Козица разлюля устоите на Доган

Последните дни станаха нагледен пример за това как едно събитие може да разклати дори непоклатими устои като верността и доверието на ДПС електората. В края на миналата седмица по фасадата на Доган сарай се появиха първите пукнатини. Можеше ли някой да предположи, че всичко ще се започне от затънтената провинция, където Ахмед Доган се появява само преди избори и където народът го приема като слезлия временно на земята Аллах? Досега тези хипотези оставаха само в сферата на политическите прогнози от далечното бъдеще.
Самоубийството на втория човек след лидера – Ахмед Емин, обаче бе много сериозен повод. Такова чудо до този момент не се бе случвало.

Правени са опити да се прекърши думата на Доган,

но те по правило са затъвали в общото отрицание – на близкото обкръжение на Сокола и на електората. Да посегнеш на живота си в Бояна, дори редовите депесари от дълбоката провинция възприемат като сигнал, че нещо не е наред. Че на този мъж му е дошло в повече случващото се зад дебелите стени на сарая.
Да не забравяме, че става дума за човек, който по общо мнение се е ползвал с уважението и на хората, които е управлявал като кмет на Козица, и на колегите си. Първата реакция на МВР – да обяви инцидента за самоубийство чрез личната намеса на генералния комисар на вътрешното министерство Павлин Димитров, бе посрещнато на нож в родното село на Емин.
Народът показа, че е разчел знака на Ахмед Емин, и тук няма значение дали началникът на кабинета на Доган сам е насочил пистолета към главата си, или друг е пуснал фаталния изстрел. Защото и в двата случая става дума за убийство – морално или физическо, какво значение има.
Ако само бащата на Емил бе реагирал по този начин, щеше да има обяснение – човекът е в емоционален срив. Тук обаче се намесиха всички и, забележете – кметът на Козица Хасан Хайрула. Точно той обяви, че става дума за политическо убийство. При това на няколко пъти. После престанаха и да го питат от страх да не посочи извършител.
Какво става тук? Как така убийство? В сарая, където пиле не може да прехвръкне? Кой простреля Ахмед Емин? Съпартийците му ли? Ужас!

Как така Хайрула си позволява

да излиза с категорично мнение по въпроса преди централата в София? Защо същите тези уж колеги и приятели, които възприемат ходенето в Бояна като привилегия за отбрани, си мълчаха по случая. До оня ден, когато излязоха с някаква нищонезначеща декларация, че случаят трябва да се изясни докрай и изводите да станат публично достояние. На четвъртия ден от инцидента! Какво по-лесно от това да надраскаш 1-2 изречения, когато си безсилен да излезеш от ситуацията.
В Козица не се впечатлиха от масираната атака на скъпи лимузини и джипове за погребението на Емин. Нали ги виждат всяка година, когато трябва да научат каква благодат ги чака след изборите. Огорчиха се от отсъствието на лидера Ахмед Доган. А той можеше да даде някакво обяснение, да успокои хората и да покаже, че адашът му не е бил просто временно изпълняващ длъжността придворен. Нали все пак този човек не е който и да е. Щом за него на лидера не му пука, какво остава за простосмъртните. Но в Козница щяха да искат и отговори как така силно вярващ с три деца посяга на живота си в разцвета на силите и кариерата си. На Сокола пък щеше да му се наложи да отговаря какво се случва във върхушката на ДПС, без значение дали въпросът щеше да дойде от местните, или от гаргите с микрофони.

За пръв път Сокола изглежда уплашен

– и от въпросите, и от реакцията. Не е напускал Боянския сарай, откак се случиха фаталните събития. Привиква хората си на „Беловодски път“, но и от тяхната реакция се вижда, че хич не им е лесно да се оправят в бъркотията. Един Валери Цветанов говори. И какво казва – че има дирижирана кампания срещу ДПС. От кого? Свива рамене. Защо? Няма обяснение. Стига му и това, че напускат хората по високите етажи на аграрния сектор и че работите с европарите не потръгват. Вероятно заради тези главоболия самият Цветанов се е оказал в сарая по същото време, когато Ахмед Емин е държал зареден пистолета.
Не знам дали в Козица са научили, че бившият им кмет е бил масон и дали много ги интересува това. Не знам дали ще се впечатлят, че Емин е избрал черен костюм и бяла риза за последното решение в живота си. Това са халосните куршуми на онези, които искат да отклонят вниманието на обществото. Едва ли са впечатлени и от медийните изяви на Осман Октай, Гюнер Тахир и Мехмед Дикме. Те са изпята песен. Цветът на тяхната кампания бе признанието, че Доган обича да се прави на каубой. Той и на друго обича да се прави – например на ATV драйвър, но какво от това.
Но съм сигурна, че живо ги интересува какво е написал Ахмед Емин в предсмъртното си писмо до лидера. Защото там се крие отговорът на моралните въпроси. Вярно е, че моралът няма нищо общо с Боянския сарай, обръчите от фирми и властта. Но той все още има значение за обикновения човек. Избирателя можеш да наговориш как и за кого да пусне бюлетината, но не можеш да го накараш насила да ти даде доверие.
А този път на Доган ще му е много трудно да убеди хората от въпросното затънтено село да го подкрепят. Така поне изглежда.

Даниела Добрева

В.”Сега”