Който СРС вади, от СРС пада

Щото е опитен играч и любимец на ЦРУ, ФБР, Сикрет сървис и Мосад, взети заедно.

Очевидно е обаче, че подобна задача изобщо не му е по силите. Защото скандалът с подслушването ясно показва, че безконтролното и незаконно боравене със специални разузнавателни средства отдавна е излязло от контрол. И като бумеранг се обръща срещу най-активните му поръчители от ГЕРБ.

Според теорията на премиера, обяснена и натъртена многократно през последните дни – къде с поучителен, къде с раздразнителен тон, – трябва да има повсеместно подслушване, защото министрите, депутатите и висшите чиновници трябва да са под постоянен контрол, за да не посягат да крадат от народните пари и защото така навреме се разкрива корупцията. Засега никакви кражби не са разкрити или предотвратени. Затова пък няколкото огласени разговора на шефа на митниците с министри и депутати напълно

сринаха илюзията за различния морал

и стил на управлението на ГЕРБ. От тях стана ясно, че лобирането за неособено кадърни или направо компрометирани личности е всекидневие. Че вместо заедно да борят контрабандата, МВР и митниците си подливат вода и си крадат разработките. Че министрите се топят един друг пред премиера, а той вместо да ги усмирява, ги насърчава взаимно да се мразят. И най-жалкото е, че според Борисов във всичко това няма нищо нередно. И то не само че не трябва да бъде порицавано, а даже да бъде поощрявано. Премиерът стигна до там, че дори обяви ходатайството за нещо много хубаво – депутатите не били само за да вдигат ръце, а и за да са активни във всички области.

Този път обаче вживяването в ролята на Господ мина всички граници.

Защото с всяка своя дума премиерът

разкрива поредно безпардонно нарушение на законите

в страната. Вече има индикации, включително и от прокуратурата, че записите на разговорите на Ваньо Танов са от законни специални разузнавателни средства, разрешени от съдия. Те са осъществени от МВР, но нито са дадени на прокурор – ако стават за веществени доказателства, – нито са унищожени в 10-дневен срок, ако не могат да се приложат. Вместо това попадат в медиите. Напълно логично е прокуратурата да се поинтересува защо е станало така и кой е изнесъл записите. Но е абсурдно тя да спре дотук. И да не се занимае със съдържанието на телефонните разговори. Защото, ако това са редовни СРС-та, то те могат спокойно да станат основа и на проверка дали няма търговия с влияние с цел назначаването на едно или друго лице, за което Наказателният кодекс предвижда дори до 6 години затвор.

Вътрешният министър Цветан Цветанов пък разясни, че подслушването винаги се прилагало, когато има предполагаемо престъпление, за което се предвиждат над 5 години затвор. "Така че недейте да смятате, че МВР или някой, който му е скимнало отнякъде, ще почне да слуша някой, защото не му е симпатичен и защото не му е приятен. Няма такова нещо", каза още Цветан Цветанов. Така той на практика направи смешен премиера, който пък рече, че се подслушвали толкова министри, колкото е било необходимо. Т.е. неизвестен брой членове на кабинета би трябвало да са били обект на СРС, защото са заподозрени в извършването на тежко престъпление по смисъл на Наказателния кодекс. Но ако са заподозрени, и то от толкова време –

записите са с почти едногодишна давност,

защо не са разобличени, обвинени или направо уволнени

Какво стана с решимостта на Борисов да отстранява хора дори само при подозрение за извършени нередности? Редно ли е да се петни репутацията на хората, избрани да управляват държавата, с непрекъснатото подозрение, че те вършат или могат да извършат нещо нередно? Редно ли е безнаказано да се потъпкват човешки права, духа и съдържанието и на родната конституция, и на правилата на Европейския съюз?

И още нещо – въпреки скандалните уговорки, квалификации и разкрития за политически чадъри над определени фирми, нито един от подслушаните висши кадри на ГЕРБ не е дори порицан. Напротив, управляващите използват всякакви екзотични аргументи, за да оправдаят лъсналите порочни практики. Така излиза, че СРС-тата са не за предотвратяване на престъпления, а за оправдание на прегрешения.

Но държавата не е нито РПУ, нито пожарна. И с елементарни хватки като тотално подслушване и следене, със стремеж да се създава зависимост и да се изнудва със събрана информация успешно управление не може да има. Още по-малко демократично или европейско. Въпрос на време е ГЕРБ да разбере това.

Александър Александров

В. Сега