Кой държи спусъка във филма “Юрген Рот – ТИМ”

“Шокиращи разкрития”, “разтърсващи разследвания”, “сензанционна книга” – това са част от анотациите за “Новите български демони” на немския журналист Юрген Рот при масираната пиар-кампания на книгата му, издадена у нас. Рот пристигна в България и не слиза от страниците на вестниците, електронните медии и интернет-агенциите.

Той дава упоителнти интервюта и всява доверие –

прилича малко на частен детектив, лапнал неизменната лула, който спокойно и малко насмешливо следи българските реакции за писанията си.

“ТИМ е най-влиятелната групировка от „гражданската мафия“ в България”, каза Рот последно по Българското национално радио и уточни, че варненската групировка има криминален произход. След, което прави едно знаково изявление: “Досега никой не е посмял да направи нещо. Това е тема табу”.

Под “гражданска мафия” Рот разбира сливането на криминалните структури с официалната власт. Всъщност това си е чистата мафия, но Рот се застрахова с думите, че тимаджиите не действали с картечници и пистолети.

А откъде е сигурен в това?

Впрочем, “Новите български демони” не е впечатляваща книга за всички онези, които внимателно са следили процесите на развитието на българската мафия през последните 19 години. Даже е скучна, защото борави с измъкнати факти от вестникарски дописки и подбрани епизоди, подхвърлени от анонимните източници на автора.

В цялата книга личи липсата на детайлно изучаване на героите, събитията и ситуациите, и дистанцирания поглед на човек, който никога не се е докосвал реално до българското блато.

Книгата дори е повърхностна, защото отделните теми и глави са нахвърляни постно и в повечето случаи са пълни с откровено сгрешени факти, тъй като Рот се е предоверил на източниците си и просто не е проверил докрай дали е вярно това, което му казват.

Немският журналист обаче никак не може да скрие истинското си любопитство към групировката ТИМ. В книгата му

за тимаджии е отделено най-много място, а в последвалите интервюта в българските медии Рот не пропуска да насочи темата към вездесъщия холдинг.

В това няма нищо лошо. Даже напротив. Както казва немският журналист – темата е табу в България.

Дали обаче само това кара Юрген Рот така настъпателно да насочва вниманието както на обществото, така и на институциите към ТИМ? Всъщност, когато един чужденец реши да пише разследваща книга за мафията в друга страна, първото, което трябва да направи, освен да прочете всичко писано по медиите за нещата, които го интересуват, е да намери източници, с които да се срещне, и които да му допълнят картинката.

Изключително любопитно е кой е насочил Юрген Рот към българските му източници. Защото ако посветено око чете книгата

моментално навързва един кръг от лица, които странно по някакъв политически, бизнес и обществен интерес са безкрайно близки един до друг.

Това проличава при внимателен прочит, дори и когато източниците са анонимни. Човек, който обаче живее в един град, за който се пише, ги разпознава моментално и когато ги навърже един с друг, се получава просто един приятелски кръг. Който не винаги е достатъчно достоверен, защото е пристрастен – политически и иконимически.

“Когато разказах на мои познати полицейски следователи и антимафиоти, че отивам в България, всички бяха единодушни: “Бъди внимателен. Там не си в безопасност. Аз не бих го направил. Дано да се върнеш жив и здрав”, пише в предговора на книгата си Юрген Рот.

Звучи като в евтин холивудски екшън. Ако Рот си беше направил труда не само да идва у нас за по няколко седмици, а бе отделил месеци от живота си и дори години, като иска да пише за истинската мафия, надали щеше да издържи наистина на напъна. Защото тук разследващите журналисти продължават да вършат далеч по-дълбока работа и все още да са живи.

“Още в първите дни на престоя си в София чух едно име, което в началото на моите проучвания не ми говореше почти нищо. Името беше ТИМ – название на един влиятелен концерн.”

Удивително за разследващ журналист, който пише за България, че е чул за първи път името на ТИМ едва сега.

Затова пък Юрген Рот още на втората страница от предговора си ни подготвя за истинската мишена на книгата си – ТИМ и моментално посочва единият от източниците си – “той е бил шеф на службата за борза с организираната престъпност в МВР”. Това ченге се срещнало с Рот при много конспиративни обстоятелства и му казало: “В момента никой от държавните институции не е готов официално да признае, че групировката ТИМ изобщо съществува. Нейното поле на действие сега е главно икономическата престъпност. Чрез подставени лица се извършват и другите дейности, като търговия с наркотици, проституция. Неофициално групировката ТИМ не може да бъде свързана с тях.”

Натататък в книгата си Рот директно назовава името на ген. Ваньо Танов като свой източник, но тук не става ясно дали анонимният е Танов, или някой друг ексшеф на БОП. Никъде в книгата си обаче Юрген Рот не запитва тези си полицейски източници, които очевидно са високопоставени ченгета –

ами вие, като бяхте толкова години на върха на службата на антимафиотите, защо нищо не направихте по разследването на ТИМ и защо не тръшнахте вратата на МВР, ако са ви забранили да го правите,

а сега по кюшетата давате “безценна информация” за тимаджии, години след като вече те са легализирали напълно бизнеса си и трудно някой ще може да ги улови в грешка.

Такъв въпрос Юрген Рот не задава и на Бойко Борисов. Въпреки че го пита “да му каже нещо за групировката ТИМ”. Такъв въпрос е абсолютно идиотски за разследващ журналист, още повече че Рот разполага с данни, че Бойко Борисов е съдружник в обща фирма с Иво Каменов от ТИМ. Борисов естествено отговаря така: “По-рано да, по-рано може и да е имало нещо. Но днес това е едно съвсем нормално стопанско предприятие”.

“Какво нещо е имало по-рано? Вие все пак сте били главен секретар на МВР? Моите източници твърдят, че докато са били в спецслужбите се е знаело какво прави ТИМ, защо не е дадена възможност на тези хора да работят?”, би бил естествения контра-въпрос на всеки разследващ журналист. Юрген Рот обаче не го притиска, а пише: “След което кметът отново започна да говори общи приказки и очевидно нямаше намерение да даде повече информация. А би трябвало да е запознат със ситуацията.”.

Би трябвало, Рот, би трябвало. Ако го беше притиснал тотално с конкретни въпроси, Борисов щеше да изтърве нерви и в думите му можеше и да изпадне някой “бисер”.

Повърхностният поглед върху разследването на Юрген Рот за ТИМ личи от изречението му: “Наименованието ТИМ се среща за пръв път в едно вестникарско съобщение от 16 февруари 2001 г. На 21 ануари 2001г. във Варна е застрелян местният наркобарон Георги Георгиев, по прякор Рахита. В съобщението се казва, че е бил “тясно свързан с групировката ТИМ”.

Ако Юрген Рот наистина беше направил сериозно разследване нямаше да пише такава лъжа.

ТИМ не само е споменат 8 години по-рано в българската преса, но нееднократно поне във Варна вестниците са писали за групировката. Тогава обаче още нямаше интернет и гугъл, и на Юрген Рот някой трябваше да му каже да се зарови в българските библиотеки за да си обясни “криминалния произход” на тимаджиите.

Нататък в книгата Рот непрекъснато прави опити да пита за военния прокурор Николай Колев и дали е бил свързан с ТИМ. Вместо като разследващ журналист да намери сам отговора, той се задоволява да попита Иво Каменов, който естествено му отговаря лаконично: “Не”.Още от 1993 година във варненския вестник “НД Черноморие” за ТИМ се пишеше нееднократно.

Именно тогава тимаджии изгряха на небосклона като охранителна фирма и това бе фирмата, която официално сключи договор с община – Варна и с тогавашния и кмет Христо Кирчев. Точно тогава пишех за войната между СИК и ТИМ,

а две години по-късно лъсна връзката между ТИМ и прокурор Николай Колев с арестуването на тогавашния шеф на БОП –Варна полк. Стамо Стамов.

Тези неща обаче Юрген Рот дори и не ги е чувал, защото просто се е доверил на източници, които са го занимавали единствено със своите интереси и “червени точки”, които могат да извлекат от написаното.

Във Варна Юрген Рот разговаря все с анонимни лица, на които не назовава имената. “Известен бизнесмен” казва, че след първия тур на изборите /кои не е ясно/ Марин Митев и Иво Каменов отишли при кмета на Варна и го попитали: “Какво ще стане с нас?” Той им отговорил: “С престъпници не разговарям”. Същата нощ Иво и Марин бяха арестувани и вкарани в затвора, а на другия ден подкрепиха Йорданов. Получиха това, което искаха”.

Марин Митев и Иво Каменов никога не са били арестувани, обаче. А за хората, които познават ситуацията подобен разказ е печално абсурден, най-малкото защото не Иво Каменов и Марин Митев припкат при кмета, а точно обратното.

Нататък с тимаджийската сага ни запознава някаква си главна редакторка на местен вестник, която от всичкото, което казва, се разбира единствено, че нямало как да се добере до босовете на ТИМ, защото не можела да им издири телефоните. Което за всеки разследващ журналист е смешно.

Има сведения, дадени от битият варненски журналист Антон Луков, който твърди, че са го пребили по поръчка на ТИМ. В морската столица обаче истината около този побой е печално известна и тя не е минава в актива на групировката.

Цялата история за ТИМ в “Новите български демони” е несмаслено написана и по никакъв начин не внася нещо ново, което да бъде наистина обект за сериозен анализ.

С изключение на находката с интервюто, дадено на Рот от Иво Каменов.

Кой е свързал Юрген Рот с Иво Каменов и защо Каменов е дал такова разточително интервю, което си е направо чист пиар, немският разследващ журналист не обяснява.

В книгата на Рот няма друго интервю, въпреки по същата логика, той би трябвало да интервюира и Румен Вълка, или Румен Петков, например. В цялата тази натрапчива сага “Рот – ТИМ” има нещо наистина подозрително.

Някой умело точно сега издава книгата на немския журнарлист у нас и твърде настойчиво пуска в общественото пространство името на мощната групировка.

ТИМ никога не са обичали да шумят около името им в медиите. И днешното им прекалено излизане на светло би могло да означава две неща – или някой просто им дава ишмар да внимават, или пак същият някой вдига цената на мизата.

Още преди няколко месеца, във връзка с една от първите акции на ДАНС, свързани с екстрадирането на група чеченци от България, специзточници коментираха, че всъщност далечната мишена била ТИМ.

До този момент тимаджии винаги са излизали сухи от водата.

Последно един от враговете им Христо Ковачки падна под гилотината.

В разследването на Юрген Рот няма реална заплаха, защото в него всичко е “претоплена баница”, в която доста често вместо сол е сипвана захар.

Случайно ли е обаче насочването на на прожектора към групировката, предстои да видим.

“За мен беше чест да се запозная с вас, благодаря ви”, завършва Юрген Рот интервюто си с боса на ТИМ Иво Каменов.

Не помня разследващ журналист да казва на някого, когото счита за мафиот, че за него запознанството им е въпрос на чест.

Кой знае, възможно е да греша.

Веселина Томова