързо забравяш как ти си мачкал онези, които ти пречат.

Всички по онова време се свиха по дупките. Днешните съдийки – революционерки не обелиха и дума как чрез подобни мръсни поръчки се обезглавява съд в угода на политико-финансово-корпоративни интереси.

Нещо повече – по телевизии и радиа редяха лицемерни думички как заклеймяват корупцията, а докато люшкаха ледчетата в чашите с уиски вечерта, се прекръстваха суеверно – боже, благодаря ти, че мен не ме хванаха.

Фамшивият облик на богопомазаните висши магистрати, които редят хлевоустни думички за принципност и служба единствено в името на закова, се срутва едва когато на някой политик и управляващ му писне и набута някой от тях в поредния скандал.

Докато определени властови кръгове и магистрати се ритат по кокълчетата, истинското реалити в прокуратурите и съдилищата е потресаващо. Към Висшия съдебен съвет има една служба, наречена Инспекторат, която проверява сигнали срещу магистрати. И какво от това? До този момент нищо на никого не се  е случило. Като изключим дребните цаци, зад които не стоят лобита, които да им спасят своевременно главите.

По т.нар. знакови „мега” дела прокурори и съдии вършат откровени престъпления, ръка за ръка с ченгетата още при досъдебното производство.

Главният прокурор, който непрекъснато обяснява, че той нямало как да контролира подопечните си прокурори, въпреки че е запознат с безобразни действия на свои „мега” прокурори, предпочита да си крие главата под бюрото. В тази поза обикновено задника лъсва, но пък какво от това – сектата на ВСС ще потули всичко.

Така в небитието на чекмеджетата се скриват от очите на обществото нагли поръчки, скалъпване на дела, нарушения, граничещи с престъпления, извърщвани от прокурори и съдии. От една страна така се пишат червени точки – че се преборва организираната престъпност, от друга – истинската мафия е недокосната. А истинската мафия е в комбина с висши политици и висши магистрати.

Ако тук-там някой и друг следовател реши да си върши работата както е писано по закон и вземе, че прояви характер да не спира да рови издъно, му се изземват делата точно от „принципни” прокурори, които трябва да смачкат делото в угода на политическите си господари, или още по-стращното – на корпоративни играчи и мафиотски босове.

Следователите са наказвани, срещу тях се образуват дисциплинарни дела и така „неудобните” за системата на „омертата” са изритани за да не пречат.

Управляващите са изчислили всеки магистрат, който им е необходим. Службите знаят кой с кого спи, кой е педераст, коя е лесбийка, кой кога взима рущвети, кой е алкохолик и кой шмърка…

Така зависимите от собствените си грехове магистрати са хванати в желязната хватка – или бачкаш за нашите интереси, или те изтипосваме на бял свят, пък се оправяй… По тази схема винаги се намират прокурори на повикване и съдии, които гледат дела с написани далеч преди да е завършило делото присъди.

Мъдреците от Висшия съдебен съвет клатят умозрително глави и никога не говорят за това. Те знаят, че са там за да служат. Но не закона, а на онези, които са ги пратили в сектата.

Преди повече от година един от членовете на ВСС ми разказа как е влязъл в кабинета на главния прокурор Борис Велчев и го е предупредил, че всички т.нар. „мега” дела са абсолютно нефелни и пробити, и че ще се срутят в съда, защото по тях няма нито едно читаво безспорно доказателство. „Казах му – Велчев, извикай ги тия твоите всичките прокурори и ги насмети, защото се случва нещо отвратително. Така не може да продължава! Едно по едно делата ще паднат в съда, направи нещо!”, възмутен членът на ВСС прави опит да извади Велчев от вечната му летаргия.

Главният прокурор се свива на бюрото като буболечка. Толкова.

Изходът от тази змийска обвързаност дори не е в поредната смяна на членовете на ВСС.

И новите ще са като старите, политически набутани – всеки със своя покровител. Целият правораздавателен процес е сбъркан от самото си начало преди всичко заради тоталната корупция, която тресе системата. Гражданите, които виждат единствено крайният продукт на присъдите, издадени от съда, първосигнално скачат единствено срещу него, но нещата са далеч по-сложни.

Пробивът стартира още от образуването на досъдебното производство. Даже още по-назад – при искането на разрешение от прокурор за провеждането на дадена шумна полицейска акция. Истинският професионалист – прокурор никога няма да даде „добро” за акция на ченгетата, ако прецени, че оперативната им работа не е изпипана докрай, защото знае, че нататък всичко ще се срути. Куп прокурори обаче, днес работят като служители на МВР и обслужват изпълнителната власт като проститутки. Така повеждат ордите на полицаите при неизпипани акции, които бързо след пиар-шумотевицата катастрофират нататък.

А когато всичко започне некадърно, то винаги приключва по същия начин.

Досъдебното производство вече има една цел – натъкмяване на онова, което са пожелали ченгетата и „техния” прокурор. Месеци наред разследването се свежда как да бъдат скалъпени доказателства и поръчкови показания, че да има какво да вкараме в съда.

През това време тече невъобразим натиск към задържаните за да сключват споразумения със същата прокуратура, която прекрасно знае, че влезе ли в съда делото, то ще се срути.

В съда пък, по „случаен” принцип, винаги се намира съдия, който да гледа делата така като че ли е прокурор. Ако пък ако се намери честен и присъди оневиняваща присъда, моментално е обявен от властта като продажен.

Правосъдната ни система е превърната в бакалия. А на всичкото отгоре в нея бъка от необразовани, некадърни и нефелни магистрати.

Безнадеждността е оправдана, защото никоя власт досега няма воля за истинско прочистване на миризливото блато. Всеки, който дойде на власт първо иска да овладее МВР и спецслужбите, после лека полека навежда магистратите. Няма как и да е другояче, защото ако има истинска правораздавателна система – честна и независима не само на книга – освен враговете на управляващите, в арестите първо ще влязат самите управляващи.

Да сте чули досега да има арестуван министър или премиер, докато са били на власт?

Няма и да чуете.

Вчера ВСС беше на едните, днес е на другите, утре – на следващите.

Ченгетата и спецслужбите не ловят истинската корупция в прокуратурата и съда, защото предпочитат чрез натиск и компромати да държат в своя услуга точно тези магистрати. Мафията от друга страна – прави същото.

И непрекъснато лъжем Европата, че у нас с правосъдието нещо се случва.

Да, случва се наистина – пука им се ледът единствено в чашите за уиски.

Докато броят пачките. Или приемат поръчката, просто защото задниците им са осрани.

Веселина Томова

В. Шоу