КОЙ ВИ НАПИСА ОПОРНИТЕ ТОЧКИ, Г-Н ПРЕЗИДЕНТ, КОЙ?

След „колорадския гаф“ в края на 2012 г. съвсем естествено погледите на всички с достъп до телевизор навръх Нова година бяха приковани в словото на президента. Първоначално останахме малко разочаровани, че е избрал стерилната атмосфера на Гербовата зала вместо миналогодишния разчупен интериор и Power Point презентацията с крадени от интернет снимки. Не се очертаваше да ни развесели с някой от обичайните си гафове. Очевидно си беше взел поука и бе заложил на безопасното. Стои прав пред трибуна, чете от аутокю, а зад него се вижда само гербът на България на неутрален фон. Няма как да сбърка, нали?

Започна в обединителски дух. „Ние, българите, на прага на Новата година чертаем планове за бъдещето, като правим своята равносметка.“ Рекохме си: „Най-накрая ще си влезе в ролята на държавен глава на всички сънародници, ще напипа верния път към сърцата дори на противниците си.“ Но не би. Макар да избяга от сложните технически средства и екстравагантния декор, г-н президентът не можа да избяга от себе си. Колкото и да се стремеше към неутралност, не успя да се въздържи от пристрастни политически внушения. Каза, че изминалата година е осмислена от „събудената гражданска енергия“. Един вид – в страната нищо смислено не се е случило освен протестите, а пък преди тях никой не се е борил срещу нищо. Вметна и едни „опорни точки“ ей така, мимоходом, за да напомни за най-голямото уж разкритие на протестиращите срещу управляващите. (Те са нещо като новото „Кой?“, което се поизтърка.) Натърти и на нашето „европейско развитие“, само забрави да сложи пред него „граждани за“, а след него „на България“. Получава се позната абревиатура.

Заля ни с клишетата като „морал“, „почтеност“ и „демокрация“ (много напомнящи на риториката на протестиращите), без да ни каже нищо конкретно. Накичи се с отразената светлина на възрожденските идеали, приши се и на Ботев и Левски и ни се скара, че не сме изпълнили идеала на Апостола за чиста и свята република. Какво прави той в управлението Ӝ тогава? И как допринесе за чистотата и святостта Ӝ като министър на ГЕРБ? Обикновеният човек ли е виновен, че партията му гази споменатите идеали три години и половина? От технократ като него очаквахме повече думи за благоденствие и върховенство на закона, а не абстрактно морализаторстване. Накрая се получи безсмислено празнословие, а между хората и президента им зейна отчуждение.

Почти никой не си позволи да говори политически навръх Нова година, колкото и да е закъсал за популярност. А президентът нямаше право. Кой му написа опорните точки за словото, кой? И нарочно ли беше този уклон на г-н Плевнелиев, или наистина не се усеща как в такива ситуации се саботира сам заедно с институцията, която представлява?

Елена Кодинова

В. Преса