« Върни се назад Публикувано на 24.11.2017 / 9:58

КОЙТО ИСКА ДА ЧЕТЕ ИСТИНАТА, ЩЕ СИ ПЛАЩА!

веселина томоваКогато години наред, надянал кубинките, катериш бодлива стръмнина, когато пръстите на ръцете ти са изранени и вкочанени, но драпаш към Светлината, когато манерката ти е празна и капчиците вода са струйките пот, пълзящи от веждите към клепачите, като сълзи, но никога не са сълзи, а солено безмълвие, когато си насред пустош, в която на всеки преминал си подал ръка, а той те е захапал, откъсвайки пръстта ти, когато небето ти е земя, а земята – ад, когато под къпиновия храст решиш крилата си и разбираш, че си сам като вълк, и когато си усвоил Урока, че вълкът е всъщност Върха, а душата ти е прерязала презряла мишките, тогава си хладнокръвен.

Когато години наред, преметнал протритото яке на рамо, пъплиш по Пътя, а джобовете ти са натъпкани с илюзии, че хората са човеци, когато там на завоя, докато ти вадиш от урвата някого, всички останали правят само това – да те снимат с телефоните си, когато Любовта е онова, което стискаш в ръката си като Светлото камъче, а Ангелите те дърпат за пеша: „Спри, бе, луд брате, спри, и ги остави на кармата им!“, но ти копаеш, копаеш, копаеш бразди, със сухи устни, защото си знаеш твоята: „Така не може! Така не може! Така не може!“, тогава си хладен като острие на кама.

Когато години наред, Пътя се е увил около кръста ти като змия, а ти си мислиш, че това е Пътя към Храма, когато онези, които си наричал приятели, са изтръгвали крилата от гърба ти не дълбаейки с нож, а с безразличие, когато за теб шепата бонбонки са били бисери, а за тях келепир, когато си сядал срещу залеза, сам, защото онези, които не са знаели какво е да си с теб, са отпадали от раницата ти, когато Истината – за тях е била твоето безумие да я казваш, а те да я осребряват, тогава си бърз като куршум.

Когато години наред воюваш в името на Светлината, раздал себе си до последния милиметър самота, когато си вил срещу Луната, галейки пръстта над гробовете на Посветените си братя, които са те оставили сам, защото Бог им е отклонил пътеките, за да има кой да те посрещне Там, когато в Пустинята, в която бродиш, има единствено роби, роби, роби, роби и ти си безсилен да им дариш и сантиметър от Свободата, защото за тях тя е непоискано добро, когато калинката, която пълзи по дланта ти е Бог, а за тях тя е насекомо, тогава си безпощаден.

Когато години наред ризата ти е раздрана, защото с нея си повивал чужди рани, когато твоите рани няма кой да намаже с мехлем, защото излекуваните от теб са заети с коването на собствените си панти, когато въпреки това продължаваш да вървиш, когато сядайки на онзи ръбат камък, там, където само бодливите крави подвиват крак, си мислиш, че е нямало никакъв, никакъв, никакъв смисъл, защото робът е роден за да бъде роб, а ти не си от Тука, когато изтриваш сълзата, за да не опари Меча ти, когато не друг, а ти сам се вдигаш и бавничко отново потегляш, безсмислено, отчаяно, бездънно, когато вървиш въпреки тях, но заради тях, когато ЗНАЕШ, че нищо няма да промениш, освен да взривиш сърцето си, тогава си неуязвим и брониран.

Когато години наред пръскаш бисерите на Свинете, а те ги преживят и дъвчат като мазни залъци, преглъщайки теб заедно с тях, тогава си смирено яростен.

Затова който иска да чете Истината, ще си плаща.

Скоро сайта АФЕРА ще бъде с платен достъп. С мен, който иска, срещу мен – който може…

Веселина Томова

«