КОЙ И ЗАЩО. ГНОЯСАЛА ИДЕЯ
Не съм социолог или политолог, Господ здраве да им дава, тоест – да има избори на всеки три месеца; не ми плащат да правя любезни прогнози, които са деанксита (веселите хапчета) на политическата ни секта; не съм наричал Бойко лъжец, понеже ми е отказал 100 декара на морето, което обаче не ми е попречило сетне да се наредя на опашката от кандидати за най-вдъхновено фелацио, правено на същия този Бойко, и пр.
Лишен съм бил от всички тия удоволствия, така че мога да си позволя някои наивни предизборни разсъждения, безплатни при това (относително).
Кампанията е пределно вяла, тя е по-мъртва от мъртъв плъх. Всички основни играчи са без самочувствие.
Никой не си прави труда да каже нещо, което да се запомни поне за няколко минути. Посланието на ДПС е елегантно като самия Местан, обаче банално като речно камъче; чух го веднъж и реших, че трябва да преосмисля разбирането си за свобода – понеже според въпросното послание тъкмо ДПС ни носело свободата. Няма шанс и Доган изневиделица
да набие някакъв кочан
в политическото блато
Преди време привидно скандалната му, но иначе премислена предизборна реч в село Кочан превърна БСП във вечната просякиня.
Някои все споменават за генералската звезда, която Доган бил дал на Бойко – но в Кочан Доган закичи Бойко направо с фелдмаршалски пагон.
Няма шанс да чуем Доган, но всъщност вече го чухме – след като на политическия тезгях бе извадена „аферата КТБ“.
Тя няма да се реши лесно – именно защото в нея има повече политика, отколкото във всичко останало. Резултатите от изборите ще бъдат претегляни и през решението за КТБ. Бойко вече обяви, че банката трябва да се отвори незабавно – може би за да тушира казаното от Прокопиев, когото спрягат между личните му мекерета, който пък си позволи да поиска незабавния й фалит. И митингът на ощетените от банковата афера няма какво да търси пред БНБ, понеже вече е ясно, че Искров е направен от пластилин, а трябва да се премести пред някой от офисите на Прокопиев, който си позволи нечувано предизвикателство. Хора като него никога няма да се променят. Той продължава да си мисли, че затриването на КТБ е нещо като прилапването на „Каолин“. Бойко може и да не гледа сериозно на Прокопиев, но онзи вече задълго ще е негова опашка, тъй че дистанцирането от сингапурската булка беглец е въпрос на оцеляване. Мнозина все още помнят, че когато Прокопиев имаше някакви ядове, той обяви, че ще се крие в Сингапур, а причините за това изповяда единствено на посланика веселяк Уорлик, когото и досега дори постоянната публика на дискотека „Ялта“ помни с умиление. Уо пък беше колкото агресивен, толкова и комичен – сигурно се е виждал като някой от тримата големи на ялтенската сбирка, която предначерта всички бъркотии след Втората световна война.
КТБ зададе скритите контури на предизборната парадигма – питайте Доган какво означава тази дума.
Тъй че предизборното говорене има една невидима рамка, отвъд която дребосъкът няма да бъде допуснат, шахматната партия ще се играе между Бойко, Доган и колкото и да е чудно – Костов. Шансовете обаче Костов и Бойко да са на един акъл за банката са нулеви, на Костов най-много да му позволят да си вземе нещо от депозита.
БСП е аут от тази игра, защото напоследък оттам така проклинат ДПС, че все едно онзи ден са били клани-недоклани в Батак – и сега ще гледат отстрани с увиснали пискюли.
Всъщност правилото „помни какво си казвал вчера“ е абсолютно неприложимо в тази партия, която дълго ще носи „вируса Серж“, причинил амнезията и дебелоочието в БСП. Ако баща му беше доживял да види какви ги върши Серж, отново щеше да излезе в Балкана.
„Аферата КТБ“ може да е продуцирана в началото като някакъв личен сблъсък, но скритите й мотиви са все още неясни. Какво ще стане, ако оманците дойдат с парите – и с кого ще им е по-сладко да си пият кафето, с Доган или с някой друг; какво ще стане, ако руснаците се намесят – сега те дават вид, че са се спасили от банката, обаче не бива да се забравя, че като никой друг могат да раздухат и дори да контролират и тази криза. Поне сто хиляди вложители ще гласуват за онзи, който им реши проблема с банката – но много повече хора ще гласуват за Фелдмаршала, ако кризата се задълбочи.От коя страна на сметалото е Бойко?
Между другото проблемът на Цветан Василев е в това, че не е бил наясно чия всъщност е банката, която иначе е негова; и кога се е събудил с мрачния въпрос – защо продължава да си мисли, че банката е негова. Тази неяснота неизбежно предизвиква световъртеж – особено ако си въобразяваш, че си толкова силен, колкото би искал; всички хора, които се докоснат до някаква форма на власт, неизбежно полудяват – малцината, които устояват, са истински значимите играчи.
Сега двама от тях ще трябва да решават изборната кръстословица и през КТБ. Сметалото ще трака – обаче напълно е възможно сметките да не излязат.
БСП, която вече дори не симулира, че е жива, не казва нищо запомнящо се на хората. А могат да спечелят допълнително поне 100 хиляди гласа, ако Михаил Миков се качи сам на Бузлуджа и до 5 октомври не спре да реве:
„Загиваме! Помагайте!“
Това е единственото послание, което в момента може да им свърши работа – понеже и електоратът на БСП е единственият, който има чувство за принадлежност, памет и немалко гордост, пренесена през тази памет. „Помагайте, загиваме!“ – това ще свърши работа, а не празните приказки за „социална политика“, те нямат никаква стойност, особено когато жената на Станишев печели милиони, а истинските, праведните социалисти, които и досега тайно се мислят за комунисти, си броят стотинките.
Ако Миков се зажали на Бузлуджа, това ще събуди у хиляди хора сладки спомени – за помпозни тържества, за срещи в зала „Универсиада“ със студентската младеж, за пищни манифестации. Събуждайки тази памет, БСП може да измоли някаква милост, някакво снизхождение – стига да преодолее канцеларската си гордост и инат. Едва ли ще се случи. В тази партия са прокълнати да си останат партизани и да обикалят около мандрите, понеже все нещо ще им падне от там – за две години кърджалиите на Костов се награбиха толкова, колкото тия не са и сънували. Да не ги броим, махайте ги от сметалото.
Бойко прихвана нещо от пищната церемониалност на вождистките режими – сега той прави срещите си в зала „Армеец“, но 15 хиляди души отдавна са му малко. В следващия си мандат вероятно ще построи покрит футболен стадион и тогава ще бъде акламиран от 50 хиляди души; Брюксел пък няма да има нищо против да даде пари за един стадион за акламации. Обаче сега Бойко се страхува – той е в най-тежкия момент от кариерата си.
Добре, нека за момент да навлечем мазната овча кожа на социолога Х и да предположим, че Бойко спечели с мнозинство изборите. Какво мнозинство трябва да е то? 121 гласа при българската политическа врътливост са нищо. 130 тогава? След 44 месеца Бойково властване с лекота успяха да купят петима негови депутати, и то само в рамките на няколко седмици – 5% от неговите послушници. Десет души латентни предатели винаги ще има. Тогава колко гла- са трябва да спечели Бойко – 140, 160, колко?
При това той е поставен под тежка преса – трябва да съглашателства с „реформаторите“, които незабавно ще се превърнат в банда изнудвачи. Вече две години те репетират, това помежду си имат и талантлив в това отношение Учител/Костов. Не си струва заради кефа на Меркел Бойко да се подлага на това изпитание. Ами ДПС? Някои хора нашепват тук и там в нечии лековерни уши, че ДПС вече имало подкрепата на американците. Вярвате ли го и ако е така, защо досега на церемония на Орлов мост не са били
тъпана, съпроводен с трели от пиколо – изразени като целувки с онзи заместник-посланик от посолството, който е женен за мъж. Американците си имат предостатъчно грижи с Анкара, за да си създават още една.
И така, Бойко стърчи сам като бастун в пустиня, като палачинка между звездите, както беше казал по някакъв повод Виктор Юго.
Ние, които „хараламбиме“, както казваше Радичков, барабар със социолозите – някои от които се държат като социо-пати – ние къде сме в тази парадигма?
Мама й стара на тази дума – в нашия случай тя означава „размишление без изход“, макар Доган да я приема като „модел на мислене“.
Ако Бойко се уплаши още малко, Близнашки ще прави водосвети дълги месеци, защото едно малко дяволче отдавна го изкушава, то би изкушавало и всеки в неговото положение – да откаже играта, да стои отстрани, до пълното рухване на всичко. А сетне – ето го Фелдмаршала се завръща вече като Генералисимус.
Но да управляваш под развалините, не е голямо щастие. А след 6 месеца наоколо наистина почти нищо няма да оцелее.
Излязох за малко в градината, та се сетих за г-н Бареков. Не знам колко са изсъхнали герберите, които навремето занесе на г-н Бойко за личния му хербарий, затова не мога да преценя какви са шансовете му. Във всеки случай в този хербарий се мъдрят доста други скалпове.
Бойко незабавно трябва да отиде на лекар – но при условие че това не е неговият д-р Лъчко – и да поиска хапчета, от които се повръща, когато човек види „протестъри“, плевнелиевци, прокопиевци, всякакви други мъдреци на Нищото. И да помисли кое е обратното на поговорката „изходил се на метеното“. Възможно ли е повторно „метене“ – след като си говорил по невъзможен начин за ДПС; и дали това няма да го принуди да спука собствения си балон.
И така, никакви сметки няма да излязат – освен да продължава агонията, на която се наслаждаваме.
Самата идея за коалиция вече е гноясала, дори и думата буди отвращение, а коалиционната практика е направо безбожна. Спомнете си какви коалиции бяха съчинени от 1991 г. насам, как се разпадаха, как единственото, което постигнаха, бе да хвърлят в пещта представата за съгласие и пр.
Българинът е наясно с всичко това.
От друга страна, у него се таи едно тежнение, което той не успява, а може би и се свени да изрази – идеята за Вожда, на когото да прехвърли всичките си грижи, типично по български; тази идея лековато е отхвърляна, макар че за да се размишлява върху нея, са нужни познания за народния манталитет. Но ние вече нямаме и народопсихолози, като изключим онзи Симеон от „Врана“, който – докато лапаше чужди имоти – изтърси, че българинът трябва да си смени чипа.
Народното тежнение може да звучи и неприемливо за някои. Но ако обикновените хора трябва да направят смисления си избор между поредната вонлива коалиция и една личност, този избор ще бъде повече от ясен. Дали Бойко има качествата да се пребори за този избор – дали се е поучил от 44-те месеца, през които управляваше, дали вече е наясно кое е грешно и кое не е, дали може да се отърси от самодивите, които му пълнят главата с хвалебствия. И не на последно място – дали може да се отърси от страховете си, че сам може да държи контролния пакет над себе си.
Народният манталитет скрито настоява за Вожд – какъвто и да е, но Вожд. Българинът винаги се подслонява не другаде, а под гръмоотвод…
Но сметалото подсказва, че Народът ще гласува за партии – а ще получи гнойни коалиции. Довиждане в Нищото.
Кеворк Кеворкян
В. Преса
http://pressadaily.bg