Който се ебава с Варна, той просто пада от власт

„Кметът на Варна се скри и чака да мине бурята, само че ние няма да чакаме да отмине, а ще я предизвикаме. Това е все едно да ми се пропука околовръстното и понеже съм поканил и Станишев на откриването, и те да снимат Станишев до дупката. Ние сме финансирали тази отсечка и сме я открили заедно с кмета, но понеже им е по-удобно мен да атакуват, те са поставили мен до дупката. Щом е така, пълна проверка сега, макар че не е практика държавата да проверява строителството на пътища на даден кмет или община, пълна проверка, разследване и ако има нарушения, искайте общината да ни върне парите. И да се знае тук кой е виновен. Ние сме изпълнили това, което е като кофинансиране и искане да платим по фактура надлежно на община Варна. Кметът се скри, както се скри между другото и за Морската градина, по същия начин. Скри се и чака да мине бурята, само че ние няма да чакаме да отмине, а ще я предизвикаме. Днес, след като са там, сме изпратили машините да проверят целия асфалт и строителството, защото търгът, строителството, възлагането на поръчката – всичко е дело на варненския кмет. Ние сме дали парите, което не е малко, а е най-важното – да се дадат парите, а оттам нататък как са управлявани и дали правилно са управлявани, сега ще ни каже апаратурата. Така че, дръжте ме в течение, защото много ме ядосаха с тази манипулация.”

Думите са на премиера Бойко Борисов.

Денят е четвъртък, 5 януари 2011 година.

Мястото е заседание на Минитерския съвет.

Една дупка, която апликираха към премиера, вбеси Бойко Борисов. 12 години десетки хиляди дупки доведоха варненци до делириум, но далаверата не секва.

Никой, нито от прокуратурата, така и от държавата не си направи труда да провери защо 12 години непрекъснато се замацват дупките, защо едни и същи фирми лапат милионите от общината и как някои лица станаха милионери със стотици милиони в банките.

Варненският кмет се бил скрил, бълваше Бойко Борисов, „както, впрочем се скри и за Морската градина…”. Само че Борисов спести „малката подробност”, когато спазаряваше същата Морска градина заедно с кмета и шефа на ГЕРБ – Варна Павел Димитров на тъмно срещу лапнатите позорни позиции за сладолед и временни обекти в същата Морска градина, които впоследствие влязоха в ръцете на авери на Павел Димитров като „Шкембето” и всички обекти минаха през частната фирма на щерката на гербаджия №1 на морската столица.

„Принципното” / в много кавички/ противоборство между Борисов и Кирил Йорданов удивително прилича на театралните различия на премиера с президента Георги Първанов.

За пред микрофоните и медиите те са „на нож”, пък зад кулисите се въргалят в една кочина, пазена ревностно от едни и същи олигарси и кръгове за влияние.

В очите на Борисов Кирил Йорданов бе абсолютно фалшиво „независим” кмет, скрил чрез „независимостта си” надупването си на червените. И тези постулати Борисов размахваше като байряк по предишните избори, а в същото време беше наредил мръсния сценарий, издигайки абсолютно папагалска кандидатура на ГЕРБ във Варна – на Свилен Крайчев, за която беше ясно, че даже и самите гербаджии няма да гласуват. И играта бе в абсолютна полза на червения Кирил Йорданов.

Днес Борисов дори не си прави труда да замагьосва варненци с някакви подобни трикове. И официално и арогантно извади на показ дългогодишната си игра с Кирил Йорданов на тепсия.

Кирил Йорданов ми е стар приятел…, искам от него да махне ген. Веселин Петров /хахаха, верното протеже точно на Борисов като глав.сек. на МВР/, да намали зам-кметовете и администрацията да влезе в ръцете на „нашите” – са едро скроените условия на Борисов.

И естествено, Йорданов да излезе като кандидат на партия ГЕРБ.

Малко след това третият от търговското дружество „ГЕРБ – БСП – ДПС” – Георги Първанов плесна с ръце и прегърна радушно избора на Бойко Борисов. Ах, какво единомислие!

Кирил Йорданов нямаше нищо против да ближе топките … със сладолед и на двамата едновременно. И след като се отърка около Борисов цъфна на войлеболна среща с президента Първанов. Оставаше и Доган да се появи в Двореца на културата и спорта. Сокола обаче има традиция – с Йорданов се разправя при закрити врати, докато някои от половинките в определен период от време чакат навън, забавлявани от бодигардовете му.

А и защо да идва Доган, когато във Варна кметът Йорданов за всяко нещо звъни на местния общински лидер на ДПС Янко Станев?! И после двамата решават какъв фъндък да пуснат на авера си – шефа на ГЕРБ Павел Димитров.

Четири месеца преди изборите морската столица бе унижена показно от „фамилията” на Борисов, Първанов и Доган.

По всички признаци мачът изглежда предначертан. Изрежисиран. И купен.

Гербаджийчетата, уникално нефелни в морската столица, вече правят списъци кой коя длъжност ще заеме, кой на чий стол ще седне. Кирил Йорданов, който до този момент три пъти нагло излъга онези, които го направиха кмет – БСП, сега се кани да повтори упражнението за четвърти път – този път с ГЕРБ. И като се докопа за пореден път до кметското място да вдигне по свой маниер рамене и да каже – ааа, кой обещавал, обещавал, аз „в името на града” ще си играя както си знам.

Не дай си боже, пък ГЕРБ да се срути и падне от власт, същият варненски кмет ще бъде първият, който ще ревне как поредния му лупинг пак е бил „в името на града”.

Онези, които познаваме издъно Кирил Йорданов, знаем каква е душичката му. И как от „демократ” може да влезе моментално в бригада „Чавдар”, а защо не и в наказателна бригада, макар че за там се иска сърце, само и само да не изтърве властта.

Комплексираната неистова необходимост за одобрение у Кирил Йорданов е в кресчендо. И показва каквато и да е липса на собствена значимост, достойнство и решителност. Той трябва винаги да е прикачен към силните на деня, без значение кои са – онзи ден бе Филип Димитров, вчера Жан Виденов, днес Бойко Борисов.

Утре вероятно го чака национал-социализма, или фашизма…

Ах, „Лили Марлен”…

Борисов е по овладяването. На всичко. И най-важното – на паричните потоци. Кирил Йорданов е удобен. Първо, защото Борисов знае каква некачествена тайфа има във Варна, второ – по уличен маниер – хем се саморазправя с нея с избора си, хем удря бингото с „приятелския кръг” на Йорданов.

Фирмите са едни и същи. Милионите текат регулярно. Схемата ще остане същата. Статуквото – тоже. И никой не трябва да си спомня, че иначе ГЕРБ дойде на власт с обещанието за промяна, възмездие, справедливост, битка с корупцията и още тинтири-минтири.

Сега ГЕРБ ще трябва да водят от малоумна по-малоумна кампания във Варна. Защото на практика си избраха статуквото, срещу което пищяха като изоглавени.

Какво ще ни кажат? Че Кирил Йорданов е най-добрият кмет на света? След като до преди време викаха, че именно под негово управление корупцията е факт? Че ще оправят дупките? С кого напред? Със същият Кирил Йорданов и трите приказни фирмички – „Инжстройинженеринг”, „Хидрострой” и „Пътища и мостове” ли? Че нали 12 години някои си накупиха къщи в Ница, апартаменти в Швейцария, яхти и ламборджинита от същата ясла?

Цветан Цветанов рече, че баща му бил имотен. Кирил Йорданов пък, че баща му му купува и гащите. Така е поне според смешната му декларация пред Сметната палата.

12 години варненската вътрешна дирекция на МВР бе опънала непромокаем чадър над общината във Варна. И никой, никога не хвана и една схема на корупция. А вътре четирите „касички” бичат ли, бичат…

Цветанов опита по палячовски да хвърли пясък в очите с акция „медузите” срещу председателя на БСП Борислав Гуцанов, но това единствено разсмя варненци, които прекрасно знаят кой прибира милионите.

И още знае – че това са авери на ГЕРБ, Цветанов и Борисов. Така поне излезе след като ГЕРБ си ги припознаха.

Вероятно заглавието на материала на някои звучи много цинично. Каквото повикало, такова се обадило. След като демонстрираш цинизъм да поставиш варненци на колене, обявявайки им мръсната си игричка, нищо не можеш да очакваш освен среден пръст.

Как /се/ е… нашият град?

От известен период варненският кмет Кирил Йорданов демонстративно и подчертано в интервюта и изказвания не казва Варна, а „нашият град”.

Прави го отчетливо и показно.

„Нашият град” е име на партия, която се свързва с конгломерата ТИМ.

Кирил Йорданов иска всички да го одобряват и то така, че имаше време, в което търсеше по телефона един от босовете на ТИМ, дори и когато човекът бе на сафари и там обхват няма…

ТИМ са незаобиколим фактор за Йорданов. Както и за Борисов, впрочем.

Как обаче „нашият град” ще реагира на случващото се? Йорданов си мисли, че всички го обичат и му се възхищават. Това е толкова комично, че вероятно някой ден ще го разбере – тогава обаче, когато са го допуснали в Швейцария.

Каквито и да наричат тимаджиите, безспорно те са хладнокръвни бойци. През 1999 година болезнено го разбра Иван Костов, който си мислеше, че е на „договорились” с ТИМ за Добрин Митев. Що любезности бяха, що „демонстрирана подкрепа”… На финала обаче, „тихата стъпка” до урните заби такова кроше на самозабравилия се Командир, че Варна още десетилетия като му чуе името и партията, ги праща да хранят рибите.

Предстои да видим дали ТИМ ще се наведе безхарактерно на безпринципната договорка между ГЕРБ и Кирил Йорданов. Отсега сериозните аналитици предупреждават Йорданов, че не бива да разчита на гласовете на ТИМ.

А ако „Нашият град” извади своя кандидатура за кмет? И тя силно изненада ГЕРБ?

Теоретичните записки на сценаристите и режисьорите вписват гласове и от БСП за Кирил Йорданов и ГЕРБ. И така правят комп/л/ота накъртващ – комуняги, депесари и гербаджии в единен строй – и шурла – бурла Кирчо пак е нашият кмет!

Обаче. В БСП се тресат и без това от вътрешно-партийни битки. Първанов дърпа конци, но не достатъчно. Станишев и да заложи на Борислав Гуцанов със сигурност след изборите губи партията. Твърдият червен електорат надали съвкупно ще преглътне този път „своя” Кирил Йорданов, който не стига че ги лъготи, както впрочем лъга измекярски и всички, които му помагаха, ами и сега се набута направо като гербова марка на гербаджиите. На всичкото отгоре сигналите откъм Гуцанов, че „така и така щели да се разберат” с Кирил Йорданов прави блатото още по-живописно. То е нещо като абсурдната, но вярна информация, че Моника на Станишев върти пиара на кръга „Котараците”. Те това се случва зад кулисите.

В ГЕРБ положението също никак не е цветя и рози. Вътре в местните партийни редици клокочи ярост сред нормалните гербери. И те не могат да сдъвчат как така се бореха против кировщината, а пък сега трябва да леят дитирамби колко Кирчо е свестен.

„Атака” във Варна е особен случай. И по никакъв начин няма да налее вода в мелницата на Йорданов и ГЕРБ.

Сините, макар и разпърпорени, ще опитат противопоставяне, но надали ще овладеят троянските си коне като родата на шефа на ДПС – Варна Янко Станев, която върти калъчката в Синята коалиция.

Марешки се скатава, защото е под контрол. И в директния, и в спец. смисъл.

На фона на това политическо кълчище, където всички са яли от една копанка, и където всички си знаят овъртяните задници, някои от които са се продали и за … една прахосмукачка, Варна остава без истински избор.

Поне засега.

Защото не всички козове още са изиграни.

Едно е ясно обаче. Тук никой не си пада по предателите, хомосексуалистите по душа. И по шопите, които непрекъснато искат Варна за себе си.

Някога, в гангстерските години, същите шопи идваха тук, размахвайки бухалки и искайки морската столица сега и веднага.

За чест на местните хаизи Варна никога не стана колония на София.

Сега без сопи, но с държавни автомати, властови физиомутри решават пак да вкарат варненци в мръсно упражнение, без дори да ги питат.

През 1999 година Костов разбра, че на тази територия трудно можеш да прецакаш другарчето си. И да останеш ненаказан.

Бойко Борисов тепърва ще усеща какво означава това.

И не само с протестния вот.

Защото всички, които редят кутийките, забравиха, че всъщност всичко решават онези, които отиват до урните.

Който се еб..а с Варна, той просто пада от власт.

Веселина Томова